
Това, че турците са различни, не е основание обаче да не ги приемаме, напротив, те са интересни за нас тъкмо заради различията си; благодарение на различията си ние сме в състояние взаимно да се обогатяваме. Но според мен е твърде потребно да се съпоставяме едни с други, та да открием както близостта си, така и различията си - което ще ни помогне да се възприемаме по един най-адекватен, съвременен начин, освободен от ония коварни исторически предразсъдъци, които толкова са тровили отношенията и живота ни.
Чест прави и на двата народа, че въпреки превратностите на историческите ни съдби, сме запазили толкова години едни, как да го кажа, дружелюбни, приятелски, човечни отношения - това се отнася за тоя век и нещо, в който българите вече си имат своя отделна държава. И това, трябва да подчертая, се отнася най-вече за обикновените, естествени хора, живеещи или обитаващи едни и същи населени места, които никой не е могъл да ги скара и да развали достлука им - въпреки старанията на разни самозвани "херои", "пишман-националисти" и какви ли не все от тоя сорт. Даже обаче и във вековете преди освобождението турци и българи са се отнасяли с уважение и респект едни към други: трябва да признаем това и да отхвърлим натрапваните ни патриотарски представи, че турците били наши "вечни душмани" и прочие. Кой, премерно, не си спомня как Вазов е представил уважителните взаимни отношения на чорбаджи Марко с турските управници и със заптиетата (полицаите) дори?! Турците, които са уредили една огромна империя от много народи, трябва да признаем, са били умни и мъдри управници, зачитали са местните обичаи на покорените народи, ето, примерно, ние не сме си загубили вярата, традициите и всичко онова, което ни придава нашата автентичност и национален идентитет.
Вярно, имало е и ексцесии, примерно с помохамеданчването из Родопите, но обикновено тия асимилационни действия са били инициативи на самозабравили се местни турски активисти, които централната власт бързо е парирала и спирала. Да оставим другото, но ето, тоя прочут Караибрахим, страшилището от долината Елинденя, от романа "Време разделно", всъщност не е турчин, а е взет като дете от тия места, т.е. е българин, превърнат в еничар. Кървавите ексцесии пък в Батак и Перущица по времето на Априлското въстание са сторени от българи-мохамедани от съседните села, като турската власт се е опитала с войска да предотврати злоупотребите и насилията на башибозука, ала за жалост не е успяла. Българин, не турчин, е предал Ботев. С огромно уважение турците са се отнасяли към нашия Левски и нищо че са го осъдили, все са се надявали, че събратята му ще го освободят; правили са целта специални улеснения, ала треперковците-нашенци от онова време са показали най-крещящо малодушие. Твърди се, че, разочарован от страхливостта на своите съратници, Левски преди обесването бил поискал феса от едно заптие, заявявайки: "Дай си феса, за да умра като турчин, а не като българин-предател!". Но тия събития са били отдавна, те могат да се тълкуват всякак, особено пък от ония, на които съвсем не им влиза в сметка истината, а им се иска да налагат единствено своята надъханост, превратна представа и някаква тъпа озлобеност. Ала аз пиша това специално за да подкопая поне малко тая зловредна историческа митология, която се натрапва още на подрастващото поколение, а именно, че турци и българи в историята са били все непримирими врагове, че са се мразили и прочие; това обаче не е истина - ако се се мразили толкова, как са издържали да живеят заедно цели пет века, а и век след това?!

Най-дразнещото е, впрочем, това, че тия, които особено много се възмущават когато някой изтъкне близостта между българи и турци, същите тия не престават да крещят, че българите били "кръвни братя" с един друг народ, именно с руснаците, и прочие. Което, впрочем, е много съмнително дали из вените на българи и руснаци тече все една и съща братска кръв, ама както и да е, щото кръвното родство, впрочем, стои много по-долу от едно друго, по-същностно родство, именно родството в нравите, в душевността, в съзнанието, в бита и т.н. И именно това второто родство аз го констатирам между българи и турци, и то е така лесно обяснимо: ний векове наред сме живели заедно, в една държава, общували сме, били сме едно цяло, и българи са пътували из необятните простори на Отоманската империя, и турците са се заселвали из нашите земи и т.н. И тук не мога да се сдържа да не вметна това: добре е, че пет века сме били с турците, които, възможно е, и да са ни угнетявали в някои отношения, но в други са ни и закриляли и предпазвали от други, още по-лоши посегателства; щото, ако примерно, я нямаше Отоманската империя, нищо чудно, при страшната експанзия на Московската империя на юг, към Проливите, ний сега да говорехме руски език, презимената ни да бяха "Дмитрич" и "Иванич", да си викахме един на друг "таваришч", също да ни нямаше изобщо на картата като нация и като държава, или да бяхме в най-плачевно състояние, в каквото, примерно, сега са белорусите или украинците даже. И за това, че не ни се е случила тази ужасна историческа участ трябва най-много да сме благодарни пак на нашите комшии, на турците.
За близостта ни трябва много да се мисли и пише, ала аз спирам дотук, въпреки че добре съзнавам колко малко можах да кажа. Сега обаче искам да мина към различията, като тук няма да се връщам назад, в историята, а ще акцентирам върху съвременното състояние.

Но това, което важи за по-младите, важи и за техните родители, за по-старите поколения. Колко са качествените личности сред българската популация аз не мога да кажа, но смея да твърдя, че са същинска рядкост, поради което и сме я докарали докъдето сме я докарали, т.е. "до под кривата круша": най-бедни сме в Европейския съюз, но и не само в него. Турция в същото време, в резултат на енергията на своя народ, постигна смайващи постижения, страната им е обработена като китна градина, по полята им няма и тревичка, докато нашите ниви буренясват, са занемарени, ако изобщо някой си дава труда да ги оре и сади; а ако изобщо го пък прави, го прави през пръсти, по нашенски, "от кумова срама", само колкото да покаже резила си. Ние като нация сме прочути и с това, че постоянно се оплакваме, като, разбира се, не търсим вината в себе си, ами все търсим някой друг, на когото да стоварим цялата вина; ний сме били прекрасни, ала сме били имали врагове, които ни били съсипвали работите; ето, примерно, "политиците" били най-големите врагове на българския напредък, и Бойко Борисов с такова говорене срещу "политиците" спечели народната душа така, че сам стана самовластен управник и... политик. А вината да видим у себе си, да я признаем, у нас е крайно необичайно и сякаш невъзможно. И когато човек е в Турция няма как, ако е честен, да не признае, че постижения й се дължат на работливостта, изобретателността, дързостта, енергията, таланта на нейния народ. Бил съм и в Истанбул, и в турската част на Тракия, и по Егейското крайбрежие, и във вътрешността, навсякъде съм се удивлявал на подредеността, на богатството, на вкуса, на трудолюбието, с което хората правят живота си. А у нас по много места човек може да срещне само запустение, а пък този растеж, който преживяваме последните 10 години, общо взето се дължи на чужди инвестиции, голяма част от които пак са турски. Факт.

Може още много да се разсъждава в тия особености на бита, на манталитета, но на мен не ми влиза в задачата в случая да правя пълен обзор или изчерпателно описание, а само щрихирам и наблягам върху това или онова. Ето, примерно, нещо, на което обърнах внимание тия дни, и доста се озадачих, като успях най-сетне да проумея какъв, собствено, е смисълът, който дълго ми убягваше.
Когато за първи път бях в Турция, случи се да е в Истанбул, много ме фрапира това, че на пазара, примерно, в Капалъ чарши, никъде няма етикет с цената на стоката, а за да разбереш колко струва нещо, трябва да питаш, после търговецът ти казва някаква цена, а пък ти трябва да се пазариш, докато се споразумеете. На мен това, признавам си, ми се видя крайно мошеническо и диво: та нали той може да си каже каквато иска цена, може специално мен да ме усети, че съм балък, и да ми каже тройна цена?! Как да разбера каква е "реалната цена", след като никъде, на никаква стока, няма етикетче (или съвсем рядко, само в някои магазини, има етикетчета, по европейския образец)?! Възмущавах се аз, проклетисвах, от инат, признавам си, почти нищо не си купих, въпреки че ми се искаше да си взема някои неща, но не ми се пазареше, не обичам по принцип пазарлъците. Предпочитах да видя етикет, и това сякаш за мен означаваше, че ето, тоя търговец публично обявява своята оферта, не се срамува от нея, не я крие, докато ония, които не слагаха етикет, ми се виждаха направо мошеници. Абе, общо казано, се разочаровах много от особеностите на турската търговия, видя ми се устроена на твърде мошенически принцип, което, както не съм много по пазаруването, доведе дотам, че аз почти нищо не си и купувах оттам; и това гордо го смятах за моя протест срещу това, че турците така нагло, по ориенталски обичай, нарушават "откритите пазарни принципи".

Ще ви кажа как стана моето прозрение. Синът ми ми поръча от Одрин да му купя дънково яке. Аз много мразя, казах, да пазарувам, а пък да се пазаря ми е особено неприятно, но, няма как, приех, още повече че се чувствах гузен, че не можах да го взема с мен, а причината беше, че му е изтекъл срока на международния паспорт. И ето, аз тръгнах из одринските улици и пазарища да търся магазин, който продава дънкови произведения. Никъде, разбира се, няма етикет, с изключение на по-специалните магазини, където обаче ми се видяха доста скъпички цените.
Няма как, трябваше да тръгна по магазинчета, където няма етикети, принудих се. Питам колко струва ("Коч пара?"), хората те усещат веднага, че не си турчин, стават много любезни, много от тях говорят и български думи, абе не е трудно да се пазари човек, стига да обича да го прави. Питам, значи, един търговец колко струва, той отвръща: 35 лири. Цената ми се видя добра. Понечих обаче да си тръгна, за да изследвам реакцията му. Човекът рече: стой, кажи колко даваш? Аз се замислих, малко ми беше неудобно да го "троша", щото цената му ми се видя хубава, ама от мъка, че трябва да се пазаря, промълвих: 25 лири. Оня, като се почна пазарлъка, засия направо. Човекът ме покани да седна и почна да ме отрупва с дънкови и кожени якета. Прати чирака да донесе чай, като ме пита: чай или кафе искаш? Няма как, на такава любезност е глупаво да се инати човек и да отказва. Като капак на всичко той изпрати да извикат от съседен магазин човек, който е наш преселник, който знаеше перфектно български език, та да ни служи за преводач. И се почна един пазарлък, чудо направо!
В един момент в съзнанието ми проблесна мисълта: глупаво е да си мислиш, че тия хора искат да те метнат, че са мошеници, не е възможно да е така?! ОК, но защо са толкова любезни?! - не мирясвам аз. Ами може би защото такъв им е обичаят, а пък се пазарят, щото искат да зачетат и твоята воля: цената да не е едностранна, а да е свободно договаряне, ето това е смисълът! Като ми хрумна това, се възхитих, аз съм малко човек на крайностите, но като разбрах, че туй пазарене е зачитане и на моята свобода, направо изпаднах във възторг.
Тая мисъл така ме успокои, че аз се развихрих, щото свободата е моя тема и моя стихия. Показах им с думи и с действие, че съм и психолог: стана великолепен пазарлък. Търговецът също сияеше и носеше нови и нови стоки, от хубави по-хубави! Успя най-майсторски да ми внуши, че да купувам само яке на сина, ще обидя жената, трябва, вика, и на нея нещо да купиш. Брях да му се не види, как само бръкна в дълбините на гузната ми душа: от години нищичко не съм подарил на жена ми! Няма как, взех да избирам и на нея нещичко. Тръгнахме от страхотни, но и скъпи дамски кожени палта и стигнахме, накрая, до едно кожено елече, което да я топли през зимата; спазарихме го, и тогава човекът рече: стой, а ти имаш ли майка? Имам, рекох. Значи, имаш стара майка, а за нея не мисли, а, мискинин такъв! - казва ми турчинът, при това красавец, а зъбите му блестят, и се хили, проклетникът му с проклетник! Аз обаче се възхитих на майсторството му, особено пък когато ми рече: ако земеш и туй подплатено с кожа елече на старата си майка, аз ти правя такава и такава отстъпка, щото ми се виждаш хубав човек. Купих, накрая, три неща, убеден, че съм направил великолепна сделка, и щастлив, че ще донеса хубав подарък и на жена ми, и на майка ми, и на сина ми. Това е: същинската търговия е цяло изкуство на истински свободното договаряне, това, което имаме у нас, изобщо не е търговия, а диктатура на търговците. Научих тая мисъл, прозрях тая истина оня ден на пазара в Одрин, и съм най-доволен от това мое приобретение, от тази моя придобивка.

Ето, ще завърша с това. Останаха ми 5 лири, на желязо. Рекох да си купя нещо да хапна, щото ми опротивяха тия сандвичи, дето си ги носех от Пловдив. На всяка крачка има гостилници, сладкарници, дюнерджийници, изобилие, и разни приятни миризми се носят из въздуха; няма как, рекох да хапна един дюнер. Соча с пръст на табелката, дето пише че 1 дюнер чини 1.5 лира, и показвам един пръст. Момчето веднага се сети, че съм българин, взе ми парите, и ми обясни с думи и жестове как го искам. Аз се зачудих малко, той вика: къде ще го ядеш, на крак или тука? Тука, викам. Чиракът ми показа свободно място и дори ми подаде стол да седна.
