На два пъти поканих най-известните български блогъри да си сътрудничим около списването на списание ИДЕИ (Отворено писмо до българските блогъри за сътрудничество по издаването на списание ИДЕИ): първият път ги поканих публично, вторият път - лично. Неколцина ми отговориха (Константин Павлов, Иво Инджев, Минчо Спасов, Даниела Горчева, Живко Ламбрев, Димитър Аврамов, Васил Видински, Тихомир Димитров, Христо Беров), отговорилите или обещаха бъдещо сътрудничество, или пък най-любезно отклониха поканата. Останалата, огромната част от поканените, разбира се, по хубав наш български обичай, най-красноречиво си замълчаха...Разбира се, много други хора по най-различни начини подкрепиха списанието: с текстове, с помощ при разпространението (ние, издателите, решихме да подарим първа книжка на списанието на колкото се може повече български библиотеки - университетски, градски и училищни; по-голямата част от тиража ще отиде по това предназначение), с добра дума и насърчение. Тук искам да спомена поне господата Антон Рачев и Атанас Ганчев от Русе, г-н Георги Чобанов от Варна, г-жа Анелия Петрова от Детройт, САЩ, г-н Христо Беров (Берлин, Германия), госпожа Гергана Герасимова от Велинград, господата Петър Каменов и Иван Иванич от Монтана, г-жа Татяна Колева от София и много други. Тази подкрепа за нас, създателите, редакторите и издателите е особено важна; затова тук искам най-искрено да благодаря на всички, които изявиха солидарност с благородната кауза на списанието.
Благодарение на такава човешка съпричастност сме готови да поемем всички бъдещи трудности, за да се утвърди започнатото, защото добре знаем, че съвременният българин има потребност и от такива издания. Няма да ни е леко, понеже наистина сме бяла врана или черна овца на издателския пазар на периодичните издания. Огромни пречки сега имаме с включването на списанието в каталозите за абонамент на периодичните списания и водим битка да влезем поне в един-два каталога, за да могат поне библиотеките да се абонират (понеже те специално нямат друг начин да калкулират средствата за абонамента освен чрез ползване на услугите на такива фирми). Слава Богу, на път сме да решим окончателно проблема с регистрацията на списанието в Народна библиотека, за да получим идентификационен номер още с втората книжка (понеже се било искало поне няколко книжки да излязат, та да отпуснат такъв номер).
Но ние, издателите на списание ИДЕИ, бидейки философи, добре знаем, че нищо добро и стойностно на този свят не може да се утвърди без мъка, без борба и трудности, та затова и на нищо не се учудваме. Даже има такава зависимост: колкото нещо по-трудно се ражда и също така колкото с по-голямо безразличие бива прието раждането му от "широките народни маси", т.е. мълчанието, при което то се ражда, е по-гръмогласно, толкова по-голяма е гаранцията, че това, което се ражда, е стойностно, е ценно, е истински потребно.Така че в този смисъл ние сме съвсем окуражени и дори имаме предчувствието, че куражът ни ще се увеличава все повече с времето, когато все повече хора разберат, че такова списание изобщо съществува. Така че ония от "великите и непристъпни блогъри", които така високомерно си замълчаха, когато ние най-любезно ги поканихме, в някакъв смисъл ни окуражиха още повече, за което искам и на тях да благодаря. Защото ако списанието ни беше посрещнато с вопли на всеобщо одобрение, тогава щях силно да се смутя, ала сега всичко е наред, е както подобава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар