Тия мисли подбрах от моята книга "Българската душа и съдба" (Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), изд. "Изток-Запад", София, 2007 г., 353 стр.Истината за нас самите е за предпочитане и пред най-красивия мит.
Отрицанието на традициите винаги се съпровожда от несъзнавано предложение да се поеме по "задънените улици" на историческата човешка еволюция...
У нас всяка стъпка в реформирането на обществото се извърши, фактически, от едно малцинство при яростната съпротива на упоеното от комунизъм мнозинство.
Нашият роден индивидуализъм се изразява просто в някакъв инат, в една аморфна упоритост, без особен смисъл - винаги да искаш да си прав.
Патриоти дал Бог у нас, даже май са прекалено множко... Човек, вече не смее да се нарече патриот, камо ли да промълви, че обича родината си. Затуй при това положение предпочетох да съм "враг" - и затова станах космополит...
Молим ти се Апостоле, прости ни! Ти умря за свободата ни, затуй те наричаме наш "апостол на свободата". Ние обаче за тази свобода се оказахме съвсем недостойни... Защото даже, когато ни я поднесат на тепсията, пак не знаем що да правим с нея.
Истината у нас, за каквото и да се отнася, сиреч всяка истина, е в жестока немилост.
Фанфарите, ознаменуващи приемането ни в Европейския съюз, няма да станат погребален марш на нашата демокрация само ако се изпълним с най-открита нетърпимост спрямо собственото си нехайство за съдбата на българската демокрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар