Мирослав Джоканов е написал пост със заглавие: От утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, за да не дойдат онез с качулките у вас. Споделям притесненията му и съветвам повече хора да се позамислят накъде поема страната след като правителството дръзна да прибегне до подобни законодателни рецидиви, които, нормално е, логично предшестват "законните" милиционерски изтъпления срещу свободата и срещу свободните хора у нас. В тази връзка ми се наложи да напиша там, при Джоканов, следния коментар:Приемането на този закон наистина нанася тежък удар на младата българска демокрация - и тласка страната ни в орбитата, в която се кръжат авторитарни държави от типа на путинска Русия, комунистически Китай, тираничен Узбекистан и други афро-азиатски деспотии. Случилото се с приемането на закона за следене в интернет е знак, който трябва да бъде разчетен вярно: излиза, че правителството, което мнозинството от българите ни натресе, е наистина милиционерско, понеже тия хора сега показват същността си, т.е. че мислят по изцяло милиционерски начин.
Надеждите точно тия да демократизират и европеизират страната ни са съвсем безпочвени; те могат само да я върнат назад, към милиционерската епоха на комунизма, към която явно са толкова сърдечно привързани. Налице са доста обезпокоителни симптоми, които ми дават основание да направя заключението, че страната ни пое по пътя на авторитаризъм от най-лош тип. А авторитаризъм и демокрация са несъвместими.
Новата милиционерска власт скоро ще тръгне по пътя на погромите - не само в интернет, но и като започне да праща ония с качулките, които да пребиват, да смилат от бой (с бухалки и чукове) тоя или оня неудобен, та да се възцари страхът. Защото само страхът е най-силния съюзник на произвола на една самозабравила се популистична власт без ценности, каквато имаме - за която вдъхновение са единствено славата, господството и гаврите над обезверените тълпи от отчаяни хора и прочие.
Всички ония, на които е мила свободата, не трябва да седим със скръстени ръце: все още нещата не са невъзвратимо загубени, все още имаме шанс да спрем неблагоприятния им развой. Ако продължим да стоим със скръстени ръце, сами ще помогнем положението да стане невъзвратимо, т.е. ще пропилеем шансовете да защитим свободата си. Трябва да почнем да излизаме на протести, нищо че е зима, че е студено, независимо от това, че е много по-приятно в добре отоплените кръчми.
За свободата си отново се налага да понесем известни неудобства, да дадем и някои жертви: няма дарена, неизстрадана свобода; свободата винаги е завоевание и постижение, а за нея се води всекидневна битка. Безхаберието, безразличието към собствената свобода е гаранция за неминуемото пропиляване на всичките й шансове. Не бива в никакъв случай да позволявяме нещата да стигнат дотук! Ако и в тия обстоятелства не си мръднем пръста да защитим свободата си, означава, че не сме достойни за нея...
Няма коментари:
Публикуване на коментар