Току-що публикувах тъжната изповед на един български учител, г-н Ганчев от Русе, която силно ме развълнува. Не ми се щеше да отмина с мълчание и безразличие неговия вопъл, както постоянно става у нас, и затова написах следните думи непосредствено под коментара, в който той ми изпрати текста си:
Здравейте, г-н Ганчев,
Благодаря Ви за текста, написан сякаш с кръв от сърцето! Публикувах го за да се прочете от колкото се може повече хора; заслужава си да се позамислят над Вашите толкова проникновени думи.
Искам да Ви кажа няколко думи, за да Ви подкрепя поне малко: приятелю, разбирам Ви напълно, но знайте, че не сте сам! Има една отхвърлена, поругана духовна България, към която Вие принадлежите, и която въпреки всичко един ден ще възтържествува. Е, това, че нас двамата тогава няма да ни има, се знае, но пък самата мисъл, че сме допринесли с нещичко за тържеството й, показва, че не сме живели напразно. Тази поне мисъл трябва да ни дава известен кураж да издържаме на изпитанията. Пък и че не сме от тях, от душителите и осквернителите на великите традиции на българското образование, а винаги сме се борили те да възкръснат, лично на мен ми дава известно успокоениe, идещо от съзнанието за добре изпълнен дълг.
А от тях, от мерзавците, от безсрамните, арогантни и така пошли спекуланти с духовното друго и не можем да очакваме: защо тогава да се самоизмъчваме от прекомерно недоволство?! Те си вършат своето, ние обаче ще свършим нашето. Тъй ми се чини на мен. Въпреки че на моменти съм по-отчаян и от Вас... имам чувството, че цял живот съм се опитвал с глава да троша стени. Не постигнах кой знае какво, но поне главата ми сякаш стана по-твърда. И това все пак е нещо; за жалост обаче горкото ми сърце вече хич го няма...
Бъдете здрав и укрепвайте духа си: в него е истината! Духът на човека може да надмогне всички изпитания чрез своята вяра в собственото му морално превъзходство над злото, насилието, пошлостта, простащината и пр., които задушават всичко чисто и добро в така милата на сърцата ни България.
Здравейте, г-н Ганчев,
Благодаря Ви за текста, написан сякаш с кръв от сърцето! Публикувах го за да се прочете от колкото се може повече хора; заслужава си да се позамислят над Вашите толкова проникновени думи.
Искам да Ви кажа няколко думи, за да Ви подкрепя поне малко: приятелю, разбирам Ви напълно, но знайте, че не сте сам! Има една отхвърлена, поругана духовна България, към която Вие принадлежите, и която въпреки всичко един ден ще възтържествува. Е, това, че нас двамата тогава няма да ни има, се знае, но пък самата мисъл, че сме допринесли с нещичко за тържеството й, показва, че не сме живели напразно. Тази поне мисъл трябва да ни дава известен кураж да издържаме на изпитанията. Пък и че не сме от тях, от душителите и осквернителите на великите традиции на българското образование, а винаги сме се борили те да възкръснат, лично на мен ми дава известно успокоениe, идещо от съзнанието за добре изпълнен дълг.
А от тях, от мерзавците, от безсрамните, арогантни и така пошли спекуланти с духовното друго и не можем да очакваме: защо тогава да се самоизмъчваме от прекомерно недоволство?! Те си вършат своето, ние обаче ще свършим нашето. Тъй ми се чини на мен. Въпреки че на моменти съм по-отчаян и от Вас... имам чувството, че цял живот съм се опитвал с глава да троша стени. Не постигнах кой знае какво, но поне главата ми сякаш стана по-твърда. И това все пак е нещо; за жалост обаче горкото ми сърце вече хич го няма...
Бъдете здрав и укрепвайте духа си: в него е истината! Духът на човека може да надмогне всички изпитания чрез своята вяра в собственото му морално превъзходство над злото, насилието, пошлостта, простащината и пр., които задушават всичко чисто и добро в така милата на сърцата ни България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар