Оказа се, че дългоочакваното се случи: партията на Б.Борисов участва в избори и се представи точно така, както бяха пророкували политологическите оракули: на предно място. Е, можеше и на по-предно да е, както преди време се представи царят, но да не връзваме кусур. Блестящ пример за това как упоритата медийна обработка на населението твори политическото битие или реалността. И ражда нови, доста пищни форми на съзнание.Отдавна се каня да напиша нещо като психологически портрет на Б.Борисов, ама все отлагам. Не че не съм си изразявал отношението към този играч, напротив, доста съм писал за своето възприятие на народностния феномен, свързан с него. Факт е, че бившият бодигард на Т.Живков и на Симеон е едновременно и звезда на родния небосклон, и същинско "чудо на природата". А това няма как да не е обусловено от някакви негови забележителни особености. Особености на личността му, на излъчването му, на поведението му. И на съзнанието и на мисленето му.
Факт е, че той е доста неопитен и често прави гафове. Казва едно, прави друго. Днес казва едно, утре казва обратното. Това говори за политическа неопитност и незрялост. Често се изхвърля и се перчи. Високомерен е и има авторитарни склонности. Но това явно импонира на преживелия толкова унижения народец, който проецира собствените си разочарования върху така бляскавата неудържима кариера на своя любимец. Бойко Борисов знае как да дразни по-нисшите чувства у човека от низините: та наскоро и той е бил там и като него. Е, въртял се е все около силните, ама знае какво е унижения. Опитва се да бъде "широко скроен", нищо че на моменти показва идеологическа надъханост и пристрастност.
Пример: и той мрази люто Костов и не крие омразата си. И същевременно иска да е десен, макар че именно Костов е признат в Европа за десният лидер на България. Понеже е показал дясната си политика не на думи, а на дело. Пазарните реформи, приватизацията и ред други десни мероприятия бяха направени тъкмо от кабинета на Костов. Когато Костов е правил нещо за България, Б.Борисов е бил "охранител" и, предполагам, е изнудвал дребни собственици да му плащат. На тази практика правителството на Костов сложи края, и на тази основа вероятно се дължи ненавистта Бойкова към бившия премиер. Ей за такива неща мафиотите-олигарсите у нас му имат зъб на Костов и затуй така щедро плащат на медиите да го плюят. Например Слави Трифонов изкара бая пари от туй доходно занимание. За Кеворкян да не говорим.
Та когато доходния бизнес на бъдещата звезда Б.Б. е пресечен от правителството на СДС (той, забележете, обича "марката СДС", а мрази Костов, забравяйки, че тъкмо Костов беше лицето на СДС около десетилетие от историята му!), именно тогава на Б.Б. му се налага да се принизи и да стане бодигард на бай Тодаря. Не на кой да е, на Т.Живков, ама бодигард: това, по мое мнение, е причина да се натрупа много злоба у амбициозна личност като него. Такива бяха времената: всеки се опитваше с разни гешефти да натрупа я състоянийце, я да се приближи до управляващите (пак начин за лесни доходи), я поне слава и имидж да натрупа. Б.Борисов като бодигард на Т.Живков - и тогава едва ли някой изобщо го е забелязвал! - ето в този период явно се е зарекъл да отмъщава на всички "велики" и да става "народен чиляк". Хубаво ама камерите все Т.Живков снимаха, а той оставаше в сянка и я се мерне, я не: оттогава датира влечението на този човек към медиите и към даването на интервюта. Нещо, в което той, безспорно, прекали - когато му се удаде този лелеян така дълго копнеж.После с царя същата история: безброй унижения на бодигарда, стоящ близо до къпещия се в слава лидер, но нито един лъч внимание лично него не го огрява. Представете си какво народно стълпотворение беше в ония години около "месията", около "царя-страдалец" и... "спасителят". Вълни от народна любов се удряха в немощното тяло на монарха, а неговият бодигард е стоял встрани, дебнейки като обикновен пазвантин нещо да не се случи на господаря му. Това са същински танталови мъки, и точно този момент трябва да се изведе като извор на колосалната амбиция на героя на този очерк.
Царят взе властта и за благодарност към верния си бодигард го произведе в генерал и го тури за секретар на МВР. Голяма крачка към възхода, но пак унижения: над него имаше един доста безличен министър, все пак му беше началник, на който трябваше да козирува. А нашият герой, явно, е искал много повече. Да козируваш на царя (той, ако си спомняте, все така величаеше Симеона, нищо че и двамата се бяха клели в републиканска конституция!) е едно, ама да козируваш на някакъв мухльо, турен за министър ("чиновник" значи тази дума!), и при това да имаш ясното съзнание, че ти си героят, че тебе трябва да козируват, е страшно мъчение и издевателство над психиката на самолюбивия Б.Борисов.
Но пък, знаете, той изнамери начин да си отмъсти: когато ята възторжени репортерки се юрнаха към нашия герой, той успя в крайна сметка благодарение на тях - и на "мъжкото си очарование, естествено! - да направи така, че в един момент всички забравиха за министъра, а само името на Бойко Борисов беше на всички на устата. И се почнаха грандиозни медийни подвизи, и много безмислен труд изнесе мощният главен секретар: "Аз ги ловя, те ги пускат!", става дума за престъпниците де, все негови бивши колеги! Но в крайна сметка той успя да стане това, за което е мечтал в годините на унижения. Стана звезда, която в един момент засенчи дори царя! Ех, времена, времена!Историята по-нататък вече всички я знаем. Като набра сила, генералът успя да си отмъсти на всички свои мъчители. И особено на последния си господар: Симеон. Комунизмът-социализмът пък сигурно е намразил (и БСП особено като негово въплъщение) тъкмо заради униженията, които е приживял около Т.Живков. Представете си: Б.Борисов е бил най-редови член на БКП, а пък Т.Живков се е къпел в лъчите на славата дълги години като "генерален секретар". Той беше божество, а всички ние - нищожества. После бат Бойко пък се приближи до божеството, ама в най-унизителна позиция: стана му платен пазвантин. Сигурно много го е мразил тогава, но му е и прощавал, щото вече и Т.Живков беше като него "онеправдан". Така нашият герой е разбрал, че всяка земна слава е временна, и че от всеки възход спешно трябва да се черпят дивиденти. Е, накрая вече като генерал, и Б.Б. стана "генерален секретар", ама на МВР. Над него бяха сума ти хора. И то все от червените, които царят бавно възкачи към властта - как да не намразиш тази червена напаст?! И ето, че Б.Борисов лека-полека е намразил и социализма, и лявото, и БСП даже. Аз тук намирам корена на претенцията на Б.Б. че е "десен". Може пък и да е, знае ли човек. Може, ама не му личи много. Ако иска, може да го обуча в дясно съзнание и поведение: готов съм да му давам уроци. И да възпитам у него известно уважение към десните ценности. Това беше шега...
Какво ще е бъдещето на този герой ли? И той е един фукльо като Сидеров, ама не чак толкоз кух. И той е позьор, ама му иде отвътре да внушава респект - докато оня е просто смешен комплексар. Явно Б.Б. има по-удовлетворителен сексуален живот от него. Това като психолог бях длъжен да го кажа. И по тази причина, чини ми се, не е толкова опасен като Сидерова. По-удържим е някак си. Няма да прави чак такива явни глупости, за каквито оня копнее. Няма да направи и чак такива поразии. Изглежда и по-великодушен и не е толкова зъл. Изглежда умее да печели хората, и вероятно ще си намери по-кадърни сътрудници. Вижда ми се, че е от "по-добрите" мутри. Които не са получили наготово куфарче с пари, ами все нещо са правили, та да се издигнат сами. Може и да е трудолюбив, ама не съм много сигурен. Но като спортист явно не го мързи чак толкова. Изглежда деен, дано не е само поза. Нямам сведения да е направил нещо реално и голямо, ама поне твърди, че върши страшно много работа. Което ме кара да си мисля, че не е точно така.
В едно обаче съм сигурен: вече не иска да служи на никакви господари. Тукашни де, за външните няма как - искат се покровители. Няма чак такава голяма амбиция да бъде световен лидер, докато ако на Сидерова дадеш шанс сигурно ще тръгне на поход срещу "омразния Албион" на целия "див запад".Та това е: Б.Борисов е, признавам, интересен обект за психологията - личностна и народностна. Не е случайно, че "народът" е на път да припознае него за свой месия и спасител даже. Дали е само резултат на извънредна харизма или пък зад всичките претенции стои нещо реално може да се види само по делата. Факт е, че той вече стана значим фактор в живота на страната. За добро или за зло - така е. Скоро ще разберем за какво е.
Имам опасения, че не е за добро - като правя този извод на примера на неговите вдъхновители: бай Тодаря и Симеона. И двамата не свършиха добре, а си отидоха опозорени. Само лицемерите и умствено увредените все още им се възхищават. Но народът ни по принцип обича месиите. Б.Борисов ще има шанса да покаже себе си в целия си блясък съвсем скоро. Всичко дотук беше подготовка за истинския възход.
Не е лошо, че е така амбициозен: без амбиция нищо не се постига. Ако има и усет към хората и си намери добри сътрудници, може и да постигне нещо. Захванал се е с голяма игра; на моменти се питам дава ли си сметка с какво точно се е захванал и как може да свърши. Процесите сега са динамични. На Симеон му бяха нужни няколко месеца за да стане за резил. За Б.Борисов може и още по-малко да са нужни. Така че всичко ще покаже бъдещето. Съвсем близкото.
(Забележка: Статията е писана преди доста време, за първи път е публикувана през май 2007 година. Почти нищичко няма нужда да променям в нея, с изключение на това, че отношенията между Б.Борисов и И.Костов са вече други, сякаш по-топли. Ще видим де, нищо не се знае още. Скоро обаче ще узнаем, съвсем скоро...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар