Докато имам сили, докато мърдам, ще се боря списание ИДЕИ да продължи съществуването си!

До днес беше срокът за изпращане на текстове, които евентуално можеха да влязат във втория брой на списание ИДЕИ. Който е пропуснал срока, може пак да изпраща текстове, но те ще са вече за брой трети, който ще излезе към края на април 2010 г. А вторият брой ще излезе в края на януари, след около месец. За втора книжка съм подбрал превъзходни текстове, от наши автори и преводни, за първи път появяващи се на български, невероятно силни текстове са! За някои искам да благодаря специално на собственика на издателство ИЗТОК-ЗАПАД, г-н Любен Козарев, който любезно и безвъзмездно ми ги предостави за списанието.

Живот и здраве да е де, щото, за жалост, това списание в общи линии се крепи, както и да го погледне човек, най-вече на моя ентусиазъм, сиреч, на моята... лудост. Без мен това списание няма да го има. А ми се иска да стане така, че да го има и след мен; стигне ли се до тоя момент, тогава вече ще се успокоя, и тогава нека кучетата да заповядат да ми ядат главата; но дотогава трябва да устискам; на всяка цена.

Казвам тия неща не за да се правя на интересен, а защото напоследък имам усещането, че сякаш целия тукашен свят, света около мен, сякаш е тръгнал да се сгромолясва, и то само и само да бъде провалено излизането на списанието. Наистина имам чувството, че всички материално-сатанински сили все едно са се обединили само и само да ми изчерпят силите, та да бъде осуетено излизането на втория брой. Щото списанието е духовен факт, който заплашва стихията на безразделното господство на материализма и пошлостта у нас. Ще поясня какво имам предвид, пък нека ако иска някой да ми се смее - или да ме подиграва докато е жив.

Става дума за някакви уж дребни материални проблеми и грижи, които така ме налегнаха напоследък, че с право ми се чини, че това съвсем не може да е случайно. Преди излизането на първия брой стана така, че едва не умрях, всеки ден бях в спешното отделение, сърцето ми сякаш се беше побъркало. Както и да е, излезе списанието, слава Богу! Но ето че от две седмици, тъкмо захванах да правя втората книжка, и върху главата ми се струпаха такива проблеми, че нямам думи направо. Уж дребни, прозаични проблеми, а ми изпиват силите - доколкото още ги имам.

Но да кажа най-сетне какво имам предвид. Най-напред съседът, чиито апартамент е под моя, дойде да ме извести, че имало лек теч в банята му. Проблемът бил в моята баня. Показах му банята, слухтя, изследва, и ми рече, че трябвало да се разбият плочките, щото течът бил от тръба, намираща се под тях. Казах му, че не мога току-така да си разбия плочките, нищо чудно и проблемът да не е у мен, а оня ме заплаши със съд и сега всеки ден ме дебне да ме тероризира. Тръгна да събира подписи от живеещите във входа да ме изселват, щом като не ща да си разбия банята по негов каприз.

После почна серия от уж дребни проблеми с електро-инсталацията (контакти и ключове взеха да се чупят, почнаха да изхвърчат искри, изгоря ми стационарния компютър и пр.), с водата (неизвестно защо почнаха да капят всички кранчета и тоалетни казанчета), с колата (тя почна да се разваля кажи-речи всеки ден; тъкмо отстраня някоя повреда, на другия ден се откриват още три проблема: спирачки, гражданската застраховка свършила, счупен амортисьор, не работи водната помпа, скъса се едно жило, което, по думите на майстора се било случвало веднъж на 100 години, поради което въпросното жило не можеше никъде да се намери, та се наложи два дена да обикалям автоморги, да хвърля луди пари, докато го намеря), с жената (уволниха я от работа, регистрира се на борсата, а пък оттам възникнаха хиляди проблеми около обезщетението и пр.).

Не ми се говори пък за всякакви проблеми около службата ми, понеже са твърде сложни и също така ненадейно появили се. Поради което наистина имам чувството, че сякаш всички сили на злото са се обединили само и само да ми изчерпят всички сили и така да провалят излизането на сп. ИДЕИ. Но аз не се давам, боря се, и понеже бях заделил едни мои пари за списанието, а те хвръкнаха около гореупоменатите битови проблеми, сега след празниците тръгвам да моля където се сетя за да намеря пари за втората книжка. Щото пък и като капак на всичко човекът, който подпомогна излизането на първата книжка, и беше обещял да помогне и за втората, изчезна; но нищо де, да е жив и здрав че се притече на помощ за първата книжка, а пък аз оттук-нататък ако трябва по корем ще почна да лазя и да се влача, но ще продължа да издавам списанието. Излишно е да споменавам, че от първа книжка до момента не съм получил никакви приходи, нито от борса, нито от книжарници, а пък общо взето се наложи по-голямата част от тиража да подаря на разни хора, на училища, библиотеки, читалища, така че не е неочаквано, че поне даже и малка част от разходите по него не се върнаха. (Светъл лъч в мъглата на възможно най-студеното посрещане на списание ИДЕИ на белия свят бе моралната подкрепа, която получих от приятелите от Националния клуб за демокрация "Св.Лучников" - както и на приятелите на списанието от Русе!)

Това е в общи линии положението. Наистина има нещо съмнително в цялата тази работа. Жена ми казва: някой изглежда ти е направил магия; ядосал си някой, той е решил да ти отмъсти и ти е направил магия, това току-така, без нищо, не може да е. (Не че никой не съм ядосал де! Има ли изобщо някой, когото да не съм ядосал?! Неприятели бол, не се оплаквам; на някой ако му трябват неприятели, бих му дал на заем от моите?!) Аз не вярвам в такива женски приказки, смея се на нейните думи, ала на моменти взех да се замислям дали пък не е права. Не зная. Едно обаче зная със сигурност: няма да мирясам, ще се боря до последен дъх - докато имам сили ще се боря списанието да продължи съществуването си.

Няма да се предам, ако ще всички вселенски сили на злото да въстанат срещу него. От времето на д-р Кръстев в България не е имало сериозно списание за духовните неща, а трябва да има. И ще има. ИДЕИ се роди и няма да позволя да умре веднага след раждането си. А много добре зная, че доста хора искат и мечтаят да се случи точно това. Е, тогава нека пък да знаят те: няма да ме пречупите! Инатът ми е голям. Ако трябва срещу целия бездуховен и инертен свят ще изляза, но докато имам сили, докато мърдам, ще се боря. Зодия овен съм, не забравяйте поне това...

Добави в Svejo