Направиха дюнера, и ми го донесе момчето на крак с чиния. Даде ми и айран, "подарък от заведението"! На масата имаше буркан с едни много малки чушчици, като ги опитах, много ми харесаха, и въпреки че ми е забранено от лекарите да ям люто, си хапнах донасита. Техният дюнер не е като нашият, с най-скъпернически я турена, а не турена една-две тънки мръвчици, тук хората не икономисват от клиента, а гледат да е доволен. И ми туриха всичко не в "арабски хляб", ами в турска питчица, по-вкусен хляб май никога не бях ял: мек, дъхав, чудо! И ми донесоха разни техни кетчупи и пр. Тръгнах си доволен и предоволен, изпратен от момчетата, дето така хубаво ме нахраниха и така ми се радваха докато ядях с апетит.
И, да си призная, после, в магазин (супермаркет), като видях кисело мляко, ама истинско, с каймак отгоре, както го правеше едно време баба ми, и по-късно майка ми, щях да се разплача: щото у нас човек изобщо не може да види истинско кисело мляко, камо ли да хапне! И, срам не срам, ще кажа, че от Одрин си донесох една "кофичка" с вместимост 2 литра чудно истинско кисело мляко, каквото отдавна не бях ял, да, донесох си "истинско българско" кисело мляко от Турция, щото тук, в България, такова няма!
С туй ще завърша. Все някъде човек трябва да му тури края. Темата е благодатна и още много може да се пише. Някога може още да продължа. Аз и друг път съм писал за тия неща (Кой повече обича… България?, пътепис, който влезе в книгата ми "Българската душа и съдба"; и на други места съм писал), заслужава си много да се мисли и пише по тия теми, та затова и написах горното, белким повече хора се замислят. Дошло е време да освободим душите си от овехтели представи за миналото, които тровят днешния ни живот; иска се да имаме смелостта да погледнем реалностите смело в очите, т.е. да оценим другия човек, пък и другия народ, по достойнство.
Това отличава свободния човек от несвободния, от робуващия на разни стереотипи, басни, приказки, митове и пр., най-основния и най-пагубния от които е митът за т.н. "черното турско робство", в което сме уж били живели цели 500 години, потискани от своите "вечни исторически душмани", турците. Аз съм писал за демистификацията на този мит в своята книга "Страстите и бесовете български", затова сега ще спра дотук, а който се е подразнил прекалено, нека да иде и да прочете, но най-вече, нека помисли: от истината не трябва да се дразним никак, а трябва да я приемаме с дължимото смирение - и да я почитаме с цялата си душа...
6 коментара:
Хубава статия, в България за жалост все още битуват доста превратни представи и митологеми за „вековния поробител”. Турското робство не е било само и единствено епоха на мрак и страдание. Имало е и светли моменти и положителни страни. Всъщност от всички балкански съседи след 1878 българите въпреки Балканската война са имали най-малко проблеми именно с турците.
500 години съвместен живот в Османската империя, разбира се, не могат да не доведат до голямо унифициране на нравите и обичаите. Поради това българите са много по-близки с турците, отколкото с уж братските руснаци. Достатъчно е да се погледат популярните напоследък турски сериали, които, макар и да представят живота в Турция доста идеализирано, потвърждват това. Дейвид Хюм в прекрасното си есе за националния характер отбелязва:
„Така например можем да забележим, че там, където в течение на много векове в големи региони се e установило едно управление, то разпостранява националния характер в цялата империя и съобщава на всяка част сходство на нравите.”
Що се отнася до съществуващите различия, пак у Хюм четем:
„Там, където случайна разлика в езика и религията предотвратява смесването на два народа, обитаващи една страна, те запазват в течение на векове различни и дори противоположни нрави. ДОБЛЕСТТА, СЕРИОЗНОСТТА И ХРАБРОСТТА НА ТУРЦИТЕ СА ПЪЛНА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ НА КОВАРНОСТТА, ЛЕКОМИСЛИЕТО И СТРАХЛИВОСТТА НА МОДЕРНИТЕ ГЪРЦИ.”
Това изглежда добро обяснение за приликите и отликите между българите (и останалите балкански народи) и турците.
Между другото съществува вероятно едно по-дълбоко родство специално между българи и турци, а именно че и двата народа са с урало-алтайско потекло. Още Паисий Хилендарски се натъква на този факт, но ужасен го скрива старателно и измисля някакво мнимо родство на българите със славяните, защото няма как иначе да мотивира българите за борба срещу своите вероятни кръвни братя – турците.
При цялата идеализация на Турция обаче не бива да забравяме, че под светската повърхност тя си остава една силно белязана от традиционния ислям страна. Не е случайно например, че в кафенетата жени рядко може да се видят. Продавачки и сервитьорки практически няма. Въобще положението на голяма част от турските жени не е никак завидно, да не навлизам в подробности. А турските гастарбайтери в Европа нито искат, нито могат да се интегрират в тамошните общества. Това се отнася и за втората и третата генерация гастарбайтери, които са дори още по-консервативни от родителското поколение. Турците много безмилостно подтискат малцинствата на своята територия, особено кюрдите; освен това и до днес не желаят да признаят геноцида над арменците.
Колкото до българските турци – имам непосредствени впечатления от тях от трудови войски. Те не бяха лоши момчета, но интелектуалното им ниво определено беше по-ниско от това на българските момчета. Това може да има външни причини и да не се дължи на това, че са „генетически” по-глупави, но е факт. Виждаме също, че българските турци нямат особено висока политическа култура, щом като 20 години упорито гласуват за ДПС. Под натиск, без натиск, но това също е факт.
На всичкото отгоре в момента интересите на иначе традиционните геополитически врагове Русия и Турция специално в България за съжаление съвпадат – те нямат интерес от една стабилна, просперираща и силна България в ЕС. Неслучайно правителството на Иван Костов изгони както руски, така и турски дипломати от страната. Обикновените турци, разбира се, нямат представа за тези сложни геостратегически игри и се отнасят доброжелателно към комшиите българи.
Имах един познат, мой далечен роднина, който отдавна почина. Когато се запознах с него, аз бях още много малък, а той доста стар - живееше в Италия, там имаше семейство. Той бе човек пътувал по цял свят и казваше тъй:
Всеки народ има и читави, и лоши хора. До отделния човек е - не до народа.
Така си е, има такива и онакива хора, макар че народопсихолозите настояват, че определени черти са характерни в по-голяма степен за един или друг народ. Емпирически това обикновено трудно се установява, това са повече интуитивни оценки и категории.
Исках да обърна внимание на едно малко противоречие: от една страна се твърди, че Левски е бил предаден и българският народ не му помагал, от друга пък, че при турците не е било толкова лошо и може дори е щяло да бъде по-добре България да се била освободила по-късно или въобще да не се освобождавала. Ами възможно е българите да са мислели също така и именно затова да не са помагали на Левски, а не поради малодушие. Между другото тук има една стара и прочута дилема: Левски за нас днес е герой, но за турската държава е бил сепаратист и терорист. Същото се отнася за много други борци за национално самоопределение по света. Кое от двете е истината? Ако решим, че Левски е бил герой, трябва да признаем правото на всички други народи по света на самоопределение и да подкрепяме например баскския, северноирландския и кюрдския народ. Или да застанем на страната на съответните държави и да обявим всички тези борци за самоопределение за сепаратисти и терористи. Кюрдският лидер Абдулах Йоджалан например герой ли е или терорист? За кюрдите предполагам герой, за турците терорист. Къде е истината?
Вярно е, че турците са завоювали и покорили България, така че българите са имали право да се борят за своето освобождение. Но пък и българите са се настанили на Балканите във война с Византия и завземайки чужди територии. Византийците, респ. римляните от своя страна са завзели тези територии от траките, между другото в страхотни кръвопролития, които днес са полузабравени. Траките са оказали фанатична съпротива на римляните. От своя страна вероятно и траките са завладяли на Балканите някакво предтракийско, може би неиндоевропейско население. Така че не е ясно кой има най-големи права над територията на днешна България. Винаги ли първият, който се качи в купето на влака, има най-големи права?
Така че българите трябва да решат най-после дали Левски е ГЕРОЙ И ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ или пък ТЕРОРИСТ, ЗАСЛУЖАВАЩ ПРЕЗРЕНИЕ. Ако аз днес реша, че, да речем, северозападна България трябва да се отдели от останалата България и да се „определи национално”, за да може там да се образува „торлашка държава” и прибегна за целта до методите на Левски, това похвално или отрицателно ще бъде? И ако населението не ме подкрепя, дали трябва да го обвинявам в малодушие и предателство?
Що за глупак трябва да си, че да пишеш такива глупости ?!!! Или си получил за тези измислици солиден хонорар от Доган примерно!!! Плюя на такива като вас шибаняци, отивайте да лапате рязания ятаган предатели!!!
До Анонимен 21.02.11 г., 13:17 ето заради такива болни мозъци и хора кисогледи като вас България тъпче на едно и също място от 50 години
заради такива болни мозъци и хора кисогледи като вас България тъпче на едно и също място от 50 години
Публикуване на коментар