Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

сряда, 5 август 2009 г.

Храни куче, за да не те лае, или два факта около правителството на Б.Борисов, явяващи се непресъхващ извор на национална гордост!

И.Инджев е написал тая заран коментар, наречен Медиите у нас хапят ръката, която (не) ги храни, а пък справедливата му констатация ме вдъхнови дотам, че и аз да напиша в блога му нижеследующите думи:

Много уместна и вярна констатация: медиите като общо взето все верни и послушни песове на властта (и най-вече пък на тия, които управляват самата власт у нас!) ръфат само ръката, която не ги храни. За медиите не важи поговорката: "Храни куче - да те лае". Медиите у нас са песове с избирателно поведение: мило лижат ръката, която ги храни, и ръфат оная, дето не им дава нищо.

На мен тия дни ми се върти в главата нещо твърде обезспокоително, което ще го напиша, пък каквото ще да става. Случайно попаднах на предпоследния брой на в-к "Уикенд". Там има интервю с една от основните фигури на кръга "Монтерей", именно с г-н Виктор Вълков. Смятам, всички знаят що представлява кръга "Монтерей", та не е нужно точно аз да казвам що представлява той; пък и, признавам си, страх ме е да казвам каквото и било за този кръг "Монтерей", щото някои други в предишни години казаха и написаха, и бяха застреляни като кучета на улицата след това. Но както и да е де, сега сме в друго време, дано тия нрави да са отишли в миналото.

Та този Виктор Вълков, най-близък изповедник на ония, на тайните кукловоди на българската политика - зевзеците твърдят, че кой ще е български премиер или президент се решава и планира първо в кръга "Монтерей", и то много преди съответното нещо да е станало! - та този В.Вълков в интервюто си сипе такива похвали спрямо Б.Борисов, че на човек му става неудобно да ги чете. С една дума, префразирано, казва това:

"Абе Бойко си е наше момче, добро момче, послушно, изпълнително, ний му дадохме властта, и ще прави каквото ний му речем, това е, аз вервам в наш Бойко!",

Ето това всъщност казва В.Вълков в интервюто си, а пък аз онемях, загубих ума и дума като четях разсъжденията му. И ето, мина повече от седмица, преди да се съвзема и да напиша нещичко за реченото от изтъкнатия монтереец. Та във връзка с разглеждания случай за поведението на нашите медии да не пропусна да попитам: някоя от медиите у нас да сте чули или прочели, че е заръфала "Кръга Монтерей"? Няма и да чуете: ръфат само дребни риби, вадят нож само срещу умрели, и мълчат като риби тъкмо по повод на онова, за което трябва да се крещи и вие, а не просто и само да се говори.

Страх ме е да си направя нужните изводи от тоз факт, от туй преживяване около думите на В.Вълков. Но ще споделя и една друга моя мисъл-констатация, която пак ме води до съвсем нерадостни мисли. Тя касае един министър от новото правителство, за който кой знае защо медиите нищичко не благоволиха да рекат; и една най-малка критика не се чу даже. Пълна амнезия ги е обхванала, що така ли? Имам предвид Вежди Рашидов, който е нещо като звезда в кабинета "Борисов". Божо Димитров го отнесе всичкото, за Вежди никой нищичко още не е рекъл. И всички му се радват - какъвто е хубавец, мустакат, брадат, космат, "ентелегентен", отворен, пич, с лула, и прочие, и прочие.

Та тоя Вежди, знаете, предполагам, когато беше най-обикновен общински съветник (мисля, ако не ме лъже паметта, от ДПС, ама не съм сигурен?!), се прочу с това, че собственоръчно наби, удари един полицай, когато полицаят дръзна да рече на светиня му, че и за него, за Вежди, важат законите в тази республика, сиреч, трябва да премести автомобила си от непозволеното за паркиране място.

Това се случи наскоро, що ли пък медиите така единодушно го забравиха? То стана когато Б.Борисов беше главен секретар на МВР, преди някоя и друга годинка само. Бре, що ли не помни тоя наш народец, що ли му толкова крапа (къса) паметта? А за паметта и морала на нашите медии да не говорим, просто нема смисъл, излишно е.

Но има и нещо друго, което аз, мизерникът, също не съм забравил. А именно, помня и знам добре, че през една далечна година на жанвиденовата зима, когато бабичките у нас не можеха да си намерят и твърда коричка хляб та да я посмучат малко, същият този наш герой Вежди Рашидов, на банкет на "Мултигруп", където си похапвали печени прасенца, се напил дотам, че в един момент скокнал, и рекъл да прави тост; аз и неговия тост помня, щото съм лош и зъл човек, а тостът, отправен към собственика на "Мултигруп" Илия Павлов, бил следният: "От тоя момент нататък и аз вече съм мултак!"; мултаци тогава се наричали мутрите, принадлежащи към "интелектуалния кръжец", наречен "Мултигруп". Та подобно на Кенеди, който в Западен Берлин рекъл в ония далечни години на студената война "И аз вече съм берлинчанин!", нашият Вежди, който е начетен човек, на банкета на "Мултигруп" изрекъл знаменателните историческо-културни слова: "И аз вече съм мултак!". Дали пък тъкмо заради тия предани думи той сега не е удостоен с честта да е министър?! И то не на какво да е, ами на културата, и то в правителството на проевропейски ориентирания Бойко Борисов?!

Та ето тия две умилителни картинки се спомням, и тоз мой спомен мира не ми дава: същият този, дето би полицай, и също дето, пиян, се е тупкал в космясалите гърди, крещейки, че бил "мултак", е в правителството на Б.Борисов! И това, че е там, разбира се, не предизвиква и най-лека реакцийка на медиите, които, всъщност, това им е работа, да помнят и да съобщават не само случващото се сега, ами и онова, което се е случвало преди време. Щото, знайно е, нашият народ е прочут с късата, с крапата си памет, я помни ден-два, я и толкова даже не помни. А пък с мисленето колко е зле нашият народец да не казвам, щото ще ме обявят справедливо за национален нихилист.

Да, ама някой горещ фен на Бойко няма да пропусне след малко да ме заръфа: "Как не те е срам бе, да се заяждаш така грозно с Вежди Рашидов бе, нещастник злобен?! Та он е велик артист, може да си прави що ще, какво като набил полицай, ако требе, и бабичка може да пребие?! Голема работа, набил полицай, ами това че прославя България с изкуството си, що за това нищо не казваш?! Ето, и предишния ни министър на културата беше артист, и, бидейки артист, има правото да напише "сбогом!" със "з", голема работа?!" Я иди се скрий в миша дупка бе, завистливец такъв?!". Знам, че точно така ще ме заръфат, ама ето, въпреки всичко не оттеглям думите си. Щото съм инат го правя, затуй...

Та това исках да река. Осмелих се да го река, щото у нас само чат-пат блогърите дръзват да рекат или напишат онова, което "големите медии" не само че не смеят, ами и не го казват, както разбрахме, и по съвсем други, по "морални", тъй да се рече, подбуди. А именно, заети са преимуществено с това мило да лижат ръката, която ги храни, и, респективно, да ръфат ония ръчички, които не им подхвърлят нищичко.

Славна республика сме ний, тъй да се рече!!! Как да не изкрещи тия думи човек като съзерцава таз нашенска умилителна картинка! И как да не се овладее от чувство на национална гордост като се сети за нещата, за които споменах по-горе - и които са същински непресекваем извор на национална гордост.

3 коментара:

Стоянов каза...

Доста смело,ама все някой трябва да пише и за тия неща.И този някой като е независим от шефа се получава.И няма как да те заръфам за написаното защото си спомням случая с общинския съветник.За изявите му на банкета няма от къде да науча на село.

Стоянов каза...

Доста смело,ама все някой трябва да пише и за тия неща.И този някой като е независим от шефа се получава.И няма как да те заръфам за написаното защото си спомням случая с общинския съветник.За изявите му на банкета няма от къде да науча на село.

Т. Тодоров каза...

Дано не си прав, Ангеле.