Г-н Грънчаров, въпросът ви към журналиста Бедров е резонен.Разбира се, ако се сравнят Бедров и Бареков, то първия е с класи пред Бареков и като журналист, и като морал на поведението. Но дори и при Бедров забелязвам различно поведение когато интервюира политици от различните политически цветове.
Така например когато интервюира най-общо да го кажем сини политици, той често ги прекъсва, не ги доизслушва докрай, което е много дразнещо. Не само за слушателя и зрителя, но предполагам за интервюирания, защото така му се накъсва мисълта.
Забелязал съм, че така постъпват с Костов всички журналисти. Просто непрекъснато го прекъсват, реплекират, не го оставят свободно, без прекъсване, да изложи мислите си.
Когато обаче се интервюира политик от БСП той внимателно се изслушва, не се прекъсва, оставя го спокойно да изложе мислите си, колкото и банални, глупави и демагогски да са те.
Просто всички журналисти, в т.ч. и Бедров, имат някакъв вроден страх към червените политици, което ги кара да бъдат с тях любезни и учитиви, което рязко контрастира с поведението и отношението им към сините политици.Нямаме смела журналистека, което е много жалко. Може би журналистите са наплашени от съдбата на техни събратя, които бяха уволнявани, пребивани или пък им бяха хвърляни бомби пред дома. За това, че са си позволявали по-откровена критика към властта.
Жалка работа е да наблюдаваш българските журналисти. За някои е направо отврат да ги гледаш и слушаш. Плазмодии.
(Автор: Анонимен)
Няма коментари:
Публикуване на коментар