Хубава статия, в България за жалост все още битуват доста превратни представи и митологеми за „вековния поробител”. Турското робство не е било само и единствено епоха на мрак и страдание. Имало е и светли моменти и положителни страни. Всъщност от всички балкански съседи след 1878 българите въпреки Балканската война са имали най-малко проблеми именно с турците.
500 години съвместен живот в Османската империя, разбира се, не могат да не доведат до голямо унифициране на нравите и обичаите. Поради това българите са много по-близки с турците, отколкото с уж братските руснаци. Достатъчно е да се погледат популярните напоследък турски сериали, които, макар и да представят живота в Турция доста идеализирано, потвърждват това. Дейвид Хюм в прекрасното си есе за националния характер отбелязва:
„Така например можем да забележим, че там, където в течение на много векове в големи региони се e установило едно управление, то разпостранява националния характер в цялата империя и съобщава на всяка част сходство на нравите.”
Що се отнася до съществуващите различия, пак у Хюм четем:
„Там, където случайна разлика в езика и религията предотвратява смесването на два народа, обитаващи една страна, те запазват в течение на векове различни и дори противоположни нрави. Доблестта, сериозността и храбростта на турците са пълна противоположност на коварността, лекомислието и страхливостта на модерните гърци.”
Това изглежда добро обяснение за приликите и отликите между българите (и останалите балкански народи) и турците.
Между другото съществува вероятно едно по-дълбоко родство специално между българи и турци, а именно че и двата народа са с урало-алтайско потекло. Още Паисий Хилендарски се натъква на този факт, но ужасен го скрива старателно и измисля някакво мнимо родство на българите със славяните, защото няма как иначе да мотивира българите за борба срещу своите вероятни кръвни братя – турците.
При цялата идеализация на Турция обаче не бива да забравяме, че под светската повърхност тя си остава една силно белязана от традиционния ислям страна. Не е случайно например, че в кафенетата жени рядко може да се видят. Продавачки и сервитьорки практически няма. Въобще положението на голяма част от турските жени не е никак завидно, да не навлизам в подробности. А турските гастарбайтери в Европа нито искат, нито могат да се интегрират в тамошните общества. Това се отнася и за втората и третата генерация гастарбайтери, които са дори още по-консервативни от родителското поколение. Турците много безмилостно подтискат малцинствата на своята територия, особено кюрдите; освен това и до днес не желаят да признаят геноцида над арменците.
Колкото до българските турци – имам непосредствени впечатления от тях от трудови войски. Те не бяха лоши момчета, но интелектуалното им ниво определено беше по-ниско от това на българските момчета. Това може да има външни причини и да не се дължи на това, че са „генетически” по-глупави, но е факт. Виждаме също, че българските турци нямат особено висока политическа култура, щом като 20 години упорито гласуват за ДПС. Под натиск, без натиск, но това също е факт.
На всичкото отгоре в момента интересите на иначе традиционните геополитически врагове Русия и Турция специално в България за съжаление съвпадат – те нямат интерес от една стабилна, просперираща и силна България в ЕС. Неслучайно правителството на Иван Костов изгони както руски, така и турски дипломати от страната. Обикновените турци, разбира се, нямат представа за тези сложни геостратегически игри и се отнасят доброжелателно към комшиите българи.
Така си е, има такива и онакива хора, макар че народопсихолозите настояват, че определени черти са характерни в по-голяма степен за един или друг народ. Емпирически това обикновено трудно се установява, това са повече интуитивни оценки и категории.
Исках да обърна внимание на едно малко противоречие: от една страна се твърди, че Левски е бил предаден и българският народ не му помагал, от друга пък, че при турците не е било толкова лошо и може дори е щяло да бъде по-добре България да се била освободила по-късно или въобще да не се освобождавала. Ами възможно е българите да са мислели също така и именно затова да не са помагали на Левски, а не поради малодушие. Между другото тук има една стара и прочута дилема: Левски за нас днес е герой, но за турската държава е бил сепаратист и терорист.
Същото се отнася за много други борци за национално самоопределение по света. Кое от двете е истината? Ако решим, че Левски е бил герой, трябва да признаем правото на всички други народи по света на самоопределение и да подкрепяме например баскския, северноирландския и кюрдския народ. Или да застанем на страната на съответните държави и да обявим всички тези борци за самоопределение за сепаратисти и терористи. Кюрдският лидер Абдулах Йоджалан например герой ли е или терорист? За кюрдите предполагам герой, за турците терорист. Къде е истината?
Вярно е, че турците са завоювали и покорили България, така че българите са имали право да се борят за своето освобождение. Но пък и българите са се настанили на Балканите във война с Византия и завземайки чужди територии. Византийците, респ. римляните от своя страна са завзели тези територии от траките, между другото в страхотни кръвопролития, които днес са полузабравени. Траките са оказали фанатична съпротива на римляните. От своя страна вероятно и траките са завладяли на Балканите някакво предтракийско, може би неиндоевропейско население. Така че не е ясно кой има най-големи права над територията на днешна България. Винаги ли първият, който се качи в купето на влака, има най-големи права?
Така че българите трябва да решат най-после дали Левски е герой и пример за подражание или пък терорист, заслужаващ презрение. Ако аз днес реша, че, да речем, северозападна България трябва да се отдели от останалата България и да се „определи национално”, за да може там да се образува „торлашка държава” и прибегна за целта до методите на Левски, това похвално или отрицателно ще бъде? И ако населението не ме подкрепя, дали трябва да го обвинявам в малодушие и предателство?
Автор: Анонимен)
500 години съвместен живот в Османската империя, разбира се, не могат да не доведат до голямо унифициране на нравите и обичаите. Поради това българите са много по-близки с турците, отколкото с уж братските руснаци. Достатъчно е да се погледат популярните напоследък турски сериали, които, макар и да представят живота в Турция доста идеализирано, потвърждват това. Дейвид Хюм в прекрасното си есе за националния характер отбелязва:
„Така например можем да забележим, че там, където в течение на много векове в големи региони се e установило едно управление, то разпостранява националния характер в цялата империя и съобщава на всяка част сходство на нравите.”
Що се отнася до съществуващите различия, пак у Хюм четем:
„Там, където случайна разлика в езика и религията предотвратява смесването на два народа, обитаващи една страна, те запазват в течение на векове различни и дори противоположни нрави. Доблестта, сериозността и храбростта на турците са пълна противоположност на коварността, лекомислието и страхливостта на модерните гърци.”
Това изглежда добро обяснение за приликите и отликите между българите (и останалите балкански народи) и турците.
Между другото съществува вероятно едно по-дълбоко родство специално между българи и турци, а именно че и двата народа са с урало-алтайско потекло. Още Паисий Хилендарски се натъква на този факт, но ужасен го скрива старателно и измисля някакво мнимо родство на българите със славяните, защото няма как иначе да мотивира българите за борба срещу своите вероятни кръвни братя – турците.
При цялата идеализация на Турция обаче не бива да забравяме, че под светската повърхност тя си остава една силно белязана от традиционния ислям страна. Не е случайно например, че в кафенетата жени рядко може да се видят. Продавачки и сервитьорки практически няма. Въобще положението на голяма част от турските жени не е никак завидно, да не навлизам в подробности. А турските гастарбайтери в Европа нито искат, нито могат да се интегрират в тамошните общества. Това се отнася и за втората и третата генерация гастарбайтери, които са дори още по-консервативни от родителското поколение. Турците много безмилостно подтискат малцинствата на своята територия, особено кюрдите; освен това и до днес не желаят да признаят геноцида над арменците.
Колкото до българските турци – имам непосредствени впечатления от тях от трудови войски. Те не бяха лоши момчета, но интелектуалното им ниво определено беше по-ниско от това на българските момчета. Това може да има външни причини и да не се дължи на това, че са „генетически” по-глупави, но е факт. Виждаме също, че българските турци нямат особено висока политическа култура, щом като 20 години упорито гласуват за ДПС. Под натиск, без натиск, но това също е факт.
На всичкото отгоре в момента интересите на иначе традиционните геополитически врагове Русия и Турция специално в България за съжаление съвпадат – те нямат интерес от една стабилна, просперираща и силна България в ЕС. Неслучайно правителството на Иван Костов изгони както руски, така и турски дипломати от страната. Обикновените турци, разбира се, нямат представа за тези сложни геостратегически игри и се отнасят доброжелателно към комшиите българи.
Така си е, има такива и онакива хора, макар че народопсихолозите настояват, че определени черти са характерни в по-голяма степен за един или друг народ. Емпирически това обикновено трудно се установява, това са повече интуитивни оценки и категории.
Исках да обърна внимание на едно малко противоречие: от една страна се твърди, че Левски е бил предаден и българският народ не му помагал, от друга пък, че при турците не е било толкова лошо и може дори е щяло да бъде по-добре България да се била освободила по-късно или въобще да не се освобождавала. Ами възможно е българите да са мислели също така и именно затова да не са помагали на Левски, а не поради малодушие. Между другото тук има една стара и прочута дилема: Левски за нас днес е герой, но за турската държава е бил сепаратист и терорист.
Същото се отнася за много други борци за национално самоопределение по света. Кое от двете е истината? Ако решим, че Левски е бил герой, трябва да признаем правото на всички други народи по света на самоопределение и да подкрепяме например баскския, северноирландския и кюрдския народ. Или да застанем на страната на съответните държави и да обявим всички тези борци за самоопределение за сепаратисти и терористи. Кюрдският лидер Абдулах Йоджалан например герой ли е или терорист? За кюрдите предполагам герой, за турците терорист. Къде е истината?
Вярно е, че турците са завоювали и покорили България, така че българите са имали право да се борят за своето освобождение. Но пък и българите са се настанили на Балканите във война с Византия и завземайки чужди територии. Византийците, респ. римляните от своя страна са завзели тези територии от траките, между другото в страхотни кръвопролития, които днес са полузабравени. Траките са оказали фанатична съпротива на римляните. От своя страна вероятно и траките са завладяли на Балканите някакво предтракийско, може би неиндоевропейско население. Така че не е ясно кой има най-големи права над територията на днешна България. Винаги ли първият, който се качи в купето на влака, има най-големи права?
Така че българите трябва да решат най-после дали Левски е герой и пример за подражание или пък терорист, заслужаващ презрение. Ако аз днес реша, че, да речем, северозападна България трябва да се отдели от останалата България и да се „определи национално”, за да може там да се образува „торлашка държава” и прибегна за целта до методите на Левски, това похвално или отрицателно ще бъде? И ако населението не ме подкрепя, дали трябва да го обвинявам в малодушие и предателство?
Автор: Анонимен)
3 коментара:
Много интересни мисли ! Вера Мутафчиева казваше,че българският селянин под турско робство и бил по-свободен от селянина в Европа а и материалното му положение е било сравнитено по добро
Бил съм и в съвременна Турция, и в съвременна Гърция. И двете страни са хубави. И двата народа са симпатични, имат си и кривици. Не искам да избирам :)
Хашим Тачи какъв е – сепаратист и терорист или герой? За Белград първото, за албанците второто. Какъв е Джордж Вашингтон? За американците герой, за англичаните сепаратист. Симон Боливар за латиноамериканците е герой, за испанците сепаратист и т.н. Има ли общовалиден критерий? Като че ли не. И не би ли трябвало ли българите като народ, който сам е бил поробен и се е освободил с цената на големи жертви, да подкрепят всички сепаратистки стремления по света, насочени към национално самоопределение? Т.е. кюрди, каталонци, северни ирландци, баски, корсиканци, чеченци, тамили и пр. и пр.? Но какво би станало, ако принципът на национално самоопределение се доведе до неговия логичен завършек и всички народи по света пожелаят непременно да живеят в собствена държава?
Между другото САЩ са най-великата демокрация и днес никой съставен щат (т.е. държава) не дава признаци, че би искал да напусне федерацията. Това не е и препоръчително, защото последният опит за подобен сепаратизъм беше наказан от Линкълн с изключителна жестокост и около един милион жервти в гражданската война. „Великият” Линкълн съвсем не е бил движен основно от хуманни подбуди – да премахне робството в южните щати, както днес ни се внушава. При добро желание гражданската война вроятно е могла да бъде избегната, но той не се поколебава да я започне. Така че Линкълн освен заслуги има и големи грехове пред американския народ.
Публикуване на коментар