Мое разбиране за преподаването на философията, изразено в статия, публикувана в далечната 1989 г.

Обещах преди време да публикувам в блога си една моя статия, излязла в сп. "Философска мисъл" в далечната 1989 г., м. март. Статията се нарича "Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения" и представлява идеологически допустим (за онова време) вариант на мое разбиране за философията, което съм изразил в един трактат, наречен Философски ненаучен манифест. Аз вече описах ситуацията, в която съм писал статията: Един вълнуващ епизод от моята младост.

Много добре разбирам, че някои "доброжелатели" няма да пропуснат възможността да ме осмеят за някакъв предполагаем мой конформизъм, който ще открият в отделни абзаци в тази статия, но това съвсем не ме смущава. Примерно, писал съм за "привлекателността на марксизма-ленинизма" и пр., и ония, които съвсем хал-хабер си нямат от установилите са тогава нрави ще се хванат за такива думички, за да ме подиграят. Ще се разкрещят: "Абе вижте го, сега се представя за антикомунист и антимарксо-ленинист, а тогава как хубаво се е подмазвал!" и ще посочат във всичко това някакъв мой морален дефицит. Ала трябва да им кажа за успокоение на съвестта, че ако човек тогава не повтаряше тук-там тия идеологически мантри, то и ред написано от него нямаше шанса да излезе. Тогава нямаше интернет, нямаше много вестници и списания, и за да ти излезе статия особено пък във "Философска мисъл", трябваше да спазиш доста условности, иначе щеше да я видиш публикувана на кукуво лято.

Не се оправдавам, нито пък ме е срам от нещо. Напротив, публикувам тази статия за ония, които се интересуват, защото тя е един документ от онова време, наричано "перестроечно", което у нас, за съжаление, нямаше кой знае колко перестроечни явления; у нас, за съжаление, конформизмът е преобладавал и е задушавал порива към свободомислие. Та в този контекст аз съвсем не се срамувам от своята статия, напротив, с достойнство я причислявам към ония малочислени прояви на свободомислие, които изобщо бяха възможни в онова тъмно време.

Ето за удобство един начин на четене на отделните страници на статията, който ми се вижда за предпочитане пред всички останали:

1 страница
2 страница
3 страница
4 страница
5 страница
6 страница
7 страница
8 страница
9 страница

Това е цялата статия. Тя е мое лично предизвикателство към идеологическа диктатура на комунизма, и то още много преди той да се помине поне формално (началото на края на българския комунизъм ще дойде след 7 месеца след излизането на статията). А трябва да се отбележи, че тя повече от година след написването й беще обсъждана по редакционни съвети, връщана ми за "корекции" и пр.; т.е. статията излезе поне една година след написването й. С това не искам да се правя на "дисидент" или да очаквам признание за някакви "заслуги"; далеч съм от такава суетност.

Просто реших да публикувам всичко, което съм написал преди години, в блога си, т.е. искам то да се появи интернет и да може да се ползва свободно от интиресуващите се. Захванах се да си подредя архивите и да ги кача в интернет, нищо чудно да са интересни за някой тия неща. А за студентите, изучаващи философия, те, надявам се, ще са им твърде интересни.

Скоро ще публикувам по същия маниер и свои статии, публикувани във вестниците преди 1989 година, а също и останалите мои статии, публикувани в научни списания и сборници. Общо взето преди 1989 г. беше твърде трудно човек да "пробие" и да му се появи, примерно, някаква статия в централен вестник; аз имам много такива.

Странното обаче е друго. Ето, сега България е страна от Европейкия съюз, у нас вече има плурализъм, демокрация, многопартийност, пазарна икономика. И тъкмо в тия времена нито един вестник, включително и изданията на моите "ценностни единомишленици" от десницата, не смее да публикува моя статия. Поради което гласът ми може да се чуе само тук, в интернет, в блога ми.

На какво е симптом това аз твърде скоро ще напиша тълкуването си. Тук само ще открия лекичко тайната, като ще кажа, че в поне две статии ще осъществя своя анализ на тази загадка; едната ще се нарича "Князете на демокрацията", а пък другата засега смятам да я нарека "Нещастното съзнание на елитарната ни журналистика"...

Добави в Svejo