Оня ден в петък се разбра, че РЕ-тв престава да излъчва програмите си, че е спряна от собствениците й. Тя просъществува година и нещо и внесе новост и различност в българските медии. По повод на спирането й много хора писаха (виж поне това, това, това, това, това, това, това, дори това и т.н.) и изказаха съжаления, което показва, че тя е запълвала една ниша, а сега тия хора вече нямат телевизионен канал, на който да се доверяват. Снощи видях, че и Иван Бедров е написал в блога си няколко думи по повод на случилото се, та рекох и аз там да река няколко думи, ето какво написах като коментар:Когато човек запази достойнството си, всичко е запазил; загуби ли го, нищо не е останало. Поне подишахте въздуха на свободата за година и нещо - и се упражнявахте в истинска журналистика. А и човек трябва да помни нещо друго: никога да не продава съвестта си. Ето, сега герговата телевизия (Нова българска телевизия) е в цветущо финансово състояние и като едното нищо ще поиска да ви прибере под крилото си. Е, това вече е нравствен избор. Но всеки сам решава за себе си. И без работа не се живее… но без достойнство нима животът си заслужава името си? Питайте Бареков…
А пък в блога на Ралица Ковачева си позволих да напиша това:
Нищо не е напразно: поне дадохте добър пример, че може да има и такава медия у нас. Временно я има, но значи може. А че загина така бързо, без даже да може да постигне най-доброто, е много жалко, дори е ужасно. Ако у нас истинските неща са осъдени на неминуема смърт, то това означава, че тук ще виреят само неистинските, фалшивите, тъпите и прочие. Тръпки ме побиват като си представя какво ни чака ако не се промени тази гибелна тенденция...Моето съчувствие за професионалния (и личния) проблем, пред който се изправят всички работили в Ре-тв. Е, Явор Дачков поне се уреди на друго, по-доходно място...
Макар че аз съм може би единственият от т.н. "блогърска общност", който си е позволявал забележки и критики към РЕ-тв (поради което някои от работещите там ме възприеха като безнадеждно лош, пропаднал и подъл човек!), искам и тук да напиша, че съжалявам, че тази медия пропадна и загина. Нищо че в нея беше пуснат да работи Явор Дачков, а на перфектен журналист като Иво Инджев не му беше позволено да си създаде свое предаване (въпреки че най-активната част от демократичния сектор на гражданското общество предложи това на медията, с нарочна петиция, подписана от много хора). Неприемането на едно такова добронамерено предложение оценявам като непростим гаф; в друга страна, при други условия, при друг тип разпространени нрави и психология журналист от нивото на Иво Инджев и ден няма да остане без работа; ала ето че у нас той не е допуснат до работа в телевизионна медия (в това число, кой знае защо, и в различната, демократична, толерантна и прочие РЕ-тв!) вече няколко години!
Както и да е де, това си е техен избор, обаче трябва де се признае, че подобни грешки ескалират, натрупват се, което води дотом, че пропадането на иначе чудесния замисъл, както виждаме, става в определен момент неминуемо. Казват, че липсата на реклами, сиреч, на пари, довело до спирането на РЕ-тв; сигурно е така, аз не разбирам много, безспорно, този фактор е решаващ в една пазарна икономика. Но умната инвестиция и доброто ръководство (означаващо недопускането на глупави грешки, разпиляващи ефекта на инвестицията, водещи до заглъхването й) няма как в една пазарна среда да не доведат дотам, че една полезна и необходима медия все пак да може да се задържи. Явно трябва да се признае, че пропадането на РЕ-тв не е станало неизбежно и неотвратимо, подобно на природен катаклизъм, както сега искат да ни внушат, а то е закономерен резултат от грубото нарушаване от страна на медията РЕ-тв на някои пазарни принципи; а това не остава ненаказано.И понеже съм крайно лош и зъл човек, ще си позволя да изложа и няколко други момента в погрешната политика на РЕ-тв. Спомням си, преди още да започне излъчването на РЕ-тв, по време на първата среща на блогърите в София, екип на току-що създадената телевизия дойде там и взе едно интервю и от мен. Тогава, това помня добре, попитах какво ще представлява новата телевизия, и ми се отвърна: "Ние ще сме много различни, ние няма да каним ония същите, които протриха столовете в останалите медии, а при нас ще участват хора неизвестни, ала умни, сериозни и пр.; ще даваме думата не само на политици, а и на граждани, ще бъдем нещо нечувано!". Да, така ми отвърнаха тогава, аз много се зарадвах, ала какво се получи?
Бясната телевизионна кохорта от напористи любители на даването на интервюта скоро се намести и на екрана на РЕ-тв. Не става дума само за "известните политици", за разните Янета и прочие, които и тук си осигуриха абонамент (не мога тук да се въздържа да не възкликна: абе, Бедров, тоя Яне при Бареков, казват, носел по куфарче, за да се покаже на екран, а ти май без стотинка го пускаше да си плямпа, ето, оказа се, грешката е непростима!), но става дума и за това, че цялата телевизионна напаст, състояща се от разни Андрей Райчевци, Георги Лозановци и прочие, и прочие, се намести на столовете в студиото на Ре-тв, което скоро я обезличи, лиши я от оригиналното в образа й. И караше хората да превключват на други канали или просто да си спират телевизора. Както правя аз.
Е, вярно, от кумова срама бяха допуснати и "редови граждани", ала скоро се оказа, че тия "редови граждани" са всъщност някак си "по-редови", са все "видни представители на гражданското общество", и то, като капак, са си все едни и същи, са четири-пет човека, които си осигуриха нещо като абонамент за РЕ-тв. И то не за друго, а най-вече по причина и благодарение на чисто приятелски, "шуро-баджанашки" съображения. Та тия труженици дефилираха от предаване в предаване, неуморно се трудиха докато се разпищолиха така, че неминуемо се стигна дотам да омръзнат кажи-речи на всички (като изключим приятелите им, които и ги канеха в предаванията си).Както и да е де, ама ето че аз искам сега да изтъкна, че подобни неща в едно свободно общество не остават ненаказани: всяко подценяване на публиката, злоупотребите с нейните очаквания и съпътстващото ги самозабравяне на "телевизионните звезди" води до ескалация на факторите, водещи до краха. Така е при демокрацията: демократичните медии, обърнали гръб тъкмо на демоса, и превърнали се в затворено елитарно кръгче, в крайна сметка си получават онова, което заслужават.
Сиреч, нашият прословут български манталитет и онази мизерна психология, на която толкова хора са жертви, включително и сред т.н. демократични среди, подпомогнаха пропадането на иначе добър замисъл като създаването на телевизия РЕ-тв. Но от всеки опит, дори и от най-горчивия, човек, ако е умен, извлича поуки; ето, сега иначе добрите журналисти, работещи в тази медия, имат възможността да преосмислят нещата, та за в бъдеще - а аз съм убеден, че и у нас ще дойде времето на истински сериозните медии; тая телевизионна чалга, която тресе и тероризира родината в момента, няма как да не загине! - никога повече да не си позволяват лукса да работят и против самите себе си, както се случи сега.
(Забележка: Написах горното не от желание да се заяждам с някого, а защото не съм привърженик на запалянковската масова психология, според която трябва да се вика до прегракване "Айте, наште!", винаги да се говори само хубаво за "наште" и никога да не се критикуват тия, които били "от нашия отбор", били, накратко казано, "от наште". Аз пък смятам, че заради истината човек си заслужава да приеме такива дребни рискове като този, примерно, да бъде недолюбван тъкмо от "наште", т.е., да стане нещо като трън в очите тъкмо на "наште". Аз пък съм особено придирчив тъкмо към "наште", щото техните грешки и провали после се трупат и на моя гръб, защото в крайна сметка виждате докъде доведохме нещата в нашата демократична общност. А ги доведохме дотук, понеже дълги години в нашите си среди имахме нещо като "свещени крави", които никой не смееше да подложи на критика, камо ли пък на освиркване, с което ги насърчихме да се самозабравят до крайна степен - и да навредят колкото могат. И дори малко повече от колкото могат.
Та затуй си стоя като стар мърморко и все недоволствам най-вече спрямо грешките на ония ония, които "наште" се считат за длъжни само да ги хвалят и да им ръкопляскат. А когато му ръкопляскаш на някой даже и когато виждаш, че той греши, и нямаш достойнството да му кажеш истината в очите, ти фактически му помагаш да пропадне в провала; когато обаче го критикуваш, ти де факто показваш, че го цениш, ама кой да ти вникне в такива дреболии?! А Радане, прав ли съм, или, както обикновено, пак смяташ, че винаги греша? Тъй че не ми се сърди и не ме мрази, драги ми Бедров, а се вслушай поне малко в думите ми. Ако искаш де, то си е твой избор.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар