След едногодишно пребиваване на министър-председателския пост се почувствах остарял с най-малко 15 години. И работата не e толкова в някoи неочаквано появили се болежки, просто след тази безумна година радикално се измени погледът ми върху живота и хората. Най-неприятното - станах много по-твърд и по-хладен.
Същевременно днес безкрайно по-добре знам как е устроена реалната власт, как се взимат решения, как се преместват стрелките, способни да обърнат движението на тежкия влак на руската история. Въобще забелязах, че започнах да гледам на добре известни от книгите събития от разни времена някак си другояче, сякаш отвътре, започнах да разбирам живота по-конкретно и по-ярко от по-рано. Осъзнах, че независимо дали ни харесва или не, но политиката почти никога не е избор между доброто и злото, а избор между по-голямото и по-малкото зло. И започнах да разбирам по-добре хората, които навремето, стискайки зъби, са поддържали по-малкото зло, затваряйки очи за недостатъците му.
Реформите неизбежно носят радикално изменение на начина на живот, на съотношението на доходите, на социалния статус. Обществото с мъка се адаптира към подобни промени, дори когато те са исторически неизбежни и оправдани. Да, разбира се, че е хубаво да не трябва да се редиш на опашка или да молиш местния партиен началник за разрешение да пътуваш до България, да имаш възможност да работиш каквото поискаш и да живееш, където пожелаеш.
Но заедно с това възникват сериозни трудности: не стигат пари за покупка на стоките, появили се в изобилие по рафтовете на магазините, а и да се работи трябва много повече от по-рано. Трябва да се мисли за бъдещето на семейството. Всичко това са реални житейски проблеми и именно правителството, по мнение на мнозина, отговаря за тях. Това е причината за практически повсеместното поражение на започналите реформите политически сили на вторите след краха на социализма избори и за успеха на онези, които апелират към чувството на носталгия по стария ред. Идващите на тази вълна сили са напълно способни да нанесат тежък удар по крехките, току-що формирали се пазарни механизми. Това се случи в България, където реваншът на социалистите през есента на 1996 се превърна в опашки за хляб, бензинова криза, рязко съкращение на валутните резерви, лавинообразна обезценка на националната валута.
Сега младият, още много несимпатичен руски капитализъм... стои пред нова стратегическа дилема. Собствеността и властта в Русия още не са ясно разделени, преплетени са с хиляди нишки. Успехът на дадена банка или предприятие все още зависи повече от тесните отношения с органите на властта, отколкото от ефективността на собствената работа. Данъчното и митническото регулиране, пълно с облекчения, напомня сито, през което изтичат трилиони рубли. Чиновниците имат широки възможности да харчат държавните пари по собствено усмотрение. Създаването и преразпределението на административната рента е много по-надежден път за забогатяване, отколкото усвояването на нови производства и излазът на нови пазари.
Източник на много социално-икономически проблеми е държавата, зад която се крият могъщите интереси на онези, които са причастни към преразпределението на административната рента и мечтаят именно един такъв корумпиран, бюрократичен капитализъм да се вкорени в Русия. Зад разговорите за борба против пазарния романтизъм и усилване на контрола на държавата над икономиката по правило се крият именно тези користни интереси. Такъв капитализъм е добре познат от опита на “третия свят”. Той даже позволява да се обезпечи икономически растеж, но винаги в уродливи форми, при крещящо социално неравенство, което поражда постоянна социално-политическа нестабилност.
Не е никаква тайна какво трябва да се направи, за да се изведе развитието на руския капитализъм на друг, цивилизован път. Необходимо е:
- ясно да се отдели собствеността от властта;
- да се обезпечи равенство на правилата на играта в икономиката;
- да се запушат дупките в данъчния и митнически режим;
- да се въведе кодекс на покупките – инструмент за твърд контрол на изразходваните от държавата средства;
- рязко да се ограничи намесата на бюрокрацията при управлението на конкурентните сектори на икономиката.
Трябва да се застави държавата да прави онова, което е нейната задачата в пазарни условия - осигуряване на ред, устойчивост на националната валута, спазване на договорите, социална защита, регулиране на естествените монополи.
С други думи, на Русия жизнено е необходим нов цикъл либерални реформи, позволяващи да се направи нашия млад пазар по-малко криминален и корумпиран; властта – по-компетентна и честна; разпределението на резултатите от икономическия ръст – по-справедливо. Именно борбата около тези алтернативни пътища ще определя политическото и икономическо развитие на Русия в близките години.
Но това е вече друга история. И за друга книга.
Същевременно днес безкрайно по-добре знам как е устроена реалната власт, как се взимат решения, как се преместват стрелките, способни да обърнат движението на тежкия влак на руската история. Въобще забелязах, че започнах да гледам на добре известни от книгите събития от разни времена някак си другояче, сякаш отвътре, започнах да разбирам живота по-конкретно и по-ярко от по-рано. Осъзнах, че независимо дали ни харесва или не, но политиката почти никога не е избор между доброто и злото, а избор между по-голямото и по-малкото зло. И започнах да разбирам по-добре хората, които навремето, стискайки зъби, са поддържали по-малкото зло, затваряйки очи за недостатъците му.
Реформите неизбежно носят радикално изменение на начина на живот, на съотношението на доходите, на социалния статус. Обществото с мъка се адаптира към подобни промени, дори когато те са исторически неизбежни и оправдани. Да, разбира се, че е хубаво да не трябва да се редиш на опашка или да молиш местния партиен началник за разрешение да пътуваш до България, да имаш възможност да работиш каквото поискаш и да живееш, където пожелаеш.
Но заедно с това възникват сериозни трудности: не стигат пари за покупка на стоките, появили се в изобилие по рафтовете на магазините, а и да се работи трябва много повече от по-рано. Трябва да се мисли за бъдещето на семейството. Всичко това са реални житейски проблеми и именно правителството, по мнение на мнозина, отговаря за тях. Това е причината за практически повсеместното поражение на започналите реформите политически сили на вторите след краха на социализма избори и за успеха на онези, които апелират към чувството на носталгия по стария ред. Идващите на тази вълна сили са напълно способни да нанесат тежък удар по крехките, току-що формирали се пазарни механизми. Това се случи в България, където реваншът на социалистите през есента на 1996 се превърна в опашки за хляб, бензинова криза, рязко съкращение на валутните резерви, лавинообразна обезценка на националната валута.
Сега младият, още много несимпатичен руски капитализъм... стои пред нова стратегическа дилема. Собствеността и властта в Русия още не са ясно разделени, преплетени са с хиляди нишки. Успехът на дадена банка или предприятие все още зависи повече от тесните отношения с органите на властта, отколкото от ефективността на собствената работа. Данъчното и митническото регулиране, пълно с облекчения, напомня сито, през което изтичат трилиони рубли. Чиновниците имат широки възможности да харчат държавните пари по собствено усмотрение. Създаването и преразпределението на административната рента е много по-надежден път за забогатяване, отколкото усвояването на нови производства и излазът на нови пазари.
Източник на много социално-икономически проблеми е държавата, зад която се крият могъщите интереси на онези, които са причастни към преразпределението на административната рента и мечтаят именно един такъв корумпиран, бюрократичен капитализъм да се вкорени в Русия. Зад разговорите за борба против пазарния романтизъм и усилване на контрола на държавата над икономиката по правило се крият именно тези користни интереси. Такъв капитализъм е добре познат от опита на “третия свят”. Той даже позволява да се обезпечи икономически растеж, но винаги в уродливи форми, при крещящо социално неравенство, което поражда постоянна социално-политическа нестабилност.
Не е никаква тайна какво трябва да се направи, за да се изведе развитието на руския капитализъм на друг, цивилизован път. Необходимо е:
- ясно да се отдели собствеността от властта;
- да се обезпечи равенство на правилата на играта в икономиката;
- да се запушат дупките в данъчния и митнически режим;
- да се въведе кодекс на покупките – инструмент за твърд контрол на изразходваните от държавата средства;
- рязко да се ограничи намесата на бюрокрацията при управлението на конкурентните сектори на икономиката.
Трябва да се застави държавата да прави онова, което е нейната задачата в пазарни условия - осигуряване на ред, устойчивост на националната валута, спазване на договорите, социална защита, регулиране на естествените монополи.
С други думи, на Русия жизнено е необходим нов цикъл либерални реформи, позволяващи да се направи нашия млад пазар по-малко криминален и корумпиран; властта – по-компетентна и честна; разпределението на резултатите от икономическия ръст – по-справедливо. Именно борбата около тези алтернативни пътища ще определя политическото и икономическо развитие на Русия в близките години.
Но това е вече друга история. И за друга книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар