Социалисто-комунистите, сменящи си имената, но запазващи си същността, се разпознават по това, че нямат никакви морални скрупули

На дискусия за неолиберализма в един ляв блог рекох да вметна и аз какво мисля, но станах, тъй да се рече, пишман: успях да разлая "лявомислещите кучета" така, че ме обругаха по начин, по който само те умеят. По-младите не знаят как навремето лявата напаст беше готова да разкъса жив човек, стига да дръзне да каже мнение, различно от "единствено правилното".

Ето сега такива неопитни хора имат възможността да прочетат и да усетят онази жестока неприязън, заради която навремето левите убиваха опонентите си без изобщо да се замислят; ето че, оказва се, рефлексът към убиване у тия яростни противници на инакомисилието си е съвсем жив, само дето просто няма как да извадят револверите, за да гърмят директно в черепите на "омразния враг"; сега стрелят само със зли думи.

Моя милост обаче съвсем не се смущава от тях, понеже им е свикнала и добре се забавлява когато срещне такива - все безрезултатно! - опитващи се да мислят левичари. Ето какво им подхвърлих там, за да доналея малко масълце в огъня на комунистическата неприязън към личността, та да може всички да й се насладят донасита; та там написах следните думи, наричайки лявата другарка, моя опонентка, "госпожица"; от опит знам, че такива като нея всяка друга обида ще понесат, но да ги наречеш "госпожица" е нещо, което няма ти простят никога, т.е. ще го помнят до самия гроб:

Госпожицата, която с такава неовладяна страстност тип "Клара Цедкин" се нахвърля върху моята личност, изглежда съвсем не знае, че моя милост е основоположник на съвременния български неолиберализъм - понеже, разбира се, изобщо не е чувала за - и не е чела, естествено! - излязлата още преди 10 години моя книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството").

Но няма нищо чудно, съвременните леви са все такива: чели-недочели, учили-недоучили, непоправими, презиращи личността, покланящи се комуната, нищо че се тупкат по гърдите, че били нямали нищо общо с оная доктрина, която съсипа развитието на България за поне 100 години.

Когато обаче някой като мен ги бъзне по най-чувствителното място се гневят така, че техният гняв е най-категорично признание за правотата на опонента. И най-много съжаляват, че днес просто няма как да разстрелват хората, които не мислят като тях...

Социалисто-комунистите (сменящи си имената, но запазващи си същността) се разпознават по това, че нямат никакви морални скрупули...

Добави в Svejo