В България през 1944 г. са умрели от препиване само неколцина съветски солдати - не вярвам на някой от тях да са издигнали паметник!

След като публикувах онова Открито писмо до Министър-председателя Бойко Борисов с искане за демонтиране на паметниците на Съветската армия – окупаторка на България почитателите на 9-ти септември, които често посещават блога ми, останаха сякаш ударени с гръм от ясно небо: те явно не са се надявали чак на такава дързост, понеже им се е чинело, че тоя въпрос блажено е бил отишъл да почива в "най-славното ни минало"; но не би.

По тия причини те, изглежда, са свикали незабавен пленум на ЦК, на който спешно да обсъдят въпроса как да реагират на "злостната акция на класовия враг". (Впрочем, блогърът с лява ориентация Илия Марков, горкият, още най-интензивно мисли как да отликне на една друга моя задявка по същия въпрос, но явно е блокирал от наглостта ми така, че съвсем нищо не може да измисли!)

Но както и да е де, та в края на краищата таваришчите все пак измислиха нещо направо велико, измислиха следующето, което немедлено беше написано в блога от името на някаква колективна ira67. Текстът е толкова любопитен и знаменателен, че се налага да го публикувам (за историята) в най-автентичния му вид, независимо от грешките от всякакъв вид и род:

Не сьм бьлгарка, незнам дали мога да взимам отношение. От Украина сьм и живеях в едно село. Винаги спомням една вызрасна жена която живееше на наша улица, винаги беше облечена в тымни дрехи и беше самотна, седеше на пейчица пред двора. Неен единствен сьн загина в Болгария. Дали тая жена имала представа, че паметник, кьдето погребан неен сьн, бьде премахнат от хора, които нямат никаква представа за война и за загуба на близки. Хора които затрьват история, понеже мьслят, че могат да променят минало.

Аз не мога да кажа дали трябва да имате такива паметници, но дано никой не застане на място на тая старица. Дано премахване на памятници промени живота ви кьм по добро, но нали знаете, че това няма да стане. Мавзолей не беше чужд паметник, но взрьвиха го…

След като се посмях на тая пошла мелодрама от сърце - да, аз спрямо глупостта и простотията съм съвсем коравосърдечен човек! - рекох да напиша и написах съвсем импулсивно следния коментар:

Госпожо таваришч „украинка“ (при това с български имейл и българско ай-пи!),

Искам да Ви уведомя, че „загинали за свободата на България“ съветски войници няма, понеже на територията на България не са се водили никакви военни действия. На българската територия в ония дни на септ. 1944 година, когато сме били „освобождавани“, са умрели от препиване и натравяне с български алкохол (с ракией и вином) только и само неколцина солдати. Но не вярвам на някой заради този подвиг да са издигнали „памятник“.

Така че ми се струва, че Вашият „украински спомен“ явно е придуман (измислен), сиреч, е съшит с бели конци (с белими концами :-) )

Оказва се, че и Вашата „украинска вызрастна жена“, седяща "на самотна пейчица на двора" (Какая идилия и романтика?! Прилича ми, кълна се, таман на майката на Дебелянов, а, нали така, кво ще кажете?!) и жалеща своя невърнал се от война син, явно е била дезинформирана от сталинистко-комунистическата пропаганда; нищо чудно синът й да е бил застрелян от охранителните батальони на НКВД, поради което се е наложило да я залъгват, че бил умрял „за свободата на България“…

Будьте здаровая и удачи! И не забывайте поработать более усердно над Вашим прелестним и сердцераздирающим "украино-руско-болгарским", сиреч, советским, язиком!

(Снимкa на Valentina Ivanova - Wall Photos)

Добави в Svejo