Как мислите: дали изобщо в нашите съвременни български условия има шанс едно философско списание, в което при това съвсем няма цици?

Вчера получих най-сетне офертите за отпечатване на списание ИДЕИ от печатниците в Пловдив: DELTA HIGH PRINT и ИМПРЕС ООД. Искам да разкажа нещо около тази история - да, наистина цяла история се оформи около толкова безобидно нещо: да дадеш поръчка за отпечатване на едно философско списание - понеже то е твърде показателно. Пък и ми се иска да помогна малко за подобряването и растежа на бизнес културата и бизнес етиката, които са се установили за момента в тия две фирми. Благороден човек съм и го правя съвсем добронамерено и безвъзмездно.

Когато преди няколко дена тръгнах да обикалям пловдивски печатници за списанието с намерението да открия все пак по-изгодна оферта, най-напред отидох в печатница DELTA HIGH PRINT. Която се оказа огромна, модерна, направо, както се казва, "шапката да ти падне" (външно погледнато). Няма да казвам как възприема човек и огромната сграда, и луксозно обзаведените офиси, и свръхмодерното оборудване. Портиерът ме заведе лично до отдела, където можех да дам поръчката си - и аз, естествено, очаквах да ме приемат подобаващо. Да, ама не, както се казва у нас. Ще кажа точно как всичко протече, за да разберат най-после тия наши "бизнесмени", че без култура и с тая арогантност са за никъде. Ще им направя безплатна "антиреклама", щото по мое виждане всяка арогантност трябва да бъде възмездена: ако не реагираме изобщо на безобразията наоколо, доникъде няма да стигнем.

Понеже служителите, седящи зад огромни бюра, бяха заети, аз седнах и започнах да чакам. Почаках десетина минути, служителите обсъждаха явно някакъв свръхважен въпрос, и затова никой не ми обръщаше внимание. В един момент най-близкоседящата до мен служителка почна да се маже с червило и понеже неволно забеляза гримасата ми, благоволи да рече какво искам.

Казах й, че искам да дам поръчка за издаване на едно списание. Тя попита за подробности и аз започнах да й обяснявам. За отбелязване е, че даже не ме покани да седна на стола пред бюрото й. Показах й "матрицата" на списанието, която си бях подготвил. Открих, че като разбра, че става дума за скромно философско списание, интересът й изведнъж пресекна, тя инстинктивно пак посегна към червилото, ама сякаш се усети и ме прекъсна с въпрос в колко екземпляра искам списанието. Докато говорих до този момент та даже не си записваше параметрите на поръчката. Като й отговорих на въпроса, ми рече: елате утре за офертата от наша страна! Попитах я: а вие запомнихте ли данните, които ви дадох? Рече "да", и ми каза, че до утре всичко ще бъде готово. И веднага посегна с облекчение към червилото. Рекох й може ли по телефона да ми съобщят резултата, тя отвърна, че не можело, трябвало лично пак да се говори. Имах чувството, че иска да ме разкара, след като разбра, че става дума за скромна поръчка. А иначе печатницата им има вида на акула на пазара на издаването, затуй цаца като мен явно изобщо не ги интересуваше. Забравих да добавя, че докато разговарях долу с портиера, видях, че хамали товареха цял камион готова продукция (лъскави списания най-вече), в които отдалеч си личеше, че съдържат най-вече и само огромни, превъзходни и най-пищни цици.

Няма как, тръгнах си, примирих се, че утре пак ще трябва да идвам. В Индустриалната зона, където се намирах, открих, че има още печатници, и понеже една ме заинтересува още на идване (дигитална печатница ИМПРЕС ООД), рекох да ида и там. Там, разбира се, случих почивката от 12 до 13 часа. Няма как, чаках доста, около 40 минути. Когато почнаха да работят, ме известиха, че офисът им, дето могло да се даде поръчка, бил на съвсем друго място. Казаха ми и адреса.

Добре знам, че като не ми върви, ставам голям инат (зодия овен съм), и затуй реших веднага да отида до офиса им, макар че беше далечко. Интересуваше ме каква е цената на брой дигитално издадено списание, та да сравня, пък и понеже технологията му е по-лесна, можеш да поръчаш колкото си бройки искаш и това не се отразява на цената. Ала иначе е по-скъпичко на брой, мен ме интересуваше точно колко е по-скъпо.

Отидох с колата до офиса им, там същата картинка: служителите мило си приказваха. Тоя път бях нахален, директно отидох до едно бюро, изкашлях се и казах офертата си без даже да ме пита. Служителят, за да ми отмъсти, ми рече, че трябва да се каже всичко това на "технолога", който щял да се върне след малко и седял ей на онова бюро. За негова зла орис същият се върна веднага след като най-охотно ми обясни, че трябва да почакам. Явно и тук служителите бяха възпитани да разглеждат клиента като враг, на който за нещо трябва да бъде отмъстено. Особено пък ако офертата му се свежда до издаването на някакво мижаво философско списание без цици.

И оня служител ми намери цаката: трябвало внимателно да се изчисли всичко, щели да ми звъннат и да ми кажат офертата си. Няма как, примирих се. И ето, вчера ходих лично да получа офертата в едната печатница (DELTA HIGH PRINT), а пък от другата ми се обадиха. Цените и на двете печатници бяха убийствени: два пъти по-високи от офертата на издателство МАКРОС (дано тия последните не протечат тоя текст, че лошо ми се пише!)! За 500 бройки ми поискаха 1200 лева с ДСС. За дигитален печат ми казаха, че ще е още по-скъпо, по 4 лева на екземпляр. Успокоиха ме, че ако поръчам 1000 бройки, цената щяла да падне почти два пъти. Един вид вторите 500 излизали почти без пари. На фона на тия хищни оферти цената на първата печатница ми се видя съвсем умерена и приемлива. Преди 10-тина дена ми се виждаше направо грабителска.

Няма да пиша как този път отново ме приеха в DELTA HIGH PRINT, понеже не ми се пише: отвратителна работа. Ще спомена, че попаднах този път на някакъв грубиян, на който явно бяха казали само това, че става дума за някакво бедняшко философско списание без цици, а това му стигаше да се отнесе с пълно презрение към мен. Типът не скриваше презрението си. Накара ме отново да повторя параметрите на списанието и почна да работи с калкулатора. Цифрите, които ми каза накрая, бяха така нереалистични ("кръгли"), че веднага разбрах, че просто иска да се отърве от мен, да ме разкара. Особено му беше неприятно това, че моето списание няма да има цици. Личеше си, че оценява такова едно списание (само с текст) за изцяло непотребно и абсурдно. Човечецът беше убеден, че списание без цици просто няма защо да съществува.

Това е. Мислех да кипна да му кажа нещо там, ама се въздържах. Напоследък съм привикнал да се въздържам и все се сещам за заповедта: недей да хвърляш бисери на свине! Затуй като усетя прасе срещу себе си, гледам да мълча и тихо да се махна колкото се може по-скоро и то по-далеч. До тази стратегия достигнах след 30 години абсолютно безполезни спорове с простаци, които съм се мъчил да превъзпитавам. Отчаяна работа е това. От всяко дърво свирка не става.

И така, сега нещата отиват към това да печатам списанието в издателство МАКРОС в Пловдив. (Чакам, впрочем, една оферта и от София, но те нещо се бавят.) Тия дни работя най-усилено по редактирането на текстовете. Превеждам и един чудесен текст на философа Мераб Мамардашвили. В общи линии първият брой е почти сглобен. Но има още доста работа. Ще направя нужното да спазя срока и до края на септември списание ИДЕИ да се роди и да тръгне по мъките на разпространението.

Затова ми се иска да ви запитам нещо. Как мислите: дали изобщо в нашите съвременни български условия има шанс едно философско списание, което при това е съвсем без цици? Дали и аз не трябва да туря все пак някоя и друга цица? А, какво ще кажете? Много ми е любопитно да разбера вашето мнение. И много го ценя. Затова смело го кажете и напишете, за мен е важно какво мислите.

Добави в Svejo