"Неформалният Премиер" на България г-н Бойко Борисов

Евродепутатката от ГЕРБ Желева беше запитана от журналистка дали ще става външен министър на България. Сигурно сте го видели този момент от тазвечерните новини. Крайно поласкана, тя отвърна, че този въпрос требе да се отправи не към нея, а към... "премиера Борисов". Аз лично не знаех, че Бойко Борисов вече е премиер, вие знаехте ли го?

Дамата повтори още няколко пъти туй словосъчетание "премиера Борисов", което, признавам си, ме подразни. Да беше рекла "бъдещият премиер г-н Борисов" щеше да звучи инак, но така най-малкото е странно. Доколкото ми е известно, премиер се става (според действащата Конституция) след решение на Народното събрание; и до такова легитимно решение за никой не може да се каже, че е премиер. Тъй че, драга ми г-жо (г-це) Желева, колкото и да ви е неприятно, г-н Борисов за момента е само кмет на София. Вий го произведохте в ранг "неформален Премиер на България". Подобрихте Конституцията за един миг. Та да ви напомня: многообичният ви г-н Борисов все още е само кмет на София, в никакъв случай засега не е "премиера Борисов".

Да, ама изглежда щом е за Бойко Борисов, сичко може. Он дълги години беше "неформален лидер" на ГЕРБ. Имат си председател, а генералът е нещо като "суперпредседател". Не знам дали и в Устава им не е записано, че Бойко Борисов им е, примерно, "доживотен неформален лидер на партията". Нема да се учудя ако точно така е написано. Ето, сега пък се оказва, че още преди Народното събрание да го е избрало за Премиер, неговите хора и подлизурковците, които прииждат на мощни талази към него, вече го величаят с думите "Премиерът Борисов". Явно той вече е нещо като "неформален Премиер на България". В тесен кръг сигурно го наричат открито "г-н Премиер". Тон за тия приказки даде Цв.Цветанов, дето е уж "председател на партията", който още в нощта на изборите се подмаза на Б.Борисов с тия замечателни думи:

- В МВР-то навремето се обръщах към г-н Борисов с думите "г-н Главен секретар". После като стана кмет, се наложи да се обръщам към него с думите: "г-н Кмете". Сега съм радостен, че съвсем скоро ще се обърна към г-н генерал Борисов с думите "г-н Премиер"!

На което публиката, дълбоко и сърдечно замечтана от предусещането на едно славно бъдаще, мило и възторжено изръкопляска. Да, ама духовитости от тоя род ако и да са вървели навремето в обкръжението на бай Тодор Живков, днес хич не вървят когато става дума за хора, в чиито ръце нацията повери бъдещето на страна, членка на Европейския съюз. Манталитет, подходящ за Татарстан и Узбекистан, не е подходящ за европейска България.

Тия неща за мен като психолог и философ съвсем не са незначителни, напротив, многозначни са, много ми говорят. Не знам дали на вас говорят нещо. Намирисват ми тия откровени подлизурства на зараждане на нещо като култ към личността на "господин-генерала-премиер Бойко Борисов. Такъв един манталитет на мен като гражданин на европейска страна ми е дълбоко чужд. И по тази причина решително възразявам.

Такива неща, отначало уж съвсем безобидни, ако не им се противодейства, може да станат опасни. Така започна, например, задушаването на демокрацията в Русия. Оттук тръгна путиновият авторитаризъм. Днес в Русия е страшно: всички се подмазват на "президент-премиера Путин". Даже Никита Михалков му се подмазва най-грозно. Само г-жа Новодворская, милата, не цепи басмата на диктатора Путин, но тя е глас в пустиня. Не искам в такава пустиня да се превърне и моята България.

(Забележка: Изразът "неформалният Премиер на България", длъжен съм да отбележа, не е мое изобретение. Него го измисли младият Йордан Грънчаров, студент по политология, в разговор с моя милост. Той, впрочем, е мой син. Не искам да си приписвам твърде уместното му хрумване, затова бях длъжен изрично да спомена, че той, а не аз, е сътворил този израз.)

Добави в Svejo