Вижте коментарите към публикацията Сини фантазии в блога на Жоро и Първан. И тезите на самата статия, и единствения досега коментар на мой опонент са добра основа за провеждането на смислена дискусия. Затова ви предлагам да се включите - ако имате време за губене :-)
Впрочем, да се спори и да се търси истината съвсем не е загубено време. Загубено време е времето, в което си мислиш, че само ти си едиствено прав - и нито едно чуждо мнение не те интересува. Това е признак за личностна ограниченост и интелектуална недостатъчност.
Ето защо трябва много да се разговаря и спори, та белким се разчупи малко от малко мисленето на ония, които са си втълпили, че само те са прави. И които даже не се и опитват поне малко да се замислят...
Интересното е обаче, че също днес в блога на Иван Христов, наречен СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА, открих статия, в която най-аргументирано се отстоява противоположната теза - в сравнение с тази от блога на Първан и Жоро. Статията на Иван се нарича Кога 1 е повече от 99 и аз там си позволих да напиша следния кратък коментар, за да изразя възхищението си от неговата достойна и така добре защитена позиция:
Поздравления за изключително добрата статия, в която откривам толкова мъдрост, проницателност и загриженост на бъдещето на България! Ще си позволя да сложа линк към статията ти в моя блог, защото тя заслужава да се прочете от много повече хора.
Бъди жив и здрав, скъпи мой приятелю от далечна Барселона!
Впрочем, да се спори и да се търси истината съвсем не е загубено време. Загубено време е времето, в което си мислиш, че само ти си едиствено прав - и нито едно чуждо мнение не те интересува. Това е признак за личностна ограниченост и интелектуална недостатъчност.
Ето защо трябва много да се разговаря и спори, та белким се разчупи малко от малко мисленето на ония, които са си втълпили, че само те са прави. И които даже не се и опитват поне малко да се замислят...
Интересното е обаче, че също днес в блога на Иван Христов, наречен СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА, открих статия, в която най-аргументирано се отстоява противоположната теза - в сравнение с тази от блога на Първан и Жоро. Статията на Иван се нарича Кога 1 е повече от 99 и аз там си позволих да напиша следния кратък коментар, за да изразя възхищението си от неговата достойна и така добре защитена позиция:
Поздравления за изключително добрата статия, в която откривам толкова мъдрост, проницателност и загриженост на бъдещето на България! Ще си позволя да сложа линк към статията ти в моя блог, защото тя заслужава да се прочете от много повече хора.
Бъди жив и здрав, скъпи мой приятелю от далечна Барселона!
1 коментар:
Здравей, Ангеле,
Да, прочeтох статията за която става дума. Убеждавам се, че някои нашенци успешно потвърждават широко известния израз: "Никога не е късно да станеш за резил."
Това е българския синдром; без да посочиш алтернатива, да оплюеш това което се предлага. Първичната реакция на някои е като първичен инстинкт - първо да отрекат и след това да се замислят. Не случайно турчина е казал: "Дай ми на българина дирния акъл."
Бъди здрав!
Публикуване на коментар