Допустимо ли е една правова държава да се управлява по маниера на мафията?

По-долу препубликувам от Медиапул една много солидна и аргументирана статия на г-н Иван Груйкин, с която съм изцяло съгласен. Радвам се, че се намери и друг човек освен мен, който недвусмислено и напълно открито да предупреди българите за някои най-сериозни надвиснали над страна ни опасности. Приятно четене ви желая - и дано замислилите се са колкото се може повече:

Всички обичат Бойко
или докъде се докарахме

Иван Груйкин*

Близо два месеца България живее с усещането за сериозна промяна. Разбира се, причината се дължи изцяло на победата на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ на проведените в началото на юли общи парламентарни избори. Дълго и методично налаганият му медиен образ на нестандартен и успешен политик, който е единствената алтернатива на кражбите, лъжите и некадърността на вредната за страната тройна коалиция, доведе до огромна изборна подкрепа и почти абсолютно мнозинство в парламента. И като допълнителен ефект от изненадващо голямата победа – почти религиозни очаквания за бързи и решителни промени във всички сфери на обществения и политически живот.

Безспорно за всички е, че ГЕРБ, новият парламент и излъченото от него правителство са немислими без личността на лидера си Бойко Борисов. Целият нов управленски проект се върти около персоната, харизмата, качествата и волята на новия премиер. ГЕРБ е негов личен проект и той може да го ръководи чрез който си поиска „формален” лидер.

Мнозинството в Народното събрание – основната институция в една парламентарна република, каквато по конституция е България – засега представлява послушна на премиера група хора, очевидно съзнаващи присъствието си там единствено благодарение на снизхождението на своя патрон.

Управленска програма, приоритети, принципи на действие на Бойко Борисов и на ГЕРБ – никой не е видял нещо систематично, сериозно и задълбочено, а и надали някой очаква подобни неща, имайки предвид управлението на Столична община през последните години. Такъв беше и подходът на премиера при избора на кабинет – никакви публично обявени и прозрачни принципи, технологии, критерии или правила – всичко е личен избор и лична гаранция на вседържателя Бойко. Там, където не може да се сети за някакъв аргумент в полза на съответната кандидатура, е достатъчно личното му приятелство.

И така – с личен авторитет и сила, харизма, гаранции, с приятелства и без каквито и да е принципи и правила – България се сдоби с нова изпълнителна власт. Божидар Димитров му е приятел, който го е подкрепил в трудни времена – та не заслужава ли такъв човек да стане министър?

При този старт на „новата власт” изникват най-малко два въпроса:

Допустимо ли е една правова държава да се управлява по маниера на мафията? Единствено с личен авторитет, сила, приятелства и лични гаранции, а не с универсалните и независещи от отделната личност правила и механизми на правовата държава. И ако една държава започне да се управлява по такъв начин – може ли изобщо да претендира, че е правова и демократична?

Демонстрираният от Бойко Борисов и производната му ГЕРБ управленски стил и манталитет са не просто дълбоко погрешни. Те са изключително опасни за една боледуваща демокрация, каквато е България. Пълното игнориране на прозрачността, универсалните правила и механизми на демокрацията и преклонението и примирението пред силата, грубостта, популизма и откровената простотия (да ме извиняват показалите светкавичен рефлекс и „правилна” ориентация медии) предвещават нова форма на лична диктатура. Разбира се, перфидна и с видимо по-приемливи форми от посестримите си в Русия или в напълно деморализираната и обезверена Беларус. Форма, силно напомняща „късния” Живков – един от откровено признаваните образци на поведение на Бойко Борисов. „Човек от народа”, хитрец, осъзнал силата, в настоящата българска действителност, на граничещата с кича (не)посредственост, „снишаващ” се пред смръщените погледи на „големия брат” (в този епизод – европейци и американци) – това вече е пробвано с успех преди едно поколение българи.

Бойко Борисов начело на българската държава – това не е само любопитен експеримент, интересен за политически анализатори, народопсихолози и социални патолози. Възлагането на каквито и да е надежди на новия Отечествен фронт, наречен ГЕРБ, и набеденият за нов месия негов лидер, означава:

окончателно изчезване на остатъците от политическа нормалност в България

Пълното обезсмисляне на какъвто и да е политически дебат, окончателното изчезване на политическото говорене и действие, демонстративното игнориране на конституционните институции и механизми и заместването им с личността на Бойко Борисов и вдигащите пушилка и врява местни „конвенти” на ГЕРБ – всичко това показва обезкуражаващ обществен регрес и представлява форма на „мека” диктатура, фактически подменяща конституционните форми и механизми на държавността в България.

Конкретните проявления на „гербовия” упадък на българската политическа и обществена действителност са видни най-вече в личностите, думите и действията на някои от знаковите фигури в управлението на Бойко Борисов. Самият той, при цялото уважение, което изпитвам към личността на който и да е отделен човек, и като признавам способността на всеки за лична еволюция и развитие, представлява тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност.

Ако приемем новия български премиер като въплъщение на преобладаващото разбиране за комплексните качества, които трябва да притежава премиерът на страната – морал, принципност, изгаряща мотивация за просперитет на Родината, интелект, воля, стабилност и предвидимост, систематичност и методичност в действията, възпитание и стил на поведение, изказ и маниери, цялостност на личността (съответствие между думи и дела, претенции и същност, усилия и резултати) – тезата за национална катастрофа никак не е пресилена.

Само от уважение към личността на човека Борисов няма да анализирам конкретните измерения при самия него на всяко от изброените по-горе качества. Но със свито сърце очаквам обща изява на българския премиер и премиера на която и да е от съседните ни държави (не смея да си помисля да отида по-далеч в сравненията…), излъчена „без маска и без грим” от чуждестранните медии, които не са толкова податливи на неотразимия Бойков чар. "Какво пък толкова, би казал някой, ама може ли някой от тях да го бие на карате?!"...

Съгласен съм – това е доста силно и тежко към човека Бойко Борисов. Но когато някой доброволно е излязъл в светлината на прожекторите, не може да се сърди от подобен подход. Напротив – точно този подход е задължителен, а не колективната амнезия и загубата на слух, зрение, на чувство за приличие и достойнство. Това е българският министър-председател и всички ние сме длъжни да бъдем изключително критични и взискателни към него и поведението му.

Няма смисъл отново да говорим за миналото, бизнеса и съдружията на „десния” Борисов, или да се мъчим са открием поне един случай, в който да не е направил обратното на това, което вече е казал.

Лично за мен обаче е шокираща пълната липса на реакция от абсолютно неприемливото поведение на премиера Борисов в публичните му изяви. Нищо лично, но това все пак е българският министър–председател. Това ли е новият ни национален стандарт за поведение, стил, приличие, интелект, компетентност? Не става въпрос единствено за естетика, а за лицето на България и за достойнството на всеки един от нас.

Троснато говорене на „ти” на български министри пред публика, показното изстрелване на милиционерски заповеди за незабавно действие, грозна жестомимика и уличен език – явно имиджмейкърите на премиера считат за особено важно запазване на автентичния Бойко и дори подчертаване на „най-силните” му страни поради огромния популистки заряд, особено ценен според тях в условията на „пиянството на един народ”.
Показах на мой приятел англичанин няколко кадъра с участието на бъдещия (тогава) премиер и го попитах какво мисли. Деликатният британец явно беше затруднен и раздвоен между възпитанието си и настояването ми да бъде откровен.

„Не бих си купил кола от този човек” – беше сдържаният му отговор.

Какви ги говори тоя – чувам вече ръмженето на наежени „гербери” или привърженици на съучастниците от Синята коалиция, РЗС и „Атака“. Да бяхме оставили комунистите и бандата на Доган окончателно да овършеят страната… Без Бойко нямаше да можем да направим нищо…

Сигурно е така, уважаеми господа. Без Бойко нямаше да направите нищо. И с Бойко няма да направите нищо. Нито пък той е в състояние да направи каквото и да е добро и смислено нещо. Този филм съм го гледал преди осем години. В главната роля тогава беше друг измислен герой, който е политическият патрон и родител на днешния. Не приемам жалкото оправдание за пълната ви политическа несъстоятелност, поради която за четири (или за осем – както си изберете) години на откровено престъпно и провалено управление не можахте (или не пожелахте, или и двете) да убедите хората, че могат и трябва да се доверят на вас? Че нито за миг и не си помислихте да действате принципно, с убеждение, с грижа за хората и за страна си, а не за поредното си политическо оцеляване. И продължавате да го правите… Ако оставим на вас, след няколко месеца може комунистите и ДПС да се сторят симпатични на хората в сравнение с новите управляващи и да бъдат единствената им опозиция…

Още преди изборите за всеки нормален и средно информиран човек беше ясно, че тройната коалиция е престъпна и представлява опасност за страната и нейната сигурност. Не беше ясно за прокуратурата и за медиите (с много малки изключения), които с престъпно усърдие извайваха внушението за нормалност на предишната власт. Всички те сега се надпреварват да пригласят на „справедливия” Бойков гняв от престъпленията на Станишев, Доган и компания.

Но какво значение има мнението на Бойко Борисов или на медиите? И сега, и преди изборите правото да преследват и наказват престъпниците, включително и тези във властта, имат единствено прокуратурата и съдът. Защо се вдаваме толкова в приказките на Бойко и неговите министри, и продължаваме да сме безучастни към личността на главния прокурор и към оглавяваната от него институция?

И ако хипотетично допуснем, че поради „разкритията” на ГЕРБ и новата политическа конюнктура г-н Борис Велчев най-после ще почне да върши това, за което му се плаща,
кой ще ни предпази от самия Бойко и неговите хора, ако случайно някой ден ореолът му на непогрешимост падне и той също престъпи закона?

Ще чакаме ли нов месия да вдъхне увереност и да даде данни и позволение за действие на безидейния и бездеен главен прокурор?

През изминалите две години от „Справедливост” сме подавали многобройни сигнали и информация лично до главния прокурор, включително и за прословутите скандални заменки – без никакъв резултат. Поискахме и неговата оставка поради очевидния му отказ или неспособност да изпълнява конституционните си и законови правомощия – никаква реакция.

Ако наистина е имало престъпления на хора от предишната власт, а досега няма реакция в тази посока от прокуратурата, Борис Велчев трябва да подаде оставка и да се направи разследване за причините за услужливото му бездействие. Ако няма нищо – Бойко, Цветанов и компания говорят глупости. Кое от двете (или и двете) е вярно?

Основна фигура в новото правителство е дясната ръка на Борисов е вътрешният министър и вицепремиер Цветанов. Еволюцията му в умението да изглежда уверено пред камера, редейки прилежно заучени баналности, е впечатляваща. Но възможността да прескочи средното милиционерско ниво очевидно е нулева.

Емоционалната приповдигнатост на обясненията му за недостатъчното вещево доволствие на полицаите и демонстративното му заставане срещу присъдите на осъдени за убийство на заподозрян полицаи показват единствената управленска концепция, която има тандемът Борисов–Цветанов. „Възраждане” на МВР – повече полицаи, повече пари за тях, безнаказаност и привилегии – какво тук значи някакъв си гражданин!

Безнадеждно е да очакваме Цветанов да разбере, че МВР и полицаите не са ценност, която един български министър трябва да отстоява като кауза, а са единствено помощно средство, инструмент, с който да се защитава истинската ценност – гражданина и обществото от граждани. А как министърът ще мотивира допълнително своите служители и как ще ги подготвя и съветва да избягнат присъди – това е вътрешен въпрос за ведомството, който като гражданин не искам да ми бъде натрапван – аз искам резултати за това, което плащам на държавата и на полицията в частност.

Нивото и разбирането на Цветанов и на началника му за повече ред и сигурност в държавата са показателни за това, което със сигурност можем да очакваме от тях – милиционерска държава, показност и кампанийност, безхаберие, поставяне над закона, посредственост и цинизъм.

Какво ни остава да направим? Със сигурност – да не се поддаваме на поредната лъжа. Да вярваме на очите, опита и разума си, а не на услужливата до отвращение пропаганда.
Максимално бързо да изградим липсващия до момента автентичен десен политически проект, който да работи методично за истинско върховенство на закона, за справедливост и отговорност. Да прекъснем разлагащото нацията възпроизвеждане на социализъм, и най-после да поискаме скъсване с миналото.

С честност и идеализъм, посветеност и решителност, непримиримост и постоянство. Обединени от общото си разбиране за нормалност и приличие. За да съхраним достойнството си и надеждата за една успешна, модерна и уважавана България.

* Адвокатът Иван Груйкин е председател на Гражданска инициатива „Справедливост”

Добави в Svejo