Първи репортаж от Англия на нашата сънародничка Гергана, придружен с един съвсем навременен апел

Покрай блога се запознах с доста българи и българки, работещи и живеещи далеч от Родината: из Европа и Америка, даже в Австралия блогът има приятели! От известно време си пиша с Гергана, живееща със съпруга си, англичанин, в Англия, в Лондон. Това, което открих в тия наши сънародници, живеещи извън България, и което ме удивлява все по-силно, е тяхната жива ангажираност и съпричастност със случващото се у нас, с нашите тукашни неразбории; също така силно ме впечатли и тяхната непримиримост спрямо невероятните своеволия на властта, а също и тяхното недоумение пред нашата тукашна пасивност, с нашата примиреност кажи-речи с всичко.

Гергана е точно такъв човек, и всеки ден съдбата, бъдещето на България е в нейната мисъл. И тя го показва по много начини. Аз съм го писал и друг път, но пак ще повторя: ако мнозинството от хората, живеещи тук, у нас, имаха развито гражданско съзнание, поне минимално наподобяващо съзнанието на тия наши "външни" българи, то България отдавна щеше да бъде съвсем друга.

Помолих английската българка Гергана да напише една поредица от разкази (очерци, есета), в които да представи своите възприятия на живота в Обединеното Кралство, което лично за мен, а предполагам и за много от читателите на блога, би било твърде интересно. Но също много ми се искаше да разбера как тя вижда нашите тукашни проблеми, какви са нейните реакции, какви чувства я сполитат когато, макар намирайки се далече от пределите на страната ни, все пак научава за безобразията на властта - и за търпеливото и мълчаливо съучастничество в тях на приспаната от олигархичните медии българска общественост.

Гергана по принцип се съгласи, каза, че това за нея е интересно предизвикателство, а тя обича предизвикателствата, и ето че днес получих първия й имейл, в който разказва... впрочем, прочетете го сами и ще разберете какво ни казва. Ще очаквам и следващите й репортажи. Една поредица от нейни дописки ще бъде нещо като "тренинг" и подготовка за писането на нейн собствен блог, който тя има намерение да си създаде, но първо трябва да добие куража че може да се справи с нелеката задача.

А този първи свой "репортаж" нашата сънародничка от Лондон е нарекла така:

Герганини Вълнения

Петък е, кристално чисто слънчево небе в Англия, аз шофирам към офиса и се моля времето да си остане така слънчево и за предстоящия уикенд! След час, който прекарвам в пътуване всеки ден, аз си паркирам колата и влизам в офиса, в който работя.

Обикновената шумотевица, кафета се разнасят, закуски се поръчват, недоволни от груби клиенти, страхове от предстоящи съкращения, телефони звънят и въобще business as usual... или ежедневие по английски! Започвам с работния ден така както всеки професионалист, или работа и пак работа в работното време.

Поглеждам часовника на компютъра и ето време е за обедна почивка... това означава от 12 до 14.00 ч. си свободен човек. Обикновено всеки слиза в кафето на приземния етаж и започва да си лафи за това какво прави семейството му, какво е планирал за уикенда или как се забавлява, по принцип, с ексцентричните си хобита!

Аз обаче в последно време избягвам всичко това и се усамотявам в един ъгъл и чета блог-a на Грънчаров или този на Иван Бедров или на Иво Инджев. Имам iphone, не ми трябва компютър, макар че във фоайето зад кафето, където повечето от служителите прекарват почивките си, има компютри, където всеки може да си прави интернет сърфинги или забавления според настроения! Така... усамотила съм се и изведнъж един мой колега се провиква: "Gergana come over here...", стана момчето взе стол и ме покани да споделя обедната почивка с компанията, която си разказва плановете за предстоящия уикенд! Аз разбира се не мога да откажа и се присъединих към уикенд-купонджиите и ето какво се разигра...

Моят колега, юрист, ме обвини, че в последно време ги пренебрегвам и му се струвам отчуждена от хората в офиса и ме попита, деликатно, на какво се дължи това. Аз, глупачката, отвърнах: "Имам проблеми", a разбира се съответния отговор беше: "Моля те сподели, ако разбира се желаеш, винаги сме готови да помогнем!" Да, такива са англичаните, те са винаги готови да помогнат!

Аз тогава възкликнах: "Проблемът ми е, че в България предстоят избори!". Настъпи тишина, а след това неистов смях, а аз се изчервих... Няма да разказвам за какво се смяха по-нататък и за какво аз едва си сдържах сълзите или преодолявах буцата, която трябваше да преглътна в гърлото си!

Просто ще кажа: писна ми да бъда хубавата емигрантка, докато България е Пепеляшката на Европа, писна ми да бъда успялата емигрантка, докато България е най-корумпираната страна в ЕС, писна ми да ме успокояват, че не трябва да ми пука, за това, че живея нормален живот, докато моите сънародници страдат, писна ми да ми казват, че "всички са маскари", когато Иван Костов е бъдещето на България, писна ми да бъда емигрантка, когато искам просто да бъда българка!!!

Мили сънародници, на вас, изтормозените в България, не ви ли писна да ви правят на оскотяло племе???!!!

С УВАЖЕНИЕ, ГЕРГАНА!

Добави в Svejo