В статията си - Дойде ли краят на политиката в България? - г-н Иво Беров поставя някои твърде навременни и важни въпроси, по които приятелите на българската демокрация следва да се замислят най-настойчиво. Понеже само по този начин ще можем да стигнем до отговори и решения, които могат да повлияят на сложилата се неблагоприятна, а и опасна ситуация: да, българската демокрация в този момент е застрашена, ала това не се осъзнава от мнозина, ако не и от кажи-речи всички. В тази вързка искам да споделя своето разбиране по някои от повдигнатите в статията на г-н Беров въпроси.Въпросът в заглавието на статията - Дойде ли краят на политиката в България? - предполага един-единствен отговор: не е дошъл още, но стремглаво се приближаваме към времето, в което българското племе като едното нищо ще се откаже от политиката, от демокрацията, от свободата даже. И, подобно на нашите "славянски братушки", на руснаците - които вече успяха да се отърват от "коварствата на демокрацията" и сега вече блажено кротуват под сянката на самодържавния трон на авторитариста Путин! - ще мирясаме, щото тогава ще се сбъднат копнежите на разложената от покварата на комунизма простолюдна маса от немислещи: някой да ни оправя и клати постоянно и най-старателно, а пък "народът" да се разтапя от нежни чувства към него. И за благодарност да е готов даже да му хариже всичко, и държавата, и свободата си, и достойнството, и честта си даже. Разбира се, човешката история е доказала категорично ясно, че при едно такова "ППО", при едно такова "първично политическо отношение", към което наистина неусетно, но забързано се връщаме, бленувания просперитет неминуемо няма как да се случи, т.е. отново ще се разминем с "пълноводния поток от блага", който да тече направо в широко зиналите усти на поклонниците на "окончателното и безвъзвратно оправяне" на нацията.
Впрочем, крайно време е някой открито да заяви: в тия така разпространени в "народното тяло" въжделения за "цялостно оправяне" на нацията от някой титаничен пич, мъжкар и "народен любимец" има нещо курвинско, т.е. тая, за жалост, толкова разпространена у нас народна психология на "тоталното оправяне" е крайно отвратителна и гнусна, защото точка по точка съвпада с подбудите и душевните копнежи, които вдъхновяват жриците на платената любов. Но с тази разлика, че тук и безплатно са готови да се им се подложат, а пък някои до такава степен са се запленили, че даже са готови сами да си платят, за да бъдат оправени, което вече, както и да го погледнем, си е същинска перверзия. Длъжен бях да вметна тази забележка, белким някой ме разбере и на тази основа почне да съзнава докъде сме я докарали.
Разбира се, все още сме в самото начало на отказа от политиката в името на един популистичен авторитаризъм, който още е в стадия на своя прощъпулник, ала тук развоят на нещата може да се уподоби като хлъзгането по наклонена и намазана с мас плоскост: веднъж като потръгне, няма спиране. Иво Беров напълно основателно е обезпокоен от симптомите на едно такова "дълбоко душевно умонастроение" на т.н. "широки народни маси", които, както показват последните социометрически данни, продължават да се увличат във възторзите си от "титаничните дела и намерения" на своя любимец, т.е. рейтингът и на правителството, и на неговия вожд продължават да вървят нагоре. Ако сте забелязали и самият Бойко Борисов напоследък взе да се държи доста по-различно: омаята на властта веч му е завъртяла главата, почна да се перчи още по-самонадеяно, сега вече държи патетични речи в стил "ала Уго Чавес", та в резултат се стига дотам така да умилява бабичките, на които нищо чудно и манджите да загоряват всяка вечер когато "он се появи у телевизоро".На мен ми се струва, че тая уж симпатична и безобидна на пръв поглед народна психология, в която са налице наченките на един своеобразен и милозлив култ към личността, може един ден, и то не в толкова отдалеченото бъдеще, да ни излезе на носа. Това обаче, което твърдо знам, е че хората с изострено демократично сетиво и чувство са длъжни незабавно да реагират на подобни обезпокоителни явления. Ала най-лошото е, че и те, да не говорим пък за техните политически представители - имам предвид политиците от Синята коалиция - сякаш също са доста замаяни, понеже са окадени, задушени и заслепени от силния пушек на тоя тамян на простолюдните свръхочаквания към "народния генерал".
Симптом за това е, че ето, виждате ли, на предстоящите кметски избори Синята коалиция даже няма да има свой кандидат - отбележете, това става във все още синята София! - и то при положение, че ГЕРБ съвсем няма намерението да ги покани, както се полага в стила на партньорските демократични отношения, да издигнат общ кандидат; не, няма такова нещо, и по този въпрос Бойко и свитата му се държат крайно непартньорски и недемократично, ала лидерите на Синята коалиция сякаш са готови да преглътнат всички унижения, само и само да не допуснат да бъдат отнесени и заличени от потопа на гербовашкия триумф.
Впрочем, коя точно стратегия ще доведе до заличаване от политическата сцена на традиционната, на автентичната десница е доста спорен въпрос, но по него ще се изкажа във втората част на тази статия. Искам тук само да вметна, че когато автентичната десница бъде задушена и удавена от споменатия поток, тогава ще бъде окончателно ликвидирана и българската демокрация. Тоест тогава празникът на популистичния подем ще бъде пълен и на този празник еднакво ще танцуват и ще се прегръщат както герберите, така и комунистите, също, разбира се, и атакуващите, а пък анеяневистите с доганчовците на празника като едното нищо ще извъртят от кеф даже един общ и най-страстен кючек.И тогава всинца ние ще можем да се прегърнем и най-френетично да извикаме: Бог да прости българската демокрация! Успяхме да я погубим и убием най-сетне!
