Популизмът по време на криза е най-краткия път до авторитарното управление в една демократична държава

Тезата, която е в заглавието, не е моя, прочетох я в един форум, написана е от някой си Lightning; там той написа между другото това:

А най-краткият път да се достигне до авторитарно управление в една демократична държава е популизмът във време на криза. За съжаление.

На мен една такава теза ми прозвуча не само твърде убедително, но и някак си крайно злокобно: у нас са налице и двата фактора за поява на авторитаризъм, именно кризата (тя у нас не си е и свършвала де - поне от 65 години!) и популизмът. По тази причина искам съвсем лаконично да поразсъждавам върху една такава евентуалност да ни сполети - не ни стига всичко останало! - и един авторитаризъм, та хептен да я "овапцаме", както казва нашият многострадален, но въпреки това не поумняващ народeц.

Вчера по един телевизионен канал успях да хвана премиера Борисов, и то тъкмо когато, по своя си така трогателен обичай, произнасяше своята любима фразичка: "Аз ще дам еди колко си милиона лева за това и това!". Забележете, той никога не казва "бюджетът (хазната) ще отпусне", а винаги казва "Аз ще дам!". Това е достатъчен признак за явна и нескривана склонност към авторитаризъм у този човек. И никой не смее да му направи забележка че така не се говори в една демократична държава! Някой требе да му обясни на тоя премиер, че не живее в 13-ти век, когато принципът е бил "Държавата, това съм аз!", а живее все пак в 21 век, в който никой, даже и бабаити като него, не могат да стоят по високо от държавата, от демокрацията, пък и от самата нация.

Като гражданин, твърдо изповядващ демократичните ценности, възразявам най-категорично срещу тия негови така нагли авторитарни мераци, понеже те са крайно опасни! Опасни са, нищо че отчаяни лелки от Куртово Конаре и изкукуригали старци от Горна Джулюница сигурно трептят от умиление като гледат наший родной исполин как хубаво дава, обещава и се разпорежда. "Он сичко ке оправи, он, дами и господа, имайте само търпение, ке ви оправи така, че дълго ке го помните!".

Сега е криза и всички очи с надежда са вперени в бат ви Бойко: на всичкото отгоре тоя човек почна да съсредоточава в ръцете си такава власт, за която никой даже не е смеел да си помисли - от времето на Тодор Живков насам. Всички решения в тази държава, включително като се почне от решенията на Парламента, та се стигне до персоналната съдба на прислугващия му персонал, зависят само от неговата воля. Ето например от вчера се говори, че Фандъкова (така ли се казваше министърката на образованието?) щяла била да бъде кандидатка на ГЕРБ за кметица на София; а она, горкичката, нищичко не знаела за това; като я попитаха има ли нещо верно в тия слухове, дамата се усмихна мило и рече, изпускайки се прекалено много: "Ами не знам, каквото каже премиера Борисов, от мен нищичко не зависи!". Тия неща може за момента да изглеждат безобидно, ала са твърде опасни - особено ако приспаното общество с познатото ни овче благодушие гледа на тях и никак не реагира.

Още по-злокобен признак е този, че в държавата вече комай хептен няма никаква опозиция. Властта става безконтролна когато опозицията е пребита и никой не я чува. БСП и ДПС, които уж се водят за опозиция, мълчат и дебнат, далновидно стоят и гледат сеир, понеже добре знаят, че най-лесния начин Бойко Борисов да си строши врата е да го оставят да се разгащва колкото може повече. И затова оставиха само верния си Гоце да се ръчка с премиеро та народецот да не заспи от скучното театро. Десните пък, имам предвид СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, мъчейки се да се присламчат към управлението, са станали по-ниски от тревата - и нежно гледат към Премиера, белким благоволи да даде некой пост на изпаднал от Парламентеца техен активист.

Сидеровата АТАКА стана най-верен съюзник на Бойко Борисов според мен тъкмо затова, че й импонира нескривания авторитаризъм на Премиера: блазни ги явно това, че ако Бойко стане един ден Фюрер, то Волен, бидейки най-верен боен другар на фюрера, ке го турат барем за вожд на Гестапото. (Хиперболизирам, не бойте се, не съм превъртял, правя го обаче за да изпъкнат по-зримо случващите се пред очите ни неща, за които публиката хептен не зацепва без използването на хиперболи!) Янето пък, чини ми се, си има една-единствена съкровена мечта: да го турят един ден за главен ревизор я на митниците, я на европейските фондове, я на ДАНС, та да се развихри както он си знае!

В тази задушна атмосфера на авторитарни тежнения, която трови публичния ни живот напоследък, като грозна, но сякаш пророческа гротеска звучат призивите на охлюва Бареков за "твърда ръка" и за това, че ни бил требвал един наш, роден, български Пиночет, който да стреля наляво и на дясно, та белким се въведе най-после ред у тая държава. А тоя Бареков е пръв приятел и изповедник на премиера, комуто явно Б.Борисов на четири очи нищо чудно да е съобщил за най-съкровените си мераци.

И в путинска Русия също така си имат един подлизурко, минаващ за "журналист", който отдавна е станал "интимен глас" на Путин, по изявленията на който дипломатите в Москва си сверяват часовниците: туй, дето е на сърцето на Путин, е на устата на оня небръснат подмазвач. Същото сега вече е и у нас, т.е. и у нас властта почва да се плъзга по наклонената плоскост към авторитаризъм, ала никой не усеща това. А мен, приятели, ме е така страх да не се окаже, че съм прав: знаете ли, като философ ми омръзна "все да съм прав", как ми се иска поне в тоя случай да греша?! Ама не би, такива грозни предчувствия, симптоми и факти няма как да ме лъжат - и трябва човек да е слепец или да е под действието на наркотик, за да не ги забележи. Или да си криви душата и да казва: "Сичко си е както требе да бъде, кво толкова?! Я го виж пък тоя колко се е загрижил? И ке ми се прави на интересен, айде де?!"

Като капак на всичко даже Костов, доколкото разбирам, бил овладян от духа на "всеобщия национален консенсус" и от "духа на пълното разбирателство, другарство и... клечене пред бляскавий пиедестал на Родината". Той, представете си, бил предложил навръх 9-ти септември в Парламента да се мълчи едноминутно за "всички загинали за идеалите си"! (Аз, впрочем, изцяло подкрепям реакцията на Б.Станимиров по този въпрос, просто нямам какво да добавя, той прекрасно го е казал!). Имам чувството, че Костов този път сякаш също е тръгнал да се вгражда в оформящото се авторитарно статукво, което е път към пълната измяна на десните демократични ценности.

Дано поне тук греша в тия си твърдения, понеже ако съм прав, нещата стават съвсем отчайващи. Впрочем, същото стана и в Русия: който успя да се присламчи около Путин, дето се казва, сега "слушка и папка". А пък останалите бяха изритани надалеч, някои и по затворите. Истинските демократи пък биват удостоявани само с това, че безплатно милицията ги бие и пердаши по улиците когато се опитат за нещо да протестират.

Това ни чака и нас ако не се стреснем поне малко и не се събудим от толкова приспивния ромон на непресекващите венцехваления от страна на политици, "ентелектуалци", медии, на цели "социални слоеве" спрямо "неръкотворния гений на нашия спасител". Който всичко щял да оправи, всекиму нещичко щял да даде, щял най-накрая да въздаде истинска справедливост, та да осигури вечно добруване на нацията. Наистина, страната ни все повече се плъзга по хлъзгавата плоскост на авторитаризма, по която като се търколим веднъж, спиране няма - или пък е прекалено трудно. Аз лично не ща да ни сполети съдбата на угочавеска Венецуела и на путинска Русия: а вие, драги ми дами и господа, искате ли го?

Добави в Svejo