Иван Бедров е написал единн, според мен, странен "матрьял" в блога си, който е озаглавил така: Айде, ако е удобно, не се правете на блогъри!. Става дума за това, че според него политици като Гоце, Дмитрич, Яне и други подобни немали право да се занимават с писане на статии, пък, опази Боже, с водене на нещо като блог. Интересното е, че публиката, шлейфа от обожатели, който се влачи подир всяка що-годе известна личност у нас, гледам, е изпаднала в нещо като екстаз от тия смели и така безкомпромисни думи. Което именно и ме накара да напиша там следния коментар:Господин Бедров, разбирам патоса, който сте вложил в този постинг, ала ме смутиха твърде много тия думи в края:
"... не ми се бъркайте в блогърската работа".
Аз това го разбирам така: че блогърската работа е нещо като занимание, за което патент има само Иван Бедров. Оттук се появи смущението ми: ами ако утре отрекат и моето, да речем, право да се занимавам с блогърстване, и то тъкмо по съвсем същата логика; понеже щом в момента се отрича правото на някаква си групичка да се занимава с "блогърската работа", нищо не пречи утре да се отрече правото и на друга групичка да прави туй нещо, а тръгне ли се по тоя път, нищо чудно да удари и мен. Днес "политиците" немали право да се занимават с блогърстване, утре некои други, в други ден, ако няма съпротива на подетата кампания, ще се изтъпанчи, примерно, некой си там Бялгазар Илич, и ще рече: "Стоп, блогърстването е само моя работа, философите да не се мешат в нея!", а пък неговото ехо, именно даскал Павел от Тутракан непременно, обезателно ке рече: "Обущарю (философе), гледай си обущата (философията)!". Тогава що ке праиме, а?
Аз съм, изглежда, прост, първичен, ограничен човек, ала разсъждавам така: блогърстването е свободна дейност, е израз на свобода. Всеки, без значение какъв е, има пълното право и възможност да се възползва от тази свобода. Отрече ли се на една група правото да се занимава с тая "дейност за избраници", които предявяват нещо като монополно право върху нея, с това вече потенциално са застрашени всички останали групи.
Така че тия горе блогъри, които аплодират и в несвяст мълвят: "Похвално, ах, Бедров, колко си прав, дай да те цуна!", нека малко да се позамислят, че и тям утре може да се случи същото; някой друг "Бедров" да стане и да изкрещи и спрямо тях: "Сакън, туй, блогърстването, не ти е работата, гледай си обущата!". Та затуй възразявам, не заради друго.
Щото, предполагам, някой утре няма да пропусне да изкрещи: "Скандал: Ангел Грънчаров защищава Гоце, Дмитрич, Яне, Иво Атанасов и прочие сволоч!". Не, съвсем не са ми мили нито Гоцето, нито Яне, особено пък Дмитрич, нито други подобни, но пък не мога да отрека, че колкото и да не ми харесват и на мен тия, те така или иначе погледнато, са също человечески същества, а пък щом като блогърстването е израз на человеческа свобода, то следователно правото на всяко человеческо същество на тая земя да блогърства не може да бъде отричано от никой.Защото отречем ли на едно человеческо същество туй човешко право, с това вече застрашаваме същото человеческо право и на всички останали човешки същества. Тръгнем ли по тоя път, след това може да се стигне до положение всички, които искат да се занимават с блогърстване, да бъдат принудени да се редят на опашка пред Иван Бедров, за да получат лицензия да се занимават с блогърстване; тогава он на мене, разбира се, такава лицензия нема да даде. Тъй мисля аз със своя ретрограден ум; може да съм станал съвсем немодерен, може да съм изостанал, но тъй ми се чини мене. Пък и държа на нещо, което много-много не се цени по нашите предели, и то се нарича "морал".
Аз, впрочем, правя тази моя реплика по една-единствена причина. Аз от години се занимавам с безнадеждни опити да прокарам някакво що-годе по-развито демократично съзнание поне в т.н. "демократична общност", имам предвид общността на десните демократи. (За левите демократи почти съм се отчаял опитите ми да успеят, но за десните смятам, че е обезателно да станат поне малко по-демократични!) И споря непрестанно когато надуша проява на недемократичност независимо откъде се покаже тя; независимо дали нейн несъзнаващ какво прави носител и изразител е било Радан Кънев, било Иван Бедров, било Иво Беров, било кой да е друг. Немам си друга работа, та държа поне демократите у нас да станат демократични; туй, да проповядвам тая проста истина, е станало нещо като мое хоби.
Ето, сега, примерно, предупреждавам: ако се съгласим с журналиста Бедров и приемем, че с блогърстване могат да се занимават само журналисти (или филолози), а не, на първо време, политици, човек няма как да не се запита: а туй изискване касае ли другата част от политиците, за да е поне малко от малко справедливо? Отречем ли правото на Яне да пише или чете блогърски статии, длъжни сме да приложим същия аршин и към всички останали, в туй число и към, примерно, Радан Кънев, и към кой ли не още. (За Радан се сетих съвсем случайно, щото он е тъкмо от "моята партия"!) А, що ще правим тогава? Или правилото важи за едни, а за други, за "наште", хептен не важи? Как така?!Туй исках да река. Дано съм бил ясен. Постарах се да обоснова идеята си пределно ясно. Дано някой се позамисли като прочете горните редове. И дано позамислилите се са повече от разгневените, които ще се почувстват длъжни да ме пооплюят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар