Разбираме ли поне малка част от смисъла на това всекидневно геройство да си български учител?!

Един приятел на блога ми изпрати няколко снимки. На тях е заснета неговата внучка в момент, в който учениците биват посрещани от своята учителка. Забележете: учителката е застанала... на колене, посрещайки малките си ученици до вратата! Разбира се, трябва да дам и това пояснение, че случката не е станала у нас, а в Америка, в САЩ, където живее заедно със семейството си синът на моя приятел.

Ние с него дълго умувахме как е възможно това. Питахме се дали тази учителка не го прави един вид "от оригиналност", дали не го прави само и единствено тя, един вид "да не е нещо мръднала", ама ми се вижда малко вероятно. Ами ако в Щатите учителите все по този начин посрещат учениците си на първия учебен ден?! Чудна работа?! Как е възможно учителката да застане не как да е, ами тъкмо на колене и да посреща до вратата първокласниците (не вярвам пък във всички класове, и в по-горните, учителите все така да посрещат учениците си!)?!

Питам се какво означава този твърде необичаен жест. Изглежда е израз и демонстрация на някакво чудновато за нашите условия уважение към личността на малкия човек, комуто по този начин се внушава още от най-ранна възраст, че неговата личност е безценна и свята, че да си човек е нещо велико и пр. Аз лично другояче не мога да си обясня подобно нещо. С приятеля ми по телефона поумувахме малко, а пък аз после дълго време размишлявах какъв ли ефект върху учениците би имало ако и у нас учителките застанат по този начин пред своите ученици в първия учебен ден? Ами как ли ще го възприемат родителите?! Леле, странно нещо са културните и психологически различия между различните региони на света!

Не че и у нас учителите не са на колене, и то много повече и по-често, ама сякаш си стоят на колене някак незабележимо. Да, нашите учители в родните български условия са поставени на колене по един съвсем друг начин и на твърде унизителни основания. И в замяна на тази постоянна символическа и дори съвсем фактическа унизеност на учителите ни в родните български условия става така, че те (за да защитят с нещо достойнството си!) са принудени да демонстрират едно доста фалшиво самочувствие, а пък обществото ни, което е склонно без особени угризения да ги държи в толкова унизителни условия, поне на първия учебен ден по най-лицемерен и външен начин демонстрира някакво най-принудено и крайно лицемерно "уважение" и "висока оценка" към труда на учителите! Поне само в първия учебен ден де, не иначе...

Значи в Америка ценят личността на ученика дотам, че учителят, за да покаже такова едно преклонение към личностите на учениците си, стои на колене пред тях в първия учебен ден до вратата на класната стая, а пък у нас е невъзможно даже да си представим учителите в такава една "унизителна" поза, но в замяна на това ничия личност из Българско по същество не се цени, нито ученическата, нито на децата, да не говорим пък за тази на учителите. И то тъкмо от обществото, което на моменти като днешния най-сладникаво и неискрено ниже речи (в лицето на иституциите) за "прекалено благородния смисъл на мисията на учителя" и прочие, и така нататък.

Питам се обаче как ли би се възприело ако ето аз днес, понеже и моя милост е учител, посрещна своите ученици по същия този начин: да застана до вратата на колене и да отдам почит на тяхната личност, да им внуша с едно такова символическо действие, че тяхната личност е нещо велико и прочие?! Как ли ще реагират учениците ми, ето, една част от моите ученици са 9-ти клас, и пристъпват за първи път прага на училището, в което работя - дали няма да ме обявят за луд, ако направя това, което правят учителите в Америка? Стопроцентово ще ме обявят за луд, а пък инстанциите, загрижени за "правилното възпитание на подрастващите", като едното нищо набързо ще ме уволнят, за да не влияя "неправилно" на младите. А самите ученици сигурно ще се скъсат от смях на вратата ако ме видят да стоя на колене, готов да им покажа, че ги уважавам, а от което следва, че и те би трябвало да ме уважават: Боже, докъде сме стигнали у нас, доколко всичко е объркано, забелязвате ли го, скъпи ми дами и господа?!

Трудно е да изразя мислите и чувствата си по повод на тия няколко снимки, които ми изпрати П.Каменов от Монтана, по-скоро по негово настояване ми ги прати синът му, който живее в Америка - и чиято дъщеря учи в същото училище, в което учителката посреща учениците си в първия учебен ден, застанала на колене до вратата на класната стая. Американците, изглежда, съвсем адекватно схващат тоя жест, ала у нас, вижда се, той съвсем не може да се схване - и затова се приема като екстравагантност и дори направо лудост. Аз днес непременно ще си устроя поне един експеримент и ще запитам учениците как биха реагирали ако им се случи нещо такова: учител да ги посрещне в първия учебен ден, застанал на колене до вратата! Много ще ми е интересна реакцията им, и също ще ми е любопитно да открия какво мислят и дали изобщо схващат това, което прави на снимката американската учителка. Ще се наложи да занеса и лаптопа, за да им покажа снимките. Непременно ще го направя и ще ви докладвам за наблюденията и за изводите си от техните реакции.

Но да оставим американците. Ето, днес е първият учебен ден. По всички медии ще се говорят и пишат натруфени слова за "великата институция за духовното здраве на нацията", наречена училище, образователните чиновници (директори, инспектори, министри) ще произнесат някоя и друга патетична реч за "вдъхновяващата мисия на българския учител", пък от утре всичко ще се забрави. И неблагодарното общество, за да унижи още повече учителите, самоотвержените труженици на "фронта на образованието", ще им подхвърли послучай началото на годината някакви си жалки пари от т.н. "диференцирано заплащане".

Аз лично тълкувам това унизително действие като израз на всеобщото презрение на българската общност към българския учител, като израз на тоталната бездуховност, обхванала общността, поради която никой, даже и най-издигнатите в интелектуално отношение, едва ли схващат колко е унизително на учителите в първия учебен ден "символично" да им се даде "премия" от някакви си 100-тина лева - както на сватба имаме обичай да лепим банкнота на челото на най-хубаво пеещия циганин от оркестъра. Това е положението, не ми се пише вече, да свършвам, за да не кажа нещо, за което после да съжалявам.

Искам обаче въпреки всичко да честитя на колегите-учители първия учебен ден и да им пожелая възможно най-безболезнено да минават дните им в училище през тази учебна година. Искам да отбележа и разбирането, което съвсем рядко се споделя от други хора у нас: самия факт, че някой се е съгласил да стои в съществуващите условия за учител в днешното българско училище, е равносилно на нравствен подвиг. И на саможертва - в името на какво обаче?! Това едва ли може да се разбере: на мнозинството едва ли му се удава да се добере до поне някаква най-малка, нищожна част от смисъла на това всекидневно геройство да си български учител!

Защото ако повече хора разбираха нещичко, щяха да са непримирими към институциите и нямаше да мирясят докато не ги принудят да проведат толкова дълго отлаганите и съдбовно необходими реформи в образованието, от които зависи бъдещето на нацията ни. А пък министърката, до която наскоро адресирах едно тревожно отворено писмо, разбира се, няма да се принизи дотам че да отговори на един български учител. Но у нас продължава да се нехае тъкмо за най-важното, поради което не приемам за искрен патетизма на речите и словата, които ще се излеят днес по медиите.

Добави в Svejo