Вчерашната публикация Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката - отправено чрез всички медии до момента предизвиква, както и очаквах, нищожен отклик. А наистина я изпратих до почти всички български медии, печатни и електронни, и до най-елитните блогъри (блогърите по-специално са длъжни да мълчат, щото са елитни!). Обаче има интересни реакции от страна на читатели. Особено ме впечатли отзива на 16-годишен младеж, ето какво пише той:На 16 съм и откакто всъщност осъзнах за какво съм в това училище, водя своята студена война със стереотипите на образователната ни система - и възгледите, които ни се налагат със зор. До скоро си мислех, че съм едва ли не луд, защитавайки своите си идеали - пред тези на "училището". Тези свои възгледи нееднократно съм споделял с родителите си и не съм открил кой знае каква подкрепа. Днес обаче статията ми бе препратена от баща ми по Скайп, със следния коментар след това: "Това май е твоята философия за училището! :)". Радвам се, че още един човек го е осъзнал. Радвам се, че хора на много по-високо ниво са наясно с това.
Не мога да приема, че трябва да "учим" при такъв куп рестрикции, не мога да приема, че ни третират като роби, не мога да приема, че има 101 процентови изисквания по всеки един предмет, било той важен или маловажен, за по-нататъчното ни образование, като житейски той ни е абсолютно ненужен.
С годините на прилагане на подобен вид бойкот се срещнах с мненията на много учители, които седят зад идеалите "Едно време ни биеха и ни дърпаха ушите, ако кажехме и една думичка, и ни проверяваха ноктите дали са изрязани...". Въпросните такива не ни остават никакъв шанс да бъдем образовани хора, тъй като освен че прилагат пристрастните си идеали, прилагат и пристрастното си мнение за нас.
За мен няма условия за живот, пък камо ли за учене, в училището.През изминалата учебна година се срещнах с поредната пречка. И мисля да ви я разкажа, макар че се отдалечавам много от темата:
След като всички учители се оплакваха, че часовете им не стигат да си предадат уроците (Мамка му, не разбирам защо имаме по 4 часа химия, физика и т.н. за сметка на 3 часа метаматика и толкова БЕЛ, да речем!), започнаха по 2-3 на час, без никакво изпитване, в края на втория срок и респективно на учебната година, започнаха масови изходни нива и класни работи. Реших, че ще ми гръмне главата и не отворих учебник по разказвателните предмети, включително и "етика и право". Оценките ми през 2-рия срок бяха 6 и 3.
Минаха всички подобни писмени изпитвания за оформяне на оценка и се справих според възможностите си добре, по важните за мен предмети. Оказа се, че по предмета ЕТИКА И ПРАВО имам 3 на изходното ниво, при което имам нужните 3 оценки 6/3/3 и ми бе поставена оценка 3 за края на срока и респективно годината.
Аз понеже съм по душа бунтар човек, и пусто му сърце не трае да бъде тъпкано, веднага се "допитах" до въпросната учителка, не може ли да ме изпита, като имаме 3 седмици до края, по 2 часа на седмица. Също така и намекнах, че материала, върху който изпитва втория срок, се припокрива с материала по предмета ОСНОВИ НА ПРАВОТО, по който аз имам безапелационната шестица за края на срока и годината. Просто не е реално и не може да ме накара да приема, че върху същия материал, но по друг предмет и учител ще имам оценка в другата крайност. Отговорът и беше: "Да си учил през годината, а не сега да ми се молиш да те изпитвам".
Аз пък твърдо заставам зад позицията си, че не съм длъжен да уча на максимума по този предмет, като имам по-важни от него. Ще си науча първо по тях, а като остане време до края на годината, ще започна и по този. Но бях оставен без шанс.И докато отношението от по-висшите инстанции към нас е такова, аз ще продължавам да се отнасям пренебрежително към повечето предмети, тъй като не съм нито гений, нито човек без личен живот, нито пък машина, която не се нуждае от почивка.
Може да звуча крайно неоправдан и според някои да ползвам тази статия само кат оправдание на позицията си, но аз пред себе си се чувствам прав и реших да изкажа мнението си тук.
Автор: Ivan
12 коментара:
Това май ти си го писал, а не детенце...
:-) Позна! Само че погледни в коментарите, дежурен таваришч, и ще видиш кой го е писал?
Да не сте имали снощи банкет в Симеоново и още да не си изтрезнял?!
Да, така беше. Скара и бира до дупка :)
Я, къде ми е попаднал коментара :)
Благодаря Ви, г-н Грънчаров, за отделеното внимание.
Коментарът Ви е стойностен, затова. Пишете и други коментари, имате какво да кажете...
Друга тема, която искам да зачекна, или по-скоро субтема е заплащането на въпросните учители.
През годините съм ги винял за много неща, от некадърност до пристрастие, но винаги ми е било в съзнанието едно - ЗАЩО? Колко пари получават въпросните хора и достатъчно ли са те? Защо по-миналата година те стачкуваха? Защо няма никаква амбиция в тях, да бъдат пълноценни и пълнокачествени хора на работното си място? Защо и те се отнасят със същото пренебрежение към предмета, та дори и към нас? Явно и те нямат подходящия стимул и са последна дупка на кавала в хранителната верига на Българското образование, след нас естествено. Как може, едно звено, което по медиите се издига едва ли не в най-висшето в страната, да бъде третирано с такова пренебрежение от по-висшестоящите органи. Нишката трябва да се разплете и нейния край далеч не е стигнат. Има нещо объркано в цялата образователна система, но не е едно нещо - много са.
Да си отличник не е кой знай какво.Доказваш се пред себе си пред останалите.Но това е доста опасно защото може да загубиш способността си да мислиш самостоятелно.Да търсиш нови посоки,а не просто мълчаливо да се съгласяваш с предложеното. Което ТРЯБВА ..... да да при мен беше АКО ИСКАМ :).Моята система беше 6/6/3/3.
- обратна връзка с учениците.
- Голяма част от моите учители не струваха като хора,какво остава за учители.
- липсата на общ език.
От там се оставяш на течението и просто учиш.С което изпадаш в заблуда, че с наученото че чака светло бъдеще.
И накрая една любима фраза : Formal education will make you a living; self-education will make you a fortune. Jim Rohn
Да беше превел последната фраза щеше да е чудесно :-) Щото има рускоговорящи като мен, който от английски разбират колкото магарето разбира от военна музика :-)
За наше оправдание ще кажа: "такова беше времето", в което мина нашето образование и формиране като личности - за жалост!
Напълно съм съгласен с Калоян. В повечето случаи ученето се изразява в това да асимилираш даден материал и след това да го възпроизведеш. Не се изисква критично мислене или нещо такова.
По между другото, попаднах на някакво сайтче, в което видях интересен коментар. Ще дам линк, и дано не прозвучи като реклама на въпросния сайт.
http://ivanbedrov.com/?p=163
Освен "статията", коментарът по-долу ми направи особено впечатление:
"Имах учител по физика, който в края на един час попита дали има въпроси и една съученичка попита колко е часът. Отговорът беше: “Има време да те изпитам” и я изпитва през цялото междучасие:)"
Размислите оставям на вас.
RoYaLe прав си, че учителите също са пренебрегнати като много неща в тази държава, но да си кажа право - техните проблеми не трябва да стават и наши, а те сякаш с нетърпение очакват да ги направят. На тях им се плаща ( за каквато и сума да говорим все им се плаща ) да си вършат работата, но не и да се държат прилично докато я вършат. След като не им се плаща достатъчно те поне могат да запазят достойнството си и да се държат с нас, учениците, като с хора. Вместо това това тяхното държание е толкова неприлично колкото нашето за тях понякога. Само че ние нищо неможем да направим по въпроса. Спомням си сега някои случки, които ще споделя:
Влизам аз в края на междучасието, и гледам една моя съученичка, която плаче, наобиколена от нейни приятелки опитващи се да я успокоят. Разпитвам аз какво е станало и се оказва че като е свършило междучасието въпросната съученичка е получила двойка на домашно което е предала заедно с всички останали, но учителката и казала че лъже и че не е предала домашното на време. Само че поглеждам аз оценките, за да се уверя и що да видя - почти всички имаме двойки. След много разговори караници и т.н. госпожата призна че ги е загубила и няма да брои оценките когато оформя срочната.
Добре де не става въпрос за тъпата оценка, която всеки с грам мозък може да изкара, става въпрос за това защо, знаейки че е загубила домашните се опитва да ни набеди, че и да ни пише двойки за капак?
Разбира се, подобно и досат по-фрапантна случка споменах в коментара си, който е станал въпросната статия, която коментираме :)
В никакъв случай, не ги подкрепям, че трябва да се държат с подобна арогантност към нас. Както вече споменах, от както знам за какво съм в това училище, водя своята сурова война с това незачитане на интереси на учениците.
Смятам, че съм напълно оправдан и се радвам, като виждам че още хора застават зад мнението ми, подкрепени с факти.
Публикуване на коментар