Изцяло подкрепям тази благородна и хуманна инициатива и в знак на това публикувам едно становище, което открих във Форума на инициативата. Съвсем скоро ще напиша свой призив, в който ще апелирам повече хора да осъзнаят потребността да се освободим най-сетне от кошмарите на комунизма: това ще стане не чрез забрава, а чрез съхраняването за бъдещите поколения на цялата истина за неговите злодеяния. А ето и текстта на г-н Ат.Чобанов:На снимката: Доносникът на ДС с псевдоним Гоце, който се подвизава и като международен бракониер, се здрависва с министъра на образованието и кандидат за кмет Йорданка Фандъкова. Госпожата е сгънала шия в раболепническо усилие. До нея стои мирно с изпънати по шева на полата ръце и блясък в погледа председателят на Народното Събрание Цецка Цачева. Усмивката й топи шекер.
Миналата есен същата тази ръка, с която се здрависва Фандъкова натисна спусъка на пушка за 50000 лева, за да убие защитен от закона див овен-архар в Нуратинския резерват в Узбекистан. За да може Гоце да си начеше ловджийската краста, домакините мобилизираха голям ресурс. Над сто души свита и охрана придружавали държавния ни глава в резервата, твърдят очевидци на събитието.
Госпожа Фандъкова може би не знае, че това президентско удоволствие също е платено с превиване на шия. Превиват шия и кръст милиони узбекски деца, които вместо да ходят на училище, събират памук на полето от края на септември до средата на ноември. Те спят на земята в неотоплявани училищни стаи. Вода за пиене и готвене черпят от близката вада. Веднъж седмично ги пускат по къщите им да се измият.
Да сте чули нашето Гоце, европейски държавен глава да повдига темата за робския труд на децата, или за политическите затворници, противници на режима на Каримов? Нищо подобно. Официалните разговори за доставка на узбекски газ се провалиха с гръм и трясък, след като Каримов каза, че има договор с Русия и само на нея ще продава. Неофициалният трофей от гоцевия лов сигурно се кипри в някоя добре охраняване резиденция, или в мезонета, подарен от признателен оръжеен търговец.
Но не само бъдещият кмет Фандъкова гъне шия пред българския резидент на Путин. Премиерът Борисов, въпреки масивните си вратни мускули също започна да добива умения в това изкуство. Голяма радост прояви "дясното" ни правителство от факта, че една потомка на комунистически сатрап, перфектна червена номенклатура стана по случайност шеф на Юнеско. Даже прати двама зам-министри да лобират за нея в Париж.
Видяхме и как Бойко Борисов се гъне пред Путин. Вместо да каже ясно и категорично: спираме проектите, които ни обвързват икономически с Русия, той лавира, отлага и изпраща противоречиви сигнали на европейските ни партньори. В АЕЦ "Белене" да влезел частен капитал. Ама какъв? Руски ли? Ирански ли? Северно-корейски ли? Не е ли от значение това за една страна членка на НАТО, която е преживяла 45 години тоталитаризъм? Колко жертви трябваше да дадем, за да разберат някои хора, че нечии пари миришат. Миришат на смърт и терор!И ето, стигнахме до темата за жертвите. За избитите без съд и присъда по най-садистичен начин в Белене, Ловеч и други лагери. За изчезналите безследно, за застреляните на границата. Последният застрелян немски младеж е от 1989 г, малко преди падането на Стената.
Знаем, че наследниците на партията, която организира тези убийства "поемат вината само с мезета". Вече разбрахме, че и ГЕРБ не гори от желание обществото да им вмени вината. Депутатите на ГЕРБ отказаха да подкрепят законопроекта за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ. Прочетете им мотивите. Толкова са халтави, колкото разхлабените вратни мускули на властта пред червената задунайщина. Проектът "няма финансова обосновка, което е необходимо и особено в контекста на световната икономическа криза." - твърди Комисията по правни въпроси. А знаете ли кога Освиенцим е станал музей? През 1947 г, или само две години след края на войната. По същата логика поляците би трябвало да си спестят парите за музея, за да вложат в реконструкция на сгради и пътища.
Ето как на Бойко Борисов, любител на скъпи пури и луксозни автомобили му се досвидя да почете паметта на дядо си, също жертва на комунистическите сатрапи. Съдбата на дядото беше удобен предизборен коз за внучето... и дотам. Очевидно е, че това управление няма да потърси сметка за престъпленията. Но това беше очаквано, а има и по-лошо. Хората, за които гласувахме са на път да ни предадат, като се наредят на частичните избори зад мадам Фандъкова с гъвкавата шия. И това ще бъде техният край като политици от десницата.
Нашият проблем е не какво да се прави, това го знаем, а какво да се правим? Това е въпросът на малкото останали индивиди, искащи историческа справедливост за престъпленията на комунистическия режим, преляли в престъпленията на прехода, та до ден днешен. Ако ни предадат трябва или да се откажем от борбата за справедливост, или да вървим да се удавим край Белене, или... да продължим да мрънкаме по форумите.
А защо да не запретнем ръкави и да не направим такъв Институт на паметта със свои сили, без да чакаме финансиране и институционална санкция от държавата? Така направиха бивши и съвременни руски дисиденти с Мемориал.Една шепа хора създадоха и утвърдиха институция със световен авторитет. Случва им се да умират и от насилствена смърт като Наталия Естимирова.
Но поне го правят с непревита шия и без мрънкане.
(Автор: Атанас Чобанов, препубликувано ОТТУК.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар