Уважаема госпожо Министър,Искам публично да се обърна към Вас с някои тези и идеи, които от години предлагам чрез средствата за масова информация, но които не срещнаха никакъв отзвук сред управляващите, сред ръководните фактори на образователната институция. А проблемите пред българското образование са невероятно тежки, бих казал дори жестоки – и затова всяко отлагане на решаването им е равносилно на престъпление спрямо нацията.
Имам крехката надежда, че Вашият екип може да обърне внимание на гледната точка, към която се придържам, да вникне в аргументите ми, за да се добере до същината и смисъла на това, което трябва да бъде направено. Смея да твърдя, че съм запознат с реалността в българското образование: вече 26 години работя както в сферата на висшето, така и на средното образование. Преподавател по философия съм. Убеден съм, че на българското образование са потребни коренни реформи, нов подход, промяна – тия са ключовите думи, които ще срещнете в текста по-долу.
Надявам се представената картина на проблемите да Ви подтикне да се разтревожите истински и подобаващо. Представих възможно най-реалистично толкова тежката ситуация в българското училище, за която аз твърдя, че крайно опасна и нетърпяща бездействие, особено пък от страна на държавата. Смятам, че написаното по-долу може да Ви помогне да си изработите по-ясна и принципна управленска визия за онази промяна, която обществото ни дължи на българското образование.
Ще започна оттук, с нещо така просто, саморазбиращо се, но крайно недооценено:
За живота учим, не за училището
Това са думи на великия Сенека, които ни казват една позабравена или пък съвсем недооценявана истина. Ако днешните ученици, а в още по-голяма степен учителите, а да не говорим пък за образователната институция разбираха и вярваха в този така дълбок смисъл на “ученето като подготовка за живота”, то до плачевната ситуация в родното училище изобщо нямаше да се стигне. Ала много са причините нашето училище да се подхлъзне и да тръгне по пътища, които го отвеждат встрани от самата идея на ученето, образованието и възпитанието.
Да, днес всички единодушно казват: учениците ни не искат да учат, на учителите пък не им се работи за такива мизерни заплати, директорите само чакат инструкции отгоре, а министърът сам не знае в кой свят живее. Нещата не вървят на добро, след като учениците си живеят с убеждението, че в училище просто им губят времето, че всичко, с което ги занимават там, съвсем не е това, което трябва да се прави в едно модерно училище, че педагогиката ни е безнадеждно остаряла и анахронична до степен да е даже вредна за младежите.Води се тиха, но не по-малко изтощителна война между ученици и учители,
в която учителите се мъчат все пак на нещо да научат възпитаниците си, а пък те правят всичко, което им е по силите това да не се случи. Но и едните, и другите не съзнават, че това, което са се амбицирали да отстояват, поначало си е “кауза пердута”, и че съвсем друга трябва да е насоката на случващото се в нашите училища.
Защото в огромния информационен поток, в който ние, съвременните хора, сме потопени, е безнадеждна работа някой да бъде натискан да поема, да знае и да смила все повече и повече информация. Ако съзнанието бъде претрупано, задръстено и запушено от каква ли не информация, ефектът върху това съзнание е направо разрушителен, да не говорим за това, че е просто безсмислен. А от нашите ученици се иска да бъдат вундеркинди или енциклопедисти: да знаят за всичко по много. И понеже това е невъзможно, се стига до “програма-минимум”: да знаят за всичко поне по нещичко. Ала и това не се удава на разярените ни възпитатели, та в крайна сметка се стига до това, до което се стигна: днес учениците ни, уви, знаят по… нищо за… всичко. Сиреч нищо не знаят, и не само че не знаят, ами се и гордеят с това.
Искам да кажа, че като не искат да учат,
младите всъщност са съвсем прави
Това е техният интуитивен протест срещу една образователна система, която изобщо не зачита личността им, която не ги пита какво искат, какво им е потребно, в която някой друг е решил вместо тях тези неща. Една система, от която безвъзвратно е прокудена тъкмо свободата, първото условие на живота за човека. А образованието поначало трябва да е форма на живот, да е пълноценен духовен и интелектуален живот – и ако беше такова, младите хора нямаше как да не го обичат и да не са изпълнени с трепет пред него.
Там, където властва системата, оттам е прокуден животът(по Мамардашвили), там срещу живота се предприемат най-отчаяни опити да бъде съкрушен и умъртвен. Точно това от десетилетия се прави в нашето училище: то просто убива жизнеността, дръзновеността на младите души, то прави всичко да ги обезличи, да ги унифицира, да ги тури в калъп, да ги превърне в благовъзпитани старци, да потисне поривите им към личностно самодоказване, към отстояване на своята оригинална самоличност, да оскверни копнежа им по свободата.
Кризата в нашето училище не е започнала с идването на демокрацията
– както искат да ни го внушат някои радетели на “възвишеността” на командното “социалистическо училище”. Да имат обаче много здраве тия, дето си мислят, че могат да ни заблуждават толкова арогантно! Тази криза е започнала много по-отдавна, още с въвеждането у нас на абсурдните разсъдъчни педагогики, стереотипи, дидактики, “възпитателни мероприятия”, вдъхновени от командната съветска теория за пресоване на човешките души на Макаренко и на Крупская. Ето защо заразата в тялото на българското образование е така жестока, ето защо усилията за внасянето на живот в него трябва да бъдат така упорити, а пък разбиранията ни за това откъде трябва да се почне, трябва да са добре промислени и пределно ясни.
У нас вече второ десетилетие само се говори за реформа
на онази заварена и така абсурдна система на образование и възпитание, която социализмът ни завеща. Много министри идваха с “велики и кардинални” концепции за “пълен поврат”, ала се оказа, че всяко реформистко усилие, колкото и величаво да е било, се разминаваше по коренен начин със смисъла и идеята за една същностна реформа и за един действителен поврат. Всички концепции се опитваха по нов, невиждан досега начин да “регулират”, да “подтикват”, да “контролират”, да “ръководят”, да “стандартизират”, да “провеждат” и т.н. Всички те се основаваха на презумпцията, че има един “всичко разбиращ” властови център, който всичко може да предвиди, всичко трябва да планира, да контролира, да “внедрява”. Респективно на това се приемаше по условие, че има и една маса от изцяло безволеви “обекти на педагогически въздействия”, това са именно образователните мениджъри, учителите-възпитатели и, разбира се, учениците.
Ето защо всъщност
цялата епична епопея по реформирането на нашето образование се провали тоталноА тя се провали, а системата се разпра по всички шевове защото цялата й идея беше да съхрани и да запази водещата и властническата роля на образователната бюрокрация. На чиновниците, които добре съзнаваха, че ако се проведе една истинска и същностна реформа, то тя неизбежно ще ги направи излишни. По тази причина се стигна до парадокса образователната бюрокрация, водеща самоотвержено тази люта битка за собственото си оцеляване, да стане най-сериозна пречка пред действителната, същностна и смислена промяна на жалкото и наследено, но непроменено досега статукво в сферата на образованието.
А всъщност се иска нещо много просто, което именно е и онази опорна точка, от която може всичко да се подмести, та да отиде всяко нещо на мястото си. И то се свежда до
най-първото условие на всичко останало: иска се свобода
Свобода на всички в тази т.нар. сфера на образованието, защото без свобода няма смислено образование, няма възпитание, няма дори и наука. Образованието е най-интимната сфера на духовен живот, а духът и животът като такива се нуждаят от свобода, за да покълнат, за да цъфтят и за да стават все по-плодоносни. Свободата е почвата, в която може да израсне пълноценно развиващата се, самостоятелно мислеща, суверенна и сама правеща своя живот личност. От тази гледна точка запитайте се доколко имат свобода днешните възпитатели, също нашите ученици, а и училищните мениджъри. Те не знаят какво е това свобода или ако знаят или пък се мъчат да я съхранят, то го правят с ясното съзнание, че са нарушители, че са дори… “разрушители” на съществуващата, още ненакърнена, но така анахронична образователна система у нас.
А учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска
да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода И която унижава и мачка всекидневно тяхното човешко и професионално достойнство. Те имат най-жалък социален статус и от тях абсурдната система изисква да са най-смешни носители на един демодиран аскетизъм-алтруизъм, на един парадоксален романтизъм-идеализъм, да бъдат, другояче казано, било Дон-Кихотовци, било Паисиевци, било най-сетне някакви “таксидиоти”, които общността с право презира, защото са позволили така да бъдат унижавани.
Разбира се, за да са в тази ситуация, вина имат и те самите – защото не се съпротивляват и не се бунтуват. Защото не виждат в своите “анархично настроени” ученици свои съюзници. И защото не са си още обединили силите с тях та да щурмуват ужасната безжизнена и бюрократична система, в която са поставени. В нашите училища ще може да се внесе живот и вдъхновеност само ако по-скоро си пробие път съзнанието, че
без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна
Ще кажа нещата иначе, по-директно, за да изпъкне още по-ясно същината на проблемите. Ситуацията в българското училище (средно и висше) все повече се влошава, което повече засилва тревогата. “Учениците не искат да четат и учат”, “На преподавателите не им се работи, те не изискват” – тези често повтаряни констатации задължават да се вникне в същината на ситуацията, да се разбере защо е така. Става дума за симптоми, които говорят за болест на българското образование. Съвсем не може да ни бъде вдъхновение това, което е било “преди”.
Рефренът за “разрухата”, обхванала и българското образование
навежда на мисълта, че не се разбира нещо кардинално важно. Щом като “системата на несвободата”, щом като дирижираното командно образование ни се мержелее като идеал, то явно нещо в понятията ни е сбъркано. Обикновено се позовават на “тоталната анархия, която се получи в резултат на нашия демократичен преход”, но това подлежи на тълкуване. Много често при прехода от несвобода първите явления на свободата наистина могат да изглеждат като “анархия”, която трябва да се осъжда и “бичува”. Но това съвсем няма да ни помогне. Защото близо до ума е, че подобни крайни оценки може би се дължат на неразбиране смисъла на ставащото.
"Имахме някога образование, с което можехме да се гордеем пред Европа и света, но всичко разрушихме”
– ето една предпоставка на паникьорското съзнание, която съвсем не е безспорна. Тези, на които им се струва така, доколко разбират смисъла на образованието, автентичния смисъл на ставащото в училище?
Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна на пълновластните образователни инстанции, едва ли, обаче, защото са го желаели. Те бяха изпълнителни, многознаещи, послушни, четящи, податливи на натиск, а пък учителите могат да си спомнят онези блажени времена единствено с тъга и мила носталгия. Какво ли трябва да се направи, за да върнем миналото, блаженството на “всепослушанието”? Понеже с него сме били по-подходящи за Европа, а пък с днешната “анархия” ставаме само за Африка?! Но ето какво всъщност и наистина се случи за тия години.В годините на демокрацията в задушните коридори и стаи на образователната институция нахлу свежия вятър на живота
Онова, което имахме дотогава, не беше живот: не е живот млади хора да се държат като благовъзпитани старци, не е живот те да бъдат така послушни. Напротив, нормалното е да бъдат непокорни, да не се подчиняват, да са склонни да спорят, да изискват да бъдат третирани като свободни човешки същества. Разбира се, на онези, на които послушанието им изглежда като идеал, им става студено от “вятъра на промяната”. Те затова и мечтаят за уюта на тихото и кротко съществуване в безпроблемното, но неживо образование “преди”. На което обаче липсваше тъкмо най-важното: живеца на автентичното, същностно, човечно образование и възпитание.
На днешната “лудница” в училище едва ли могат да издържат ония, които са така верни на идеала на манипулираното образование, при което
Ученикът е изцяло безправен обект на въздействия, от който се изисква само подчинение, който трябва само да изпълнява
Днес учениците са съвсем други: не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче, с всичко което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование. Ето затова и възпитатели, и образователна институция от години немеят пред ставащото и затова са така отчаяни, защото повече просто няма как да се върне старото, добре познатото, уютното. Ето затова от години така несмислено правената “реформа” се изроди в поредица от външни, незначителни и много често глупави козметични промени, които са далеч от ясното разбиране за това какво може и следва да се прави. Ето че стигнахме до възловия момент: какъв е автентичният смисъл на образованието?
Училището трябва да служи на живота, а образованието – на смислено живеещата, на свободно правещата своя живот човешка личностВ съвременния свят образованието в още по-голяма степен и още по-ясно трябва да стои до основната си мисия: да подпомага раждането на самостоятелно мислещата, суверенна човешка личност, която сама прави своя живот, която уверено преодолява трудностите по пътя на своята себереализация и себедоказване. Училището не може да “фабрикува” стандартни, изпълнителни, “униформено” мислещи безизразни безличия. Напротив, центъра, фокуса, ядрото на ставащото в него е именно раждането на личността, съпротивата срещу безличието, порива към свобода, устрема към индивидуалност, свобода, личностност.
Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор
В което младият човек се чувства насърчен да работи върху своята личност, върху самостоятелността си, в което той чувства и сам поема върху плещите си тежестите на свободата, на отговорността за собствения живот. Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход.
Смея да твърдя, че в тези години българското образование, също както и обществото като цяло, преживява най-тежкия и отговорен период на съществуването си.
Най-съдбовна обаче е промяната в съзнанието, в начина на мислене, в разбирането на смисъла, в култивирането на една автентична култура на свободата, от която зависи всичко.
От това доколко смело ще отговорим на предизвикателствата на самия живот зависи кога животът у нас ще се върне в естественото си русло, от това зависи дали изобщо ще станем някога модерно и проспериращо общество. Главният фактор в общностния живот е активната, самодейна, самостоятелна, зряла и отговорна личност.
От качеството на човешкия фактор зависи бъдещето ниНай-главното е защо младите хора у нас все още не намират в училището и в учителите свой партньор, който най-съзнателно да ги подпомага и насърчава в поемането на тежестите на самостоятелния и свободен живот.
Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред.
Днес, а и в предишните бурни години на обърканост и имитация на промени, в българското училище е налице ситуация, в която главният фактор – учениците! – все по-безапелационно се съпротивлява на един канон на образование, който е вътрешно чужд на безсъзнателно напиращия от гърдите им порив към новото и истински потребното им. Учениците не са “пощръклели” или “побеснели”, това, което правят, не е случайно. Ставащото с тях е израз на една безсъзнателна увереност, че
всичко в днешното училище отдавна е демоде, отдавна е отговаря на съвременността и следователно трябва да отиде по дяволите
Това е наистина революционна ситуация, която или ще бъде овладяна от една поредица от спешни, новаторски и решителни реформаторски действия и промени, или пък, неовладяна, както, впрочем, е досега, ще доведе до цялостна разруха, срив и ексцесии, които съвсем няма да са така безобидни като това, да речем, че сега учениците не искат да четат учебници.
Това, от което страда днешното образование, не е “прекомерната свобода”, а по-скоро липсата на свобода,нейното отсъствие и за учителите, и за учениците. Поривът към свобода и на едните, и на другите на повърхността се схваща като “анархия”. Учениците най-открито, неумело, но все по-решително искат свобода. Техният бунт срещу отживялата времето си система се изразява в това че вече не са така “кротки” и изпълнителни, че не искат да четат учебници, че бягат от часове (биха ли бягали от училище учениците ако намираха в него някакъв смисъл за себе си?!), че си “губят времето” като седят пред компютрите.
Днешният учител пък е притиснат от две страни и се “пържи” на два огъня: учениците с тяхната отдаденост на “анархистично разбраната свобода”, и образователните инстанции с техните абсурдно-комични опити да задържат повеите на новото и на свободата, налагайки регламенти и програми, абсолютно неприложими в живота или направо вредни за живота.
На съвременния учител още в по-голяма степен му е нужна свобода, това е “противоотровата”, която ще спаси българското образование - и ще възвърне неговия възрожденски и будителски патос.
Но ключовата дума на назрялата промяна е думата доверие
Доверие към творческите възможности на българския учител да се справя сам и да поема тежестите на отговорната си мисия. На нашия учител трябва му вярват и да не се опитват да го унижават, превръщайки го в прост чиновник и изпълнител на нечия замислена някъде в етажите на властта и така чужда на духа на съвременното образование чиновническа воля. Ще завърша с нещо “странично” или странно звучащо.
Твърдят например, че “някога”, пък дори и сега, в “плачевната ситуация”, в която се намираме, българските ученици “знаели повече” от американските, пък дори и от европейските. На фона на нашите ученици младите американци били направо “невежи”. Това се изтъква като потвърждение за плодотворността на нашите традиции в образованието, и изводът е само да им бъдем по-верни, за да смаем света с постиженията си.
Америка обаче е най-просперираща и богата страна, водеща в модерните технологии, а също, навярно, и в образованието, което обслужва както технологията, така и толкова динамичната и адаптивна американска икономика, основана на свободата и предприемчивостта на милионите човешки същества, устремени към своя успех.Как тогава да си обясним защо ние, толкова “образованите”, “умни” и “знаещи”, не сме способни да си уредим живота като американците или поне като европейците? От което пък следва извода, че и американското, и европейското образование са тясно свързани с потребностите на живота и най-ефективно го обслужват. Докато нашето не се справя със задачата си.
Готови ли сме да признаем тази истина и да започнем на чисто, като престанем да се самозалъгваме, че сме “по-добри” от всички други, но необяснимо защо сме и най-нещастни?!
19 коментара:
Шах и мат. Понякога хич не харесвам как пишете, но този път всичко е вярно, от първата до последната буква. Поздрави!
Финалът ви е най-точен. Защо след като сме "смазващо" напред в образованието, науката, културата, техническия прогрес пи пр. сме на дъното на класациите по всичко?
Защото нямаме смелоста да си признаем, че живеем в нереалното. Защото трябва да започнем на чисто, без страх, че ще изгубим нещо. Достатъчно сме изгубили. Можем да приемем едно към едно модела за държавност на Белгия, или на Холандия, или Финландия. Няма да загубим идентичността си, ще я намерим или по-точно ще я създадем такава, която да ни харесва.
Ценен за мен отзив, получен по скайпа:
Г-н Грънчаров чудя се въобще кога спите след като всеки ден сте на върха на вълната.... Видях откритото писмо до новия министър на образованието и споделих някои части със 16 годишния ми син, който учи в София!! По Скайп той ми казва: Точно така е много точно е казано!!! Но дали министър-ката и хората около нея мислят така?? За ксъжаление следя дискусиите за американската система на образование и те имат подобни проблеми!- без да са следвали някога Макаренко.. Аз лично считам Ян Коменски и неговата Велика дидактика за добра основа на образование но тя е изградена на християнските принципи, а у нас и в Америка те не се прилагат за съжаление!!! (От г-н Л.П., САЩ)
Туше!
:)
На 16 съм, и от както всъщност осъзнах за какво съм в това училище, водя своята студена война със стереотипите на образователната ни система, и възгледите, които ни се налагат със зор. До скоро си мислех, че съм едва ли не луд, защитавайки своите си идеали, пред тези на "училището". Тези свои възгледи нееднократно съм споделял с родителите си и не съм открил кой знае каква подкрепа. Днес обаче статията ми бе препратена от баща ми по скайп, със следния коментар след това: "това май е твоята философия за училището :)". Радвам се, че още един човек го е осъзнал. Радвам се, че хора на много по-високо ниво, са наясно с това.
Не мога да приема, че трябва да "учим" при такъв куп рестрикции, не мога да приема, че ни третират като роби, не мога да приема, че има 101 процентови изисквания по всеки един предмет, било той важен или маловажен, за понататъчното ни образование, като житейски той ни е абсолютно ненужен.
С годините на прилагане на подобен вид бойкот, се срещнах с мненията на много учители, които седят зад идеалите "едно време ни биеха и ни дърпаха ушите, ако кажехме и една думичка, ин и проверяваха ноктите дали са изрязани...". Въпросните такива не ни остават никакъв шанс да бъдем образовани хора, тъй като освен че прилагат прстрастните си идеални, прилагат и пристрастното си мнение за нас.
За мен няма условия за живот, пк камо ли за учене, в училището. През изминалата учебна година се срещнах с поредната пречка. И мисля да ви я разкажа, макар че се отдалечавам много от темата:
След като всички учители се оплакваха, че часовете им не стигат да си предадат уроците (мамка му, не разбирам защо имаме по 4 часа химия, физика и т.н. за сметка на 3 часа метаматика и толкова БЕЛ, да речем), започнаха по 2-3 на час, без никакво изпитване, в края на втория сорк и респективон ан учебната година започнаха масови изходни нива и класни работи. Реших, че ще ми гръмне главата и не отворих учебник по разказвателните предмети, включително и "етика и право". оценките ми през 2рия срок бяха 6 и 3.
Минаха всички подобни писмени изпитвания за оформяне на оценка ис ес правих според възможностите си добре, по важните за мен предмети. Оказа се, че по предмета ЕТИКА И ПРАВО имам 3 на изходното ниво, при което имам нужните 3 оценки 6/3/3 и ми бе поставена оценка 3 за края на срока ир еспективно годината. Аз понеже съм по душа бунтар човек, и пусто му сърце не трае да бъде тъпкано, веднага се `допитах` до въпросната учителка, не може лид ам е зипита, като имаме 3 седмици до края, по 2 часа на седмица. Също така и намекнах, че материала, върху който изпитва втория срок се препокрива с материала по предмета ОСНОВИ НА ПРАВОТО, по който аз имам безапелационната шестица за края на срока и годината. Просто не е реално и не може да ме накара да приема, че върху същия материал, но по друг предмет и учител ще имам оценка в другата крайност. Отговорът и беше: "Да си учил през годината, а не сега да ми се молиш да те изпитвам".
Аз пък твърдо заставам зад позицията си, че не съм длъжен да уча на максимума по този предмет, като имам по - важни от него. Ще си науча първо по тях, а като остане време до края на годината, ще започна и по този. Но бях оставен без шанс.
И докато отношението от по-висшите инстанции към нас е такова, аз ще продължавам да се отнасям пренебрежително към повечето предмети, тъй като не съм нито гений, нито човек без личен живот, нито пък машина, която не се нуждае от почивка.
Може да звуча крайно неоправдан и според някои да ползвам тази статия само кат оправдание на позицията си, но аз пред себе сис е чувствам прав и реших да изкажа мнението си тук.
Иван, много добре правите, че се изказвате, и то точно по този начин. Написаното е интересно и важно и аз утре ще го публикувам в отделен постинг. За да го прочетат повече хора.
Защото мнението на младите за ситуацията в училищата е много важно. Това скоро ще се разбере от всички. Иска се още малко време да го проумеят...
Браво!
Браво за задълбочения анализ, г-н Грънчаров. Четяйки редовете на вашето отворено писмо до МОмН имах чувството, че съм ням свидетел на аутопсията на българското образование.
Наистина поклон пред умението ви да облечете в думи това, което за много учители и ученици са само хаотично плаващи в съзнанието им, откъслечни мисли.
Може би вие сте по-свободен човек и свободата ви дарява с вдъхновение.
Все пак съм длъжен да отправя и една градивна забележка. Писмото прави добър анализ на причините за смъртта на българското образование и в този ред на мисли звучи като увертюра, след която, може би, би било добре да има и примерни конкретни предложения за решение и съживяване на системата.
Също така на моменти писмото звучи твърде описателно и разточително, което би могло да отблъсне една част от целевата група на писмото.
И все пак, ако ми позволите, бих качил части от вашия анализ на своя блог (разбира се, с линк към вашето писмо) и също така бих го разпратил до пощите на няколко гимназии и факултети из страната.
Разбира се, че има много истина в статията Ви.
Но не се разбира КАК да се започне на чисто?
Реално, новата учебна година вече е в ход. И малкото, което направи новият Министър, е поне да не отмени всички разпоредби и правила до тук. Защото и това можеше да се случи.
Точно такова "на чисто" дали е по-добър вариант?
Аз имам една забележка: Като искаме свобода, знаием ли от къде да започнем? - Сравнението с Америка никак не ми изглежда най-удачно. Без да отхвърлям и този ъгъл за наблюдение, имам едно дребно предложение за свободата:
При така наречените делегирани бюджети, които не могат да отпаднат до гласуването на новия бюджет за новата календарна година, да се даде свободата на директорите на училищата сами да си определят броя на паралелките, заплатите и броя на учителите и другите служители, като се вместят в границите на така наречените делегирани бюджети.
Това е много сериозна демагогия за финансиране, съответстващо на броя ученици в дадено училище. Как така, даже и при достатъчен брой ученици, въпросният бюджет се разпределя според одобрени или неодобрени от РИО, общини и допълнителни разпоредби решения? защо свободата се дава с една разпоредба - делегираните бюджети и се отнема с Правилниците за разпределението на тези средства?
Винаги ли така ще се замазват очите на обществото?
Статията е твърде далече от реалността в това отношение.
Учениците ще се съгласят с твърденията в нея, но когато ги попитаме как да се стопанисва институцията училище в конкретен неин вариант, дали ще намерят по-удачно решение при сегашните закони?
Кат осе говореше за свободата, кой реши, че става въпрос за несправедливи оценки?
Не може ли онази свобода да се изгради личността на младия човек да се съобразява с някои по-други измерители? - С КАКВИ?
Честно казано, на мястото на госпожа Министърката дали дори и да четях внимателно статията, щях да си направя някакъв конкретен извод, за да покажа, че се вслушвам в препоръката за свободата и започването на чисто?
След тази забележка, остава да си пожелаем да дойде един Месия, който да ни извади от блатото поетапно, поетапно, с вещина и такт.
Толкова необходимото активно и компетентно обществено мнение, позоваващо се на широко обсъждане и експертно разяснение е едно от условията, за които всички уж тръбят, че се заражда и все не се е родило, камо ли някой друг да се вслуша в мнението му. На гражданското общество в България.
Станаха толкова клишета, че едва ли коментърът ми си струва да бъде четен.
Извинения за обема и емоциите.
Здравейте, Мирослав, радвам се, че споделяте мислите, представени в писмото. Разбира се, няма никакъв проблем да препечатвате части от него в блога си...
", Готови ли сме да признаем тази истина и да започнем на чисто, като престанем да се самозалъгваме, че сме “по-добри” от всички други, но необяснимо защо сме и най-нещастни?!"
ДА! :)
"Новото образование" го е направило вече. Вижте сайта ни на www.novoobrazovanie.org, където между другото ще прочетете за :
"Нашата визия
Новото качествено образование е онова, което ще направи от българската земя страна, чиито ведри хора живеят пълноценно, мирно и достойно. Новото качествено образование е онова, което ще повдигне духа на българската нация и ще я нареди сред най-толерантните, здрави, силни, духовноизвисени нации в света.
Нашата мисия
Нашата мисия е да проектираме и построим Новото образование на България, мобилизирайки силите на всички търсещи.
Непосредствени цели
Непосредствените ни цели са две:
1. Да създадем и обнародваме единен, широко споделен образ на Новото българско образование.
2. Да обявим категорично и ясно дългосрочните цели на Новото българско училищно образование, които ще обуславят всяка една дейност в тази сфера. ..."
и по-нататък
"...[в момента работим по] планирането и реализацията на:
▫ Нови задължителни административни и професионални структури;
▫ Нови управленски инструменти и процедури за планиране, изпълнение, контрол и корекции на дейностите;
▫ Нова финансова отчетност на администрацията;
▫ Нови механизми за дотиране и финансиране на училищата;
▫ Нови правила, откъсващи образованието от политиката;
▫ Нова информационна политика – задължителни периодични публикации съдържащи обзор на ситуацията и план за следващия период;
▫ Нови информационни системи за оперативните дейности, за контрол и за вземане на решения;
▫ Нова политика за израстването и управлението на учителите;
▫ Нова политика за въвличането на родители, бизнес и общественост в училищния живот;
▫ Нова политика за разкапсулиране на системата на образованието и повишаване на влиянието на обществото при вземането на решения;
▫ Нови закони (2 на брой)."
Отделете всичкото необходимо време на "Прокламацията на целите на училищното образование в България", датирана август 2009 г. Там нещата, за които говорите - вашите желания, са изчистени и структурирани, като ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ отправни точки ЗА ВСИЧКИ заети или засегнати от образованието.
Приятно четене и ... пишете :)
Не желая да се препирам с автора на тази статия, който работи за напредъка, промяната или “усъвършенстването” на държавните училища, а и преподава там. Със сигурност системата не бива да бъде погребвана преди смъртта си, но не бива и да се предполага безсмъртието й просто поради настоящото й оцеляване. Г-н Грънчаров се опитва да осъзнае признаците на идващата промяна на обществените презумпции, като в същото време активно живее с настоящите реалности. Браво! Факт е, че училището ни днес живее с миналите победи и настоящите поражения. Колегата философ, не разбира обаче, основната философия на държавно-спонсорираните училища, затова и няма как да види решението.
Аз не съм съгласен с предложената на министерството любезна дискусия или план за промяна в системата – чиновниците не реагират на добронамерени призиви. Не се лъжете, държавата има зад себе си ресурса на милиони данъкоплатци за да поддържа в реанимация трупът на образователната система – много дълго. Трябва доста силно да ритнете по кокалчето бюрократите за да покажат признаци на живот.
Светът днес е роб на една извратена разновидност на Просвещението, която най-кратко можем да наречем култ към тоталната държава. Този култ, в близкото ни минало, се олицетворяваше от комунистическия идеал, а днес от различните разводнени форми на марксизма. Идеята, че държавата ще промени себе си е утопия. Държавата дава образование, такова каквото си ще, каквото й е угодно. Въпросът е – не защо държавата дава неадекватно образование, а защо въобще се опитва да дава образование?
Ако училищата се управляваха от истински настоятелски организации, с възрожденски дух, сиреч желание да дадат нужните и адекватни, съобразени със заобикалящият ни свят знания, на нашите деца, резултатите щяха да са съвсем различни. Проблемът е, че за това трябва да си платят тези, които искат децата им да учат. Въпросът е, че не искаме да си плащаме, искаме и вълкът да е сит и агнето цяло. Докато всички плащаме насилствено (разбирай чрез данъци) за не-образованието на децата, резултатите ще са същите. Не може да намерите свободата, която търсите в държавното училище, г-н Грънчаров. В държавното училище вие сте наемен работник, а работодателят ви е нагъл и коравосърдечен.
Алтернативата не е в революция срещу тоталната държава – в тази битка губите. Можете да победите безсмислието в образованието, колкото можете да зашиете морето за брега. Става ясно, че говоря за алтернативите на частните училища, които могат да са наистина частни само и тогава, когато държавата не ги стандартизира и сертифицира според собствените си шаблони. Все пак това е по-лесно, отколкото да направите от държавата възпитател, освен ако нямате чудодейни сили да възкресявате мъртъвци.
Добре е да знаете, когато говорите за САЩ или за стария добър Запад, че техните кадри са по-добри, защото са учили именно в частни образователни институции. Склонен съм да се съглася, че повечето държавни училища в САЩ са под нивото на нашите, но това не ми действа успокояващо. По-голяма част от децата в САЩ, учат в частни или домашни училища и по-малко в държавни – имам преки наблюдения. Никаква реформа в нашите държавни боклукчйници, няма да създаде правилата на частните или уюта и спокойствието на домашните американски училища.
Психологията на държавните училища не е по-различна от тази на държавните чиновници, вяра, че те са единственият път към истината. Това довежда до изключителна арогантност към критиците и нарастваща неефективност. Държавната система не може да генерира нещо различно от собственото си естество. Това е все едно ябълката да роди смокини. В грешна посока гледаш приятелю! Казвам го добронамерено, не с ирония. За погрешна кауза хабите енергия! Ще минат години, ще видим.
Много ценни мисли. Между другото в последния брой на седмичния вестник „Политика” има обширно интервю с Йорданка Фандъкова „Започваме пълна ревизия на учебнитен програми”.
Темата е голяма, аз бих искал да обърна внимание на една фасета именно по отношение на учебните програми. Независимо от консервативната си нагласа в случая съм радикален и неортодоксален. Не съм доволен от учебните програми нито в България, нито където и да било по света. Според мен акцентите са съвсем погрешно поставени, а някои важни теми и предмети съвсем липсват. Наистина учим за живота, а не за училището. Училището не е призвано да подготвя специалисти в една или друга област, а да снабди децата със знания за живота. Така например повечето математически знания, преподавани в училище, са абсолютно безполезни за живота. Всички тези синуси и косинуси, уравнения, конуси и елипси, басейни, в които водата едновременно се влива и изтича и под. са напълно излишен интелектуален баласт. Най-важните предмети поради това следва да бъдат:
- Медицина. Абсурдно е в XXI век да знаеш тригонометричните функции, но не и функцията на далака и черния дроб. Не става дума да се подготвят лекари, но всеки човек трябва да има набор от фундаментални познания по отношение на това как функционира човешкото тяло, най-разпостранените болести и тяхното лечение.
- Право. Основа на демокрацията са правото и правовата държава. Правната култура на повечето хора е на отчайващо ниво.
- Политология. Оказва се например, че днешните гимназисти не могат да направят разлика между либерална и консервативна партия и въобще не знаят какво е това! А политиката засяга всички и всичко. Не можеш да бъдеш гражданин, ако не си запознат с АБВ-то на политиката.
- Музика. Може би най-великото изкуство. Ако младите имаха поне рудиментарни познания какво е тоника, доминанта и субдоминанта, ритъм, метрум, размер и такт, Бах, Бетховен и Шопен, чалгата напр. може би нямаше да завоюва такива територии. И въобще всеки културен човек трябва да има някаква обща музикална култура.
- Философия. Знанието на факти не е достатъчно. Философията е повече от знанието на факти – тя е мъдрост. А мъдростта в известна степен е по-ценна от познанията, па били те и максимално детайлни и обширни.
- Български език и литература.
Това са приоритетите. Всики останали предмети са второстепенни и часовете по тях следва следва съответно да се редуцират.
Отворено или не, тази няма да я бъде.
Нали се сещате, че зад всяка простотия в образованието, зад цялата тази система, стоят хора-продукти на същата тази система?
И още по-лошо, защото те не просто са продукт на същата система, но са развален продукт на "Прехода".
Като такива, при положение че болшинството от тях, не могат, не знаят и НЕ ИСКАТ да отгледат и възпитат децата си, каква реформа в образованието, можем да очакваме?
Никаква.
Униформи, вечерен час, висша математика в трети клас...все изграждащи личността нещица. О, да...и бираз с коз в междучасието. :)
Dobar den,
bih iskala da dopalnq i komentiram mnenieto na anonimniq podatel ot 12.09.09, koito pravi konkretni argumentirani predlojeniq za promeni v uchebnata programa.Otdavna se nadqvam da chuq takiva predlojeniq.No predi da izkaja mnenieto si sprqmo tqh, chte se predstavq nabarzo.
Sledvam magistratura posledna godina po Strategiq na kulturnoto razvitie, spezialnost Kultura,publika i komunikaziq v Avinion, Franziq.T.e, imam malka ideq za obrazovanieto v tazi strana, s koeto chte napravq paralel v tozi komentar. Zavarchih srednoto si obrazovanie v Tehnikum po obleklo i tekstil. Vsichki znaem,che v obchtestvenoto i instituzionno mnenie tehnikum = nekachestveno obrazovanie. V nqkoi otnocheniq ne otricham tova mnenie, no vapreki tova imah ogromniq chans da popadna na pone 1 istinski uchitel! Preklon pred Gospodin Angel Zamfirov, uchitel po literatura i balgarski ezik, koito olizetvori Diogen v moite ochi. Tai kato se govori mnogo za anarhiqta i nezainterisovanostta sred balgarskite uchenizi, bih iskala da vi spodelq nqkoi vpechatleniq ot uchenicheskite si godini. S chista savest, daje i s gordost, bih kazala che za uchitelite olizetvorqvah imenno tazi anarhiq i neposluchanie sred podrastvachtite. Vsqka uchebna godina zavarchvah s maksimuma razrecheni izvineni i neizvineni otzastviq, po prostata prichina, che predstavlqvah iztochnika na izvinitelni belejki za vsichki ostanali uchenizi. Razhojdah se s kochani podpechatani medizinski belejki i tefter s opisanie na bolesti i tehnite simptomi. G-n anonimen, kato govorim za vavejdane na obchti poznaniq po medicina v uchiliche, mislq che chte e interesno da se zapitat vsichki tezi samouki "doktori" (kakvato bqh i az) hih. Tozi biznes, koito mi plachtache kafetata i birite v sasednoto na uchilichteto kafene, kakto i mi pozvolqvache da se hranq prez denq,se okaza naistina mnogo dohoden. Neminavache i den bez da imam nqkoi drug "klient". Poneje govorim za svoboda na izbora, tozi biznes mi pozvolqvache da izbiram v koi chasove da prisastvam i ot koi da se "chupq". Prez cqloto mi sredno obrazovanie, sam se osvobojdavala ot pochti vsichki predmeti osven edin: BEL! Vapreki che imah vazmojnostta prosto da si napicha izvinitelna belejka, prez vsichkite mi uchenicheski godini nqmah nito edno otcastvie(izvineno ili ne) po BEL. S obektivnostta na vremeto, tozi fakt govori mnogo za rolqta, koqto uchitelq trqbva da izigrae v razvitieto na mladite si vazpitanici. Gospodin Zamfirov, koito ot bivch uchitel se prevarna v nastoqcht priqtel, prilagache savsem drug podhod i rezultatite bqha na lize: dori i nai-neobuzdanite i zakleimeni kato nevazpitani i neseriozni ot ostanalite uchiteli deza prisastvaha i nai-veche uchastvaha aktivno v chasovete na tozi Uchitel. Zachto?
Ne sluchaino narekoh G-n Zamfirov Diogen. Vmesto edinstveno da se opitva da natika uchebniq material v podrastvachtite ni glavi, tozi Uchitel tarseche da razvie talanta vav vseki edin ot nas, da nastroi setivata ni kam tozi prekrasen predmet, literaturata. Vmesto prosto da si predade uroka, toi se stremeche da podbudi interesa ni i da ni podtikne kam lichnostna izqva chrez svobodni eseta na razlichni filosofski i jiteiski temi, zitati ot proizvedeniq ili misli na izvestni lichnosti.Temi kato naprimer: "Na chovek, koito znae kade otiva, svetat dava pat" ili "Adat- tova sam az ili tova sa drugite", ili "Kamani hvarlqt po tezi darveta, po koito ima plodove", ili "Priqtelu, pomni priqtelskite principi!". Sachto taka nqkoi filosofski misli kato tazi na Nizche: "Kakto drevniq madrez kazva: "Nqkoi misli sa se poqvili na sveta kato zabludi i fantasmagorii, vposledstvie obache sa se prevarnali v istini, zachtoto horata dopalnitelno sa vmaknali v tqh realen substrat"; ili perifraza na Kreonova misal v Antigona: "Za da bade chtastliv tozi zemen jivot, parvo madri da badem". Spisaka ot temi, varhu koito s udovolstvie pichehme e dalag i zavinagi zapechatam v saznanieto mi. Ako v drugite chasove ne se pritesnqvah da vlizam s nenapisano domachno, to po literatura ostavah po celi nochti da picha eseta!Prez nochta umuvah i picheh, a prez denq debatirah, argumentirah i otstoqvah mnenieto si pred roditelite si, priqtelite si...Kolkoto i stranno da zvuchi, pochti zqloto mi obkrajenie be direktno ili kosveno vklucheno v tozi intelektualen prozes. Zachto? Prosto izbranite ot Uchitelq ni temi, ni bqha blizki, saotvetstvaha na nechta,koito izjivqvame v tezi godini: priqtelstvoto, situaziqta na autsaidera,lubovta, zavista, izvestnostta...Zadachi, koito ne iziskvaha prosto da recitirach nazubren material, ami nalagaha da izkajech lichno mnenie varhu razlichni jiteiski problemi. Poneje rqdko davame dumata na mladejite, schitaiki gi prednamereno za neizgradeni lichnosti podvlastni na vliqniq, t.e. bez oformeno lichno mnenie po sachtestveni obchtestveni vaprosi, obchestvoto kato zqlo rqdko se interesuva ot tqhnata gledna tochka, a te, nie, mladite gorim ot jelanie da se izkajem...I nai-veche, mislq, che ima kakvo da kajem! (sledva prodaljenie)
Sprqmo predlojeniqta na G-n Anonimen. Napalno zastavam zad vavejdaneto na predmeti kato medicina, pravo i politologiq.Vajno e vseki edin mlad chovek, koito v badechte chte bade i roditel, da ima pone begla predstava otnosno fonkcioniraneto na chovechkoto tqlo, nai-chestite bolesti i tehni simptomi. Ako vavejdaneto na otdelen predmet medicina e trudno osachtestvimo, to moje bi v chasovete po biologiq moje da se nablegne na tezi sachtestveni za vseki vaprosi. Vapreki tova ima edna opasnost: da ne vzeme vseki da se misli za lekar! Tova moje da svarchi tragichno!Ot tazi gledna tochka, sam razdvoena sprqmo vavejdane na medicinata v uchebnata programa. Bih kazala po-skoro seksologiq, otkolkoto medicina! Zapoznavaneto na mladejite s udovolstviqta i opasnostite ot seksa e ot izkluchitelna vajnost v dnechno vreme, kogato da imach nejelana i neplanuvana bremennost ili seksualno prenosima bolest izglejda napalno absurdno pri vsichki savremenni nachini za predpazvane! I vapreki tova, postoqnno se sblaskvam s takiva sluchai! Vajno e sachto taka mladite da opoznaqt tqloto si i nachinite chrez koito mogat da izpitat nai-palno i bezopasno seksualno udovolstvie. Vazrastovata bariera na polovite vzaimootnochenie e mnogo niska (ot okolo 14 god,i po-rano). Za podrastvachtata psihika na dezata ot izkluchitelna vajnost e parvite polovi vzaimotnocheniq da sa svarzani s udovolstvie, s lubov, a da ne badat izjivqni kato nasilie ili umarsenie. Ako uchilichteto trqbva da ni podgotvi za jivota, to trqbva da ni podgotvi i za seksa, nerazrivna chast ot jivota na vseki edin(a).(prodaljenie)
Sprqmo vavejdaneto na pravoto v uchilichte: Da, da i pak Da! Tova bi trqbvalo da e edin ot osnovnite predmeti!!! V dnechno vreme, horata ne poznavat pravata i zadaljeniqta si, koeto chesto gi postavq v situacii na eksplotaziq i nespravedlivost! Za jalost roditelite ni ne vinagi mogat da ni badat v pomocht sprqmo tova. Na nqkolko pati veche mi se sluchi da razqsnqvam nqkoi pravovi kazusi na roditelite mi. Ne bih mogla da gi korq zaradi tova neznanie..vsichki znaem za kakvi prava stavache na vapros po vremeto na komunizma! Edna ogromna vaprositelna stoi pred tazi genialna ideq: nachite upravnici, imat li interes, balgarite da znaqt i da otstoqvat pravata si?! Nachata politicheska vihruchka ima li jelanie da stimulira sazdavaneto na edno istinsko grajdansko obchtestvo, sposobno da analisira politicheskata i uridicheska aktualnost? Ne sam sigurna... Vav frenskata uchebna programa naprimer ima predmet "Grajdaska otgovornost", koito mejdu dr. e obekt na mnogo polemika zaradi dvustrannata mu sachtnost. Ot edna strana, e nujno za obosobqvaneto na grajdansko saznanie, no ot druga strana, nachin za vazpitavane v bezuslovno uvajenie i podchinenie na darjavnite organi i institucii! I tuk e vajno da se izqsni kakvo vsachtnost e grajdansko obchestvo? Dali preklonena glaviza ili sposobna na lichen analiz i gradivna kritika duchiza? (prodaljenie)
Napalno odobrqvam i ideqta za vavejdaneto na politologiq v uchiliche, za da mogat mladite da chetat izmejdu redovete na politicheskite rechi! Politicheskite izkazvaniq sa kodirani i malko hora razbirat vsachtnost istinskiqt im smisal. Kakto kazva G-n Anonimen, v dnechno vreme politikata zasqga (za jalost) vsichki i vsichko. Sled plachevnoto ni politichesko minalo, mnogo hora dnes ne jelaqt i da chuqt za politika. Zatova i tozi proslovut prehod trae veche 20 godini! I pak tozi neizbejen vapros: ima li interes pravitelstvoto da vavede politologiq v uchilichtata? Ne sam sigurna...Vav frenskata sistema uchim dezata da poznavat darjavnite insituzii, pravata i zadaljeniqta si kato grajdani(koeto ne e malovajno) no i tuk nikoi ne gi uchi kak da analizirat i razbirat edno politichesko izkazvane, daden pol. tekst.
Sprqmo muzikata i filosofiqta,otnovo chte se saglasq s Anonimen. Mnogo dobre kazano:filosofiqta e madrost! mnogo ot uchenizite ne vijdat smisal ot tazi nauka, no mislq chte tova e v sledstvie ot pogrechni metodi na prepodavane. V uchilichte imahme takav predmet, kakto i Etika i pravo. Zaedno s literaturata, tova bqha lubimite mi predmeti, vapreki che rqdko uchitelite uspqvaha da ni grabnat vnimanieto. Zachto? Uchebnoto sadarjanie beche do golqma stepen osnovano na izuchavane istoriqta na razlichni filosofski techeniq i teorii, koeto razbira se e neobhodimo, no ne e dostatachno! mislq, che e ot izkluchitelna vajnost tezi predmeti da se vpichat v aktualnostta. Mladiq chovek jivee v segachnostta i v badechteto, a ne s minaloto. Tazi taka skapocenna madrost trqbva da se priloji v nastoqcheto, za da se proumee vajnostta i.(prodaljenie)
Vsichki tezi predlojeniq sa izlkuchitelno vajni, no sachtinskiq problem, struva mi se, e drug, a imenno, izoliraneto na uchilichteto ot vsichki ostanali kulturni institucii i detski uchrejdeniq. Povreme na staga si v Balgariq tazi godina i izjivqnoto prez uchilichnite si godini, konstatirah lipsata na obchta nazionalna strategiq za kulturno razvitie, kakto i realno fonkzionirachta mreja mejdu instituciite koito rabotqt v polza na mladejta. Naprimer: kato uchinichka posechtavah kursove po plastichni izkustva v Zentar za rabota s deza. Zachto, vmesto da se vavejdat chasove po muzika, ne se sazdadat partniorstva mejdu tezi kult. uchrejdeniq i uchilichtata, koito da razvivat izvanklasna artistichna i kulturna deinost? Tezi kursove, koito zaplachtah, mojeha da badat vklucheni v uchebnata programa kato naprimer opziq: Art praktika i kult. razvitie. Ne samo muzika G-n Anonimen: jelaniqta i interesite na vseki edin sa razlichni. Istoriq na izkustvata, praktika na muzikalen instrument, peene, art tvorchestvo, teatar, tanci i t.n.Ochte poveche che vsichko tova sachtestvuva, prosto kulturnite deici, rakovoditelite na tezi uchrejdeniq, direktori na uchilichta, uchiteli, psikolozi i ARTISTI, trqbva da se saberat zaedno vednaj zavinagi i da obmislqt i prilojat edin savmesten proekt za satrudnichestvo. Ako ne kulturnite deizi i artisti, to koi bi mogal da identifizira nai-dobre nujdite i lipsite v kulturnoto razvitie na badechtite pokoleniq? Vmesto istinskiq ni malko ostanal kulturen elit, da stoi v sqnka i da se bori za kachei hlqb, nachite upravnici, nacheto zqlo obchtestvo bi trqbvalo da pomisli seriozno kak da opolzotvori tazi neimoverno zenna i dvijechta chovechka sila. bez artistichnata praktika da se prevrachta v zadaljitelen predmet (risk ot obraten efekt i otblaskvane na mladite ot izkustvoto i kulturata, vednaj zavarchili uchilichte)tq e ot izkluchitelna neobhodimost za duhovnoto razvitie na vseki individ. Kontakta s profesionalisti, artisti, kult.sociolozi, kakto i kulturnata praktika biha spomognali za izgrajdaneto i otstoqvaneto na blgarskata ni kulturna identichnost, koqto e, da badem chestni, multikulturna. V dnechno vreme, nazionalisticheskite idei pechelqt vse poveche prevarjenizi kakto u nas,taka i v cqla Evropa. Opasnostta ot kulturna izolaciq e ogromna! Neka si pripomnim istoriqta na balgarskoto uchilichte : ot kiliinoto, grazkoto i smeseno balgaro-grazko ili spored angliiskiq model ot industrialnata revoluziq, nacheto rodno uchilichte e minalo prez vsichki tezi etapi na kulturen obmen, dokato nakraq obosobi svoq nazionalen model. Za men, istinski balgarskoto se krie v kulturnoto mnogoobrazie i mislq che nacheto uchilichte trqbva da vazpitava interesa i tolerantnostta u mladite kam razlichnite kulturi
Ima kakvo ochte da se kaje po vaprosa...No pak chte kaja nai-vajnoto e satrudnichestvoto. Neka "Saedinenieto pravi silata" ne e samo prizrak ot dalechnoto ni minalo, ami zel na badechtoto ni razvitie.(krai)
Здравейте! Аз съм родител на гимназист и второкласник. Миналата година големия ми син се сблъска челно в "елитната" гимназия, в която бе приет с тази система за унищожаване на индивидуалността. Малкият тепърва е подложен на това да стои послушен и да мисли "правилно". Така, че напълно съм съгласна с всички изводи , до които сте стигнали. Чувствата, които предизвика тази статия у мен, като родител бяха безнадежност и съжаление заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката наречена образование точно сега и в този й вид. Някога може и да се оправят нещата, но ще бъде късно за тях. Опитвам се да обясня на синовете си, че живота налага да се балансира м/у оцеляването в училище, така че да не се превърнат в мишена на дребнави отмъщения и заяждания от страна на учители, защото се изказали мнение и това да останат личности и да знаят кои са. Който умее да запази този баланс ще оцелее. Макар и това да прилича на лицемерие спрямо самите нас. Защото тези години не се връщат и пораженията са огромни. Един отчаян тийнейджър може да провали живота си завинаги. Един младеж без самочувствието, че е личност едва ли ще има амбиции за нещо стойностно. А в нашето училище никой не казва на децата, че са личности. Никой не оценява това, че имат мнение различно от това на другите. Никой не стимулира опитите им да постигнат нещо. Цялата система е впрагната в това да направят децата послушни, така както навремето напарвиха с нас. Шшшт тихо! За да ни е по-лесно на всички.
Две думи за учителите. Ако един учител наистина иска да научи децата на науката "Живот" той ще намери начин да го направи въпреки бюрокрацията и задължителния материал в програмата. Но мойте уважения към професията на автора, но повечето му колеги просто ходят работа от 7,30 до 14 часа. Най-жалкото е, че те самите не осъзнават в какъв омагьосан кръг са попаднали. Те си отмъщават на децата (все се намира за какво), децата си отмъщават на тях. Една вечна битка, в която победител няма и всички губим. И никой не се опитва да разбере къде е проблема и да се помисли за решаването му.
Моите подозрения са, че скоро генерална реформа няма да има. Ще бъдат изгубени още много поколения. Причината е чисто политическа. Правят се козметични промени с популистки цели, защото ако се обърне системата с "хастара навън" това ще натрупа недоволство, а недоволството после ще се отрази на изборните резултати. А и защо да се напрягат чак толкова много, като след 4 години мандат ще бъдат сменени.
Една такава козметична промяна е тази недомислица с униформите. Дайте да ги натикаме тия пикльовци в униформи, та да им дойде ъкъла в главата и съвсем да ги уеднаквим и на външен вид. Освен това ще спечелим одобрението на възрастните и ще имитираме дейност по стягане на дисциплината. Не че одобрявам голите пъпове, ама някой замисля ли се в резултат на какво е екстравагантния начин на обличане. Всеки намира начин да покаже, че е индивидуалност и да протестира с/у системата.
Г-н Грънчаров, подкрепям всичко което сте написали, но ... някак очаквах към края няколко конкретни предложения , все пак вие сте вътре в системата, кажете откъде да се започне, защото само "свобода" звучи някак голо.
Подрави! Митова
Публикуване на коментар