Убиец на таланти: размисъл за таланта и шоуиндустрията по повод концерта на Мадона

Г-н Инджев е бил на концерта на Мадона в София и е описал в блога си своите впечатления и размисли по този повод. За мен са много интересни тия впечатления "на живо" на г-н Инджев от концерта на Мадона - понеже не само че не съм бил там, но и нямам особено желание да бъда. Но макар и видяно с други очи, ми е интересно всяко възприятие и усещане, за да си направя някои свои изводи.

Че сме подобни на маймунките, подражавайки на "световните образци", се знае от всеки; или, по-скоро, изглежда сме подобни на жабите, които като видят, че подковават коня, също вдигнали крак. По принцип там, дето има подражаване, там няма оригиналност и талант, там е налице посредственост, там няма и не може да има свобода.

Американците си имат Мадона, ний пък си имаме... Слави Трифонов! И он проведе неколко "мегаконцерта", а Мадона - само един, на който, както се оказва, била отишла половината от скучаещо-благоденстващата част на България. Но да оставим подробностите, да се опитаме да се доближим до по-същественото. Затова аз искам да обърна внимание на нещо твърде важно, което касае някакви "съвременни модели на функциониране на културата в света", ако мога така да се изразя.

Твърдят, че в Америка може да бъде оценен всеки талант, което, ако е така, е великолепно. Но там около талантливостта и талантите се е развила страхотно мощна индустрия за правене на пари, на много пари. В това също няма лошо, щото около нашите таланти, доколкото ми е известно, ако става дума обаче за истинските таланти (не такива като Слави Трифонов и чалгапевицата Гюргя), съществува сякаш само правене на бедност и произвеждане на всекидневни унижения. Само че в Америка вече няма мяра в тая насока, скубенето на пари от доенето на "звездите" е достигнало до колосална хипертрофия. И ето, стигнало се е дотам, че хонорарът на Д.Никълсън, както се пише, за всеки нов филм не могъл да бъде по-малък от 10 милиона долара, същото се отнася и за останалите им филмови звезди. Това са мечтано-фантасмагорични и космически за нашите мащаби пари, за които и Слави, и чалгапримадоната Гюргя ще има да си мечтаят, ала никога няма да ги огрее.

И в тази връзка също, подобно на г-н Инджев, смятам, че когато се завърти огромната машина за правене на пари, каквато е шоуиндустрията в САЩ, когато някой бъде нарочен за "звезда", когато потекат милионите към неговите банкови сметки, това, в повечето случаи е убийствено не за друго, а тъкмо за таланта му. Иска се огромна сила на личността, за да се устои на тия съблазни, малцина могат да устоят. И ето как се стига до парадокса: огромната индустрия за правене на пари погубва талантите, убива ги, употребява ги, разбивайки тяхната личностна устойчивост.

И онова, което остава след жестоката инвазия на индустрията за правене на пари в съкровената сфера на живот на таланта, вече в никакъв случай не е талант, а е просто техника, маниерност, е груба спекулация с чувствата на наивните фенове, използвани само като източник за правене на пари и като жертва, държана в пипалата на жадния октопод на "индустрията за развлечения". Ако някой от присъствалите на концерта на Мадона твърдят, че се били докоснали до "високото изкуство" и до "таланта" на "великата певица", аз тогава мога да се обзаложа, че такива хора не знаят що е изкуство, що е талант, що е, в края на краищата, пеене.

Защото от тяхната гледна точка и това, което правят в нашите скромни мащаби Слави Трифонов и Гюргя Примадонска-Чалгакова, ще излезе, че е "изкуство", е "талант", е "пеене", а това няма как да е така...

А иначе талантът, истинският талант, е осъден да пребивава не в грохота на мегауредбите, а в тихо уединение. Под ослепителния блясък на прожекторите не могат да се създават истински велики произведения на изкуството, а онова, което се създава, е само "гъдел на публиката" и фабрикуване на продукти, които трябва да бъдат продадени, за да се направят много пари. В тия неща няма и не може да има изкуство. Аз лично смятам, че и с писателите изглежда е така.

Като станат звезди, почват да фабрикуват конфекция, почват да проституират с таланта си, а докато са били неизвестни, са направили истински стойностното, онова, с което ще останат. Там, където се настанят парите, там духът вече е нежелан гост - и скоро бива прокуден. Достоевски например е писал все гениални книги само защото, струва ми се, все е бил съвсем неуспял финансово писател, какво говоря, винаги е бил заплашен от затвор от кредиторите си. И това е бил стимул за творчеството му. Щото творчеството е като самия живот: духовното богатство е несъвместимо с материалното; те са две субстанции, осъдени на вечно разделение...

Добави в Svejo