понеделник, 7 септември 2009 г.

Ден на траур: Бог да прости нелепо загиналите в Охридското езеро!

Какво друго да каже човек в такъв ден? Няма друго, думите са безсилни. Другото ще го оставим на нашите държавни като Гоце Първанов, който вчера отново най-усърдно се кръстеше пред камерите - на панахидата, отслужена от владиката Николай в Пловдив. Който не пропусна да се изяви с простотията, че Бог взел живота на тия невинни жертви заради концерта на Мадона.

Каквито са ни държавниците, такива са ни и владиците. Все повече добивам впечатлението, че тоя Николай не е Божи служител, а е служител на Първия Богоборец, служител е на Сатана. И на "исконното московско православие" е служител, но тия неща са твърде близки и неразличими.

Аз пък в случилото се разчитам следния знак. Бог ни казва нещо, важното е да Го разберем. Това, че сме грешни, и че нещо много често запознаха да ни се случват такива "необяснимо-нелепи инциденти", си се знае. Тия неща - да речем, с автобуса, премазал бабичките в местността Бакаджиците, или сега удавените в Охридското езеро - стават по човешки причини (калпави корабчета, автобуси и пр.), стават под действието на физични, а не мистични, причини, но въпреки това, чрез тях Бог ни дава някакъв знак. Иска нещо да ни каже, за наше добро. Един вид, използва случая да ни напъти към истината - за нас самите. Ала ний, общо взето и за жалост, само се прозяваме и нищичко не разбираме.

Аз няма пространно да тълкувам тоя знак Свише, но ще ви подтикна сами да го разгадаете, всеки според своето разбиране. Българските екскурзианти пътуват по Охридското езеро към манастира "Св.Наум". Корабчето, с което пътуват и което злополучно за миг потъва, се нарича "Илинден" (поне туй нещо да ви говори?!). Всичко става преди 6 септември, деня на Съединението, националния празник на България. В България вече са се нагласили за салютите, речите, фоерверките. Ала не би: корабчето потъва на няколко метра от брега. Удавили са се 15 наши сънародници. Институциите тромаво се разбързват и почват да си правят евтин и пошъл пиар. Гоце, естествено, е най-активен. Час и половина го чакат оживелите на летището, за да ги поздрави! Какво дебелашко поведение!

Това е, дадох ви, както се казва, храна за размисъл. Нещата са ясни. Жалкото е, че удавените си отидоха за нищо, а с всеки от нас същото може да се случи. Всеки ден умират хора по пътищата на България. А ние все не вдяваме защо е така и нищо не правим да се променим. В деня на траур белким някой се позамисли и проумее нищичко...

3 коментара:

Анонимен каза...

Оставката на македонскиот министер за транспорт и врски Миле Јанакиески е факт.

http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=601F089D40EB0847B2997F66AB7DECDA

Хайде обаче да си помислим и за ДЕБЕЛООЧИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ МИНИСТРИ:

1. Колко оставки имаше при трагедията в изгорелия кардамски влак?
2. Колко оставки имаше при трагедията на Бакаджиците?
3. Да не мислите, че при следваща трагедия в България ще има оставки за немарливо отношение на ресорно министерство от самия министър?

Анонимен каза...

Защо пак намесихме министрите и въобще като цяло управниците. 5 души са загинали, мир на праха й, извън страната ни... и стана пълна лудница. Знаете ли колко по нелепи смъртни случаи има. Наясно са всички с високата смъртност на пътищата... и да помисим кой е виновен или по скоро как да обвиниме държавата. Държавата която сме ние всъщност, но е трудно да отидеш и да държиш сметка за постъпка от човек който вече е починал от катастрофата, примерно. По лесно е да има точна и ясна цел на която да се опява.

Анонимен каза...

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире им.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.
32 Помнете Лотовата жена.
33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се вземе, а другата ще се остави.
36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.