В блога на Тишо авторът е публикувал текст по изтърканата до баналност тема за това "как человеку следва да живее", или, другояче казано, за "хубавия живот". Заглавието на Тишовата творба е тъкмо такова, ала на английски: Good Life. И текстът на автора, и коментарите по него - а дискусията там е твърде оживена! - са много интересни и показателни за ония, които имат интерес към битуващите в съзнанията на нашия съвременник ценности. По тази причина ви съветвам да погледнете за какво спорят тия хора. Туй, за да ви заинтригувам, привеждам само следния откъслек от дискусията:
Уважаеми Тишо, Философията на живота не съдържа само четири точки и не се обяснава така просто и лесно. Няма значение дали разсъждаваш за себе си или искаш да наложиш своята теза на останалите. Щом си го пуснал в публичното пространство, значи търсиш най-малкото подкрепа и съчувствие.
Има предизвикателства, има борба между чувства и приоритети, в които ти влизаш с помъдряването или изглупяването без дори да усетш и няма как да се пребориш с тях само с лозуги. Тук често звънят най-тънките и деликатни чувства на душата.
Твоята теза прлича на сюжета от един позабравен, но много реалистичен филм “Чарли