Един съвсем автентичен и типичен разговор между приятели в предизборно време

– Здрасти, как си, как върви живота? – рекох на мой отдавнашен познат, с който съвсем случайно се срещам вчера.
– Здрасти! Бива, горе-долу… – отвръща той, правейки обаче доста красноречива гримаса на лицето си.
– Важното е че си доволен от живота, другото е второстепенно… - го бъзикам.
– Абе чак пък да съм доволен не съм, ама какво да се прави?!
– Как какво, като не си доволен от нещо, променяш го, лесно е – важното е да знаеш все пак какво искаш.
– Аз знам какво искам, ама то ако зависеше от мен, наистина е лесно. Лошото е, че не зависи от мен.
– Как така да не зависи от теб, нещо не те разбирам? От кой тогава да зависи?
– Ами как от кой, от политиците зависят много неща, от управниците. Ама като имаме калпави управници, ще си патим.
– На мен пък ми се струва, че не бива за всичко да упрекваме управниците, щото ние си ги избираме, следователно ние самите сме си виновни в крайна сметка за всичко.
– Абе ние, не е така, като всички политици са боклуци, какво да правим ний, избирателите – когото и да изберем, все същото, полза няма изобщо да се участва в тоя цирк, изборите.
– Браво бе, нямало полза, как да няма?! Нали сме уж демокрация?! Пък и не всички политици са боклуци, от мен да го знаеш това. Има и свестни политици, ама някой те е убедил, че всички са боклуци, ти си му повервал, и ето, даже не щеш да гласуваш вече.
– Абе никой не ме е убедил, животът ме убеди. Гласувах за кой ли не, полза никаква. За сините гласувах, за царя гласувах, за Атака накрая се видях принуден да гласувам. Но все се провалиха, сега вече няма за кой да гласувам. Ако изобщо реша да гласувам, ще гласувам за Яне. Ама не е сигурно де. Искам да опитам за някой нов.
– Леле-мале, за Яне значи?! И защо, ако смея да запитам? Щото най-мазно умее да лъже ли? Не виждаш ли че не челото му е записано с едри червени букви: “Аз съм лъжец и далавераджия!”. Само дето нема място по челото му за толкоз букви щото е тесно. Там ти е проблемът че като хазартен играч залагаш все на нови и нови, и все те лъжат. Аз пък си гласувам все за едни и същи и съм доволен.
– Как така?
– Ами така: гласувам си все за сините. Винаги, най-редовно. И съм доволен. И те са правили грешки, и сред тях е имало мошеници от класа, но общо взето са водили вярна политика. За доброто на България. Измъкнаха на три пъти страната от ужасна криза, дето я набутаха тия разбойници – комунистите. Направиха България достойна да стане член на Европейския съюз. Това са все постижения на сините.
– Не е вярно, царя вкара България в Европейския съюз. И по-скоро тройната коалиция, нали по време на тяхното управление влезнахме?!
– Да имаш да вземаш, драги! Много си голям наивник бе? Царят е есенно пиле, дето само кълве и си пълни гушата. А тежката и неблагодарна работа я свършиха сините. Когато се сееше и копаеше, где беше твоя цар? Що стоеше настрана? Що не дойде когато беше тежко и когато се решаваше всичко? А за комунистите какво да говорим: през всички тия 20 години се бориха срещу всички реформи, благодарение на които сега сме в ЕС.
– Абе как да гласувам за сините бе?! Та Костов най-много краде! Ето, Яне тая сутрин у Бареков го рече. Царят, Доган и Костов били най-големите крадци.
– Вервай си на тоя циркаджия тогава. Значи и Костов е турил сред тия крадлювци мръсникът Яне?! За балъци като теб го е турил там, да знаеш. Много малоумни хора има у нас щом се връзват на лъжите на Яне и на Бареков.
– На Бареков за нищо не му вервам. Янето викаш лъже, и аз имах такива съмнения. Па щом е така за Яне нема да гласувам, ама тогава за “Зелените” ще гласувам. Те поне са нови и чисти.
- Брей, ти си много напреднал в политиката щом знаеш за тия “Зелените”! Ама колцина знаят за тях изобщо? Я има, я няма 200 човека из цяло Българско. Твоя воля си де, гласувай за който щеш. Аз ще си гласувам за Сините. Да държат под контрол бате ти Бойко. И да поведат една смела политика за осигуряване на просперитета на България и на българите. Стига сме проспивали шансовете си след като вече сме в ЕС. А ти що таман за Бойко забрави? Гласувай поне за ГЕРБ?
– Не, не ща за него. Ще помисля още. Но ще гласувам все пак. Не ща бабичките, циганите и догановите хора да определят бъдещето на България.
– Правилно рече. Гласувай, трябва да се гласува. Хайде чао че закъснявам.
– Чао. Само да питам нещо: кой номер бяха сините?
– 11.
– Ясно, ще го запомня. Чао и лек ден! – ми рече моят отдавнашен приятел и замислен продължи по пътя си.

Точно тия неща си казахме вчера с моя отдавнашен приятел. Моите приятели са все мислещи и свестни хора, макар отвреме-навреме да мислят по-бавно. Е, отпускат се чат-пат, не мислят, поради което временно стават наивници. Ама лесно влизат в правия път – защото не са опорочени…

Добави в Svejo