(Следва)
)Забележка: Нямам време да редактирам и поправям този текст, бързам за работа, така че прощавайте за грешките!)
6 коментара:
ЗА НИСКОТО КАЧЕСТВО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛ - 2
Неусетно се изнизват първите 100 дни на правителството, а единственото нещо, което ни остава от тях са кандидат – политическите „бисери” на премиера Борисов. Ето някои от тях:
Откриване на учебната година в учелещето гр. Банкя
„ Тогава свирехме „Червена роза”... Пет лева...Това беше храната за цяла седмица...К’во се смеете?”
Откриване на 90 – ата академична година в УНСС
„ Щом вашите ви дават пари, значи сте добри студенти. Спрат ли парите, това е сигнал за двойкар.....Знаете вица за Иванчо и баща му: отличниците, сине! Който е отличник става министър.”
На среща с майки на деца в инвалидни колички
„Е сега ше го извикам тоя от „Младост” и ако асансьора не е такъв какъвто ме каза ....гле’й к’во ше го направа!
Бащата на бойните изкуства у нас – Валерий Найденов, е първият треньор по бойни изкуства на Бойко Борисов и на Слави Бинев. В момента Найденов е почетен председател на Федерацията по таекуондо и притежава 6-и, най-висок дан в страната. Основоположникът на таекуондото в България е роден през 1953 г., но е с боен дух на 23-годишен младеж.Ето неговата оценка за Борисов:
„Аз го познавам отлично. Невероятен нарцис и комплексар. Човек, който обича гласа си и се радва на тялото си, на звуците си, обича да се обгражда с хора-огледала. Това му е била винаги настройката. Ако, не дай, боже, един ден той стане министър-председател, съм сигурен, че първото нещо, което ще направи, е да си назначи министър по ласкателствата и да го вика първи сутрин на оперативка. Във времето, когато го опознах, си беше простичко момче. Той не знае езици, не е контактувал с много хора. Аз го познавам в тази възрастова граница – 25-годишен, когато човек се учи. Ако ставаше въпрос за дете, което е тренирало при мен, то с годините може да се промени, да се развие. Но Бойко грам не се е променил и развил. Усуква се както преди, имам чувството, че е гледал поне 200 пъти „Кръстникът“ и 200 пъти Робърт де Ниро – криви си главата наляво надясно и примигва с очички. Това е сто процента така. Трябва да сме дебили, за да не го осъзнаваме.”
Българския Батман или новият бай Ганьо - както и да го наричате, трагедията си остава пълна. Наблюдавайте го внимателно и си правете изводи за лицата и структурите, които стоят зад него. А, те вече са печално известни!
Ех, ще доживеем ли да видим в България политик от ранга на Кенеди, Клинтън или Мейджър?
Аз съм скептичен спрямо чисто народопсихологически обяснения на политиката. Това е прекалено опростенческо, защото така не се отчитат много други важни фактори. Но ако ще редуцираме нещата до народопсихология, бих казал, че май е обратното и именно това е проблемът на българите - че са прекалено скептични, не зачитат никакви авторитети и прекалено бързо се разочароват от всички политици. В Русия Путин, дали чрез манипулации, дали чрез фалшификации, неизменно в течение на години поддържа висок рейитинг. В България това е абсолютно невъзможно. Тук политиците се изхабяват за няколко години, за месеци дори. Кой не беше след 1989 с висок рейтинг и - заслужено или не - любимец на народа: Добри Джуров, Андрей Луканов, Желю Желев, Стефан Софиянски, донякъде Иван Костов, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Богомил Бонев, Жорж Ганчев, Симеон Сакскобургготски и кой ли не още. Днес за повечето от тези тези хора не си спомня никой вече. Българите не признават никого и нищо и като народопсихология нямат нищо общо с руснаците, германците и т.н. с тяхната верноподаническа психика. В Германия например министрите са на голяма почит. В България да си министър, не значи за хората абсолютно нищо. Може би в Европа в това отношение българите са най-близко до французите, които също всеки ден си сменят партиите, лидерите и целия политически елит.
kostovistite ste bolni mozaci...
Смъртта на една партия не е и не може да е края на демокрацията. Преживяхме смъртта на НДСВ, можем да преглътнем и СДС, и ДСБ.
вече може да ревем...
Най лесно е да ревем,но когато се реве се очаква някой да ни чуе,а дали има такъв?
Лесно преглъщаме много неща,защото българина само яденето му е в главата.Остави го два дена гладен и ела да видиш на третия как ще се чувства.НО той отново забрави глада и за пореден 3 път докара криза в България.Предизборните обещания се спазват - няма да има 13 заплата и новогодина пенсия!!!Е това го може само Иван Костов,но...той не ни "управи" и "ние" гласувахме за тези дето шъ нъ "управят".
Не чможе да с еправи сравнение мужду Русия и България в момента.От давна нямаме политици като Стамоболв.България е била автономна република в рамките на Терската Империя,а сега е на колене без да е поробена.Путин явно е политик,а нашите управници,не само,че не са политици ами са и продажници.Те са ВРАЖАЛЕЦ за България или по други начин казано - змия в пазвата.Но има една сентенция : " Всеки народ има такова управление,каквото заслужава!",лошото в случаят е,че и ние живеем тук!!!.....
Това е моето мнение: Светлана Йорданова Рашкова(не обичам анонимността)
Публикуване на коментар