Тази сутрин намирам в блога си разни коментари, а сред тях някакъв човек ми задава следния въпрос: "Ако решиш да ми отговориш, ще ти задам въпрос :) Какво целиш с тоя сайт?". Човекът нарича блога ми "сайт", което не зная как да го тълкувам, като упрек или като похвала; няма значение де, май е като упрек. Наложи се да му отговоря, а отговорът ми стана безобразно дълъг, поради което го пускам като отделен постинг, за да може да се чете по-удобно:Винаги отговарям на смислените въпроси, пък и не на толкова смислените. :-)
Какво целя с този "сайт" ли? (той е блог, величаете ме, като го прoизвеждате в сайт!) Ще Ви кажа.
Всеки човек има потребност да изразява себе си, личността си, разбиранията си. Ако го няма това, тогава спорно е дали изобщо си личност. А как ще изразяваш себе си, по какъв начин, е отделна работа - според възможностите.
И ето, аз имам блог, в който изразявам своите реакции, преценки, разбирания, убеждения. Имам такава потребност, затова го и правя. Всеки човек по някакъв начин реагира на случващото се около него - и със самия него. Аз изразявам своите реакции в блога си. Имам нужда да споделя с други хора това, което мисля - толкова ли е лошо това? Имам какво да кажа, то това си личи в блога ми, ако сте го забелязали - защо тогава да го държа, подобно на скъперник, само за себе си?! И ето, аз го споделям с много хора, огромната част от които изобщо не познавам.
Но явно с тия хора, четателите на блога, се чувстваме по някакъв начин личностно и ценностно близки, щом те идват да четат какво пиша; а пък аз, съзнавайки, че на тия хора съм станал по някакъв начин необходим, се чувствам окрилен - и работя ей-така, по съвсем идеалистични подбуди. За едната истина, дето се казва. А горе, ако си забелязал, на главата на блога пише: "Истината ни прави свободни", което е по думите на Спасителя: "Познайте истината, защото тя ще ви направи свободни". Мисля, че не върша престъпление като според това доколкото ми стигат силите, все търся истината. Дълбоко съм убеден, че без истината не може да се живее - или се живее жалко, без достойнство, унизено.
Наистина интересен въпрос ми зададохте; хем уж много прост и лесен, хем не съвсем. Не се бях запитвал за това защо, на какви основания по-точно, аз всяка сутрин ставам в 5 часа, чета какво пишат другите, подбирам онова, което преценявам за най-важно, и след това пиша поне една статия дневно, понякога и много повече. Като напиша каквото мисля, като кажа каквото съм имал да кажа, си тръгвам на работа, с някакво съзнание, че съм направил нещо ценно, че някак си сякаш съм си изпълнил дълга. Какъвто искате го нарече този дълг: човешки, граждански, политически, личностен, ценностен, това няма значение. За хора като мен думата "дълг" явно все още значи нещо.А ако намеквате за това, че аз пиша блога си по някакви "потайни", при това "мръснишки" причини, поради някакви користни подбуди, примерно, щото някой ми плаща да го правя, ще Ви кажа, че се лъжете, не е така, не съм взел и една стотинка заради блога си. Даже има една реклама за продажба на някаква земя около Пловдив, която я сложих по молба на един приятел, тя си стои месеци наред, земята не е продадена, криза е, и аз не съм взел и една стотинка за нея. Но, признавам си, имам обещанието, че ако продаде земята си, ще ми помогне да си издам една книга. Това е, за момента съм спечелил от блога едно обещание за издаването на следващата ми книга.
Но има нещо друго, по отношение на което страшно много забогатях, и то тъкмо благодарение на блога си: намерих си приятели, като се почне от Канада, та се свърши до Австралия, от цяла Европа, от цяла България, от целия свят. Страшно нещо е това, ето, блогът ми стана една общност от обединени на някакъв ценностен признак хора, които общуват, които ме насърчават в тежки моменти, които в Скайпа ми казват по някоя добра или не толкова добра дума. Аз лично смятам, че да имаш такива приятели (пък макар и с тях едва ли някога и изобщо ще се срещна истински) е нещо велико, е нещо много голямо, безценно бих казал.
Три, всъщност четири книги до момента съм издал с подкрепата на читатели на блога, които ей-така, просто по някакъв вътрешен импулс, решиха да ме подпомогнат, та да видят бял свят моите книги. Тук мога да спомена имената на Стефка и Иван от Барселона, на Петър Каменов от Монтана, на г-н К.Николов (мисля от Холандия), на един господин, който инкогнито ми помогна за една моя книга, живее в Лондон, друг човек от Варна, също без да парадира с името си, ми помогна за друга моя книга, също така един български "реститут" (като мило наричат тия хора господа комунистите!) реши от благодарност за това, че правя блога си, да ми подари един лаптоп, има и още отделни хора, българи от света, които са помогнали, кой с колкото може, за издаване на моя книга, например Гергана от Велинград, Таня от София и пр. И аз на тия хора завинаги ще бъда благодарен, зощото те сториха нещо много благородно и ценно с парите си. Да се издаде книга е нещо голямо, за жалост не всеки го разбира.Някой може да каже: вижте го тоя, какъв използвач?! Но нека да каже каквото си иска, всичко може да бъде изопачено. Аз обаче добре зная, че не съм почнал да пиша блога си заради някакви изгоди, но ето, благодарение на него, излязоха четири мои книги. Предишните девет мои книги съм си ги издал съвсем сам, което нещо говори за тия, които разбират.
Аз откакто се помня пиша, още като ученик, когато пишех най-силните есета по литература и философия, та до ден днешен всеки ден пиша. В Петербург като студент например написах за дипломна работа такъв трактат, че професорът (свободомислещ човек) така се уплаши, че ми забрани да излизам с него, ами се наложи да пиша нова работа, и то за 20 дни, по съвсем друга и не толкова опасна тема. Та писането е мое всекидневно занятие. Ако проклетите американци не бяха измислили и подарили това чудо, наречено интернет, на човечеството, аз щях да си пиша някъде сам, в уединение, и тогава може би щях да напиша и по-хубави книги. Но нямаше да напиша книгите, които сега написах. Човек никога не знае какво печели, когато си мисли, че губи, и какво губи, когато си мисли че печели. Има неща, които не могат да се оценят в пари, да завърша с тази баналност, но които ни дават най-висшето задоволство, което сме способни да изживеем.
И още нещо, вече наистина последно: прословутата моя "спорна слава" или популярност. Знаете ли, смятам, че е нормално всеки да има най-различния възприятия и оценки на каквото и да било. Това, че не всички са единодушни спрямо това, което правя в блога си, е съвсем нормално и естествено: има всякакви хора, на всички не можеш да угодиш. Е, някои блогъри се опитват да бъдат лицемерно-мили с всички, такива печелят огромна популярност, аз пък предпочитам да съм искрен и да казвам каквото мисля. Разбира се, като човек, занимаващ се с философия и психология, често си правя разни експерименти, понеже много ме вълнуват ответните, специфично нашенски, български, реакции. Достагнал съм до много заключения, които описвам в книгите си. Човешките отношения са велика и неизчерпаема тема, ето, аз също работя по нея и я изследвам както и доколкото мога. Струва ми се, че и в това не се съдържа някакво престъпление.Това е, извинявайте, че стана така дълъг отговорът ми. Ако исках да се правя на интересен, щях да ви отговоря с едно изречение и мъдро да замълча. Аз ви отговорих по-подробно. Това нещо означава. Но колцина ли ще го разберат?
Мнозина например ще намерят прекрасни поводи за подигравки, ще открият някаква "грандомания" в думите ми, някаква перверзна "лакомия за слава" и какво ли не още. Българската глава винаги може да удиви околния свят по това, което може да й щукне вътре в нея. Най-лесното е човек, ако не иска да разлайва постоянно кучетата, да си мълчи, да се прави на ударен, на важен, да презре "дребните житейски проблеми" и да се прави на бог-олимпиец, стоящ над всичко. Е, аз пък, подобно на Иво Инджев, смятам, че "Мълчанието е злото", и по тази причина пиша и говоря постоянно. Някои са способни да ме удушат за това, което правя.
Например преди време някакви националисти ми пуснаха в блога едно клипче, в което руски националисти собственоръчно обезглавяват чеченски младеж, и ми казаха: "Ако продължиш така, очаквай да ти се случи същото". Тогава писах до ДАНС за тази заплаха, ала, разбира се, резултат никакъв няма. Разбира се, някоя сутрин можете да прочетете в някой вестник или сайт, че ми се е случила някаква случка, а най-вероятно нищо няма да прочетете, а пък този блог ще замлъкне завинаги. Тогава някои ще танцуват, други, малцина, може и да скърбят, но скоро всичко ще бъде забравено, ще потъне в забвение. И всичко ще си продължи по старому - за щастие и ликувание на мерзавците...А, ето, открих защо пиша своя блог, ще Ви го кажа съвсем кратко и синтетично: пиша блога си, за да вгорчавам живота на мерзавците. В това аз виждам смисъла на това, което правя. И помагам на добрите, та белким България излезе от тресавището, в което мерзавците успяха да я натикат. Та в тази връзка да не пропусна да кажа и това: бюлетина номер 19 е бюлетината, която може да ни гарантира, че огромната кохорта на политическите мерзавци у нас може да бъде озаптена. Ето и заради тази цел аз всекидневно пиша своя блог. Просто искам България да стане нормална европейска държава. И няма да спра да пиша в блога си, докато с очите си не видя това. Ако го доживея де, което е доста съмнително. Но е възможно. Има смисъл да работи човек за тази кауза по всеки възможен начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар