Почина Александър Божков. Познаваме го като политик, като блестящ икономически анализатор, като водещ на музикално предаване, като "колега-блогър" и, разбира се, като най-оплют министър от най-мразеното и най-плютото правителство на България: Костовото.Но има нещо още по-важно: и човек, най-човечен човек беше А.Божков. Личност с една дума. Мислещ човек - и разбиращ. У нас такива са рядкост. И по тази причина много ги мразят. И гледат да ги стъпчат. Докато не им извадят душата не мирясват. С музика или без музика, но първом гледат да им откъснат душата. И ето, умориха го Божков. Нищо не остава без следа. Някои политици имат и души и затова нервите им не са волски. И се къса в един момент нишката на живота им.
Е, и Александър Божков умря! Бог да го прости! Кой ли ще е следващият от тия, които наистина направиха нещо добро за България? И които, представете си, не бяха мерзавци. Защото у нас, по добър нашенски обичай, за най-големи мерзавци са обявени и титуловани тъкмо ония, които изобщо не са мерзавци. И това е сторено, разбира се, от истинските мерзавци, които пък иначе са на най-голяма почит. Нашенска му работа. Трудна за разбиране. У нас почти всичко е тъкмо наопаки. Затуй най-уважавани у нас са тъкмо най-големите мерзавци.
А такива като Божков ги мразят, клеветят, хулят, плюят непрестанно. До последната им минута. И сега като му взеха живота, потънали в подло задоволство мълчат ли мълчат. Да сте чули някой от тия лъжльовци-журналя, дето цели 12 години, ден и нощ, публично го наричаха "Мистър 10%" по вестниците и телевизиите, та да сте чули някой от тия мерзавци, сега, когато Божков е вече мъртъв, да му се е извинил?! Не сте чули. Няма и да чуете. Те сега, пребивавайки във върховно щастие, упорито мълчат. Мълчанието издава щастието им. Мълчат доволно, щото са изпълнили дълга си. Дългът на мерзавците е най-мерзостен. Мръснишки даже.
Не познавам лично Божков, макар че на няколко пъти съм се сблъсквал с него на входа на централата на СДС (на ул. Раковски 134) в годините, в които той още не беше станал министър. И съм го виждал по демонстрациите от януари 1997 г. Затуй не мога да напиша нещо повече за него, макар че заслужава.
Защото за него много може да се пише. Има за какво. Доста неща направи. И остави дълбока диря. Добре е написал за него Р.Кънев: Почивай в мир, Mr. Реформатор!. Напълно е прав г-н Р.Кънев. Споделям изцяло написаното от него за г-н Реформатора и Европеизатора на България. Той и още неколцина промениха из основи нашата България и я направиха достойна да е член на Европейския съюз. Това е историческа заслуга, която поколенията непременно ще признаят. Съвременниците не, но поколенията обезателно. Тъй става у Нашенско с истински заслужилите. А неистински заслужилите, а фалшивите кумири приживе са у устата на всеки. За истински цецните хора обаче се мълчи най-тъпо и упорито. Туй е критерият за това дали някой е истински заслужил или не. За Божков сега почти повсеместно се мълчи...
Ще завърша с това, че блогът на покойния Божков беше един от първите, с които се сблъсках в интернет. Хареса ми това заглавие на блога му: "Музика за душата". Макар че на някои може да им е звучало "селяндурски", да им се е виждало "прекалено простонародно". Има хора, които обичат по-префърцунените думички. Простите думи не ги обичат, за да не помисли някой тях самите за прости. Каквито и са де...Та ме впечатли това "Музика за душата", и то по причина на това, че моята първа издадена книга (излезе през 1977 г.) се наричаше "Животът на душата". Много проблеми си имах заради това заглавие, било не знам какво си, трябвало да я нарека "по-научно" и пр. Та затова като си бях брал ядове заради моята привързаност към думата "душа" (тя сред философите се смята за "немодерна"!), Божков, който явно също е обичал като мен тази дума, ми стана мигом много симпатичен.
Е, драги Божков, ти го знаеш, но да го кажа за тия, дето не го знаят: душата е безсмъртна. Тя не може да умре. Затова душата на Божков се е възнесла в най-сияйни пространства - и сега самият Божков, усмихнат по своя си обичай, ни гледа някъде "от облаците". Той се пресели в един по-добър и възвишен свят, където всичко е музика. И всичко там е прекрасно, чисто, светло, добро.
Най-хубавото обаче е, че мерзавците са останали някъде далеч - и техните крясъци там съвсем не се чуват. Хубавото на цялата работа е, че мерзавците никак, ама никак не могат да попаднат в света, където сега се е настанил Божков. И където той сега, сигурен съм, ухилен и замечтан, продължава да се упойва от най-съвършена музика - чист израз на самия дух...
(А ето и адреса на блога на Божков, в който, интересно е, музиката му ще продължи да звучи и без него. Чудна работа е това, нали?! А иначе насладете се в негова памет поне на това музикално "парче". Прилагам и пълен аудиозапис на последното предаване "Музика за душата".)
10 коментара:
RIP. Комуникирал съм с него в блога му, макар и рядко. Беше симпатичен човек казват, добър управник. Да си почива в мир!
Благодаря за хубавите думи, г-н Грънчаров! Аз съм от тези, които се разчувстват от хубави думи. Още повече, че са казани за човек, наистина достоен за тях.
Поздрави, Андрей.
защо пишете за такива хора чак след като стане нещо с тях, за пръв път чувам за този човек и какъв е смисъл ... вече е в историята.
Защото у нас, Калояне, хората, докато са живи, съвсем не ги ценят, а едва след като умрат, може и да започнат да ги ценят.
У нас, за жалост, докато са живи ценят само мерзавците. А хубавите хора може и да ги оценят чак след като умрат.
А може и тогава да не ги оценят. Българска му работа...
Трябва да се пише кратко и ясно.
Изнесете факти, хората сами ще си направят изводите.
Научих от телевизията, че Ал. Божков е син на сестрата на Соня Бакиш.
Ал. Божков беше главен преговарящ при присъединяването на България към ЕС, т.е. най-отговорен за договорените условия за членство.
Ал. Божков лобираше за Гад Зееви от Израел.
...
Миров, всички да пишем еднакво не можем, а да мислим еднакво - опазил ни Бог!
Вие например смятате, че Божков дори е виновен за това, че майка му е била жената, която му е била майка. Повече няма за какво да говорим...
Може да се каже, че Божков беше противоречива личност по отношение на историческия си принос към реформирането на БГ - това ще бъде по-справедливо, отколкото да се изпада от една крайна оценка към друга, типично по български. Ако тези, които го славословят сега, се бяха обадили в годините на оплюването му и биха го защитили /но с факти/, сигурно сега нямаше да има нужда от подобни лирични възхвали. Иначе, безспорно и никой не е твърдял обратното, той беше интелигентен и много надарен човек, социабилен, с много приятели. Това се вижда...едва сега.
Божков няма нищо общо със Соня Бакиш, а ако го е казала телевизията, толкова по-зле за нея. Като главен преговарящ се справи чудесно - по всички тогавашни оценки нашите условия са били едни от най-добрите в ИЕ (по-големи европейски средства на глава от населението от румънските например).
Андрей.
Не знам защо да е "справедливо" да бъде оценен Божков като "противоречива личност", напротив, много е несправедливо. Когато се приватизират над 3500 предприятия (това прави по 5-6 за всеки негов работен ден)и няма повече от 3-4 спорни сделки всичко на всичко (макар, че може да са били спорни и по вина на подчинените му, а не лично негова)и когато не си променял всеки ден принципите и възгледите си (както някои "непротиворечиви"), кое му е противоречивото. Това с оценките и компроматите го прокараха бившите (а също така следващи) властващи, типично по комунистически, а не типично по български. Последното, което може да се каже за тях, е че са българи.
Андрей.
Интересна ми е логиката на апологета Андрей - от една страна се опитва да ни каже колко много сделки е успял да осъществи Божков - по 5-6 на ден, от които само 3-4 спорни /чия е тази статистика, не е известно/, но пък за спорните виновни са подчинените му, не той, разбира се. Всъщност, министърът полага подпис под документа, нали? Така, че купищата работа, е всъщност работата на подопечните му, така излиза.
Публикуване на коментар