Преди 1989 на източноевропейците им пречеше репресивният комунистически режим и липсата на свобода. Питам се обаче какво им пречи след 1989 да се изявяват и да покажат на света за какво са свободни - и на какво са способни?Вярно, за някои области на науката и културата трябват (много) пари, само с ентусиазъм нещата не стават. Но в повечето хуманитарни науки и в някои природни науки, в литературата, философията и т.н. не са необходими кой знае какви средства, за да работиш и блеснеш. Освен това всеки е свободен да се установи там по света, където има най-добри условия в неговата област.
И ето аз питам: къде са например големите теоретични физици от Източна Европа след 1989 от ранга на Едуард Уитен, Стивън Уайнбърг, Стивън Хоукинг или Мърей Гел-Ман например? Кой са румънският или словашкият Стивън Хоукинг? Къде са източноевропейските философи от ранга на Хайдегер, Витгенщайн или Попър? Какво му трябва да теоретичния физик или на философа, за да работи? Основно тетрадка, молив или писалка. Днес евентуално компютър.
И ако все пак условията в техните собствени страни не са задоволителни, винаги могат да потърсят работа в някои реномиран западен университет, където техният талант и способности ще бъдат оценени по достойнство. Но не се чува за такива. Основното занимание на източноевропейските „интелектуалци” в по-развитите западни страни за съжаление е миенето на чинии и разнасянето на пици. С това се изчерпва тяхната „реализация”.
Къде е българският носител на Нобелова награда за литература например след 1989? На писателя също не му трябва нищо повече от маса, хартия и писалка. Или евентуално пишеща машина и компютър. Достоевски цял живот е страдал от недоимък и дългове, но какви произведения е написал!
Пазарът в ЕС би трябвало да е залят от гениалните книги на източноевропейските интелектуалци, които след 45 години несвобода трябва да са обзети от небивало творческо вдъхновение. Но на пазара такива книги няма. Никой в Англия или САЩ не чете вдъхновените и ненадминати творби на молдовските или македонските писатели, философи и социолози например.
Много показателно е също, че източногерманските „интелектуалци” практически не присъстват в културата и науката на обединена Германия.
Автор: Анонимен
(Забележка: Така мисли този човек, поставяйки наистина интересен казус. А вие какво мислите, защо ситуацията е тъкмо такава, както той я представя? Моя милост скоро ще си каже мнението, а казусът иначе си го бива. Заглавието на този пост натамъних аз, А.Г., ползвайки мотив, съдържащ се в текста.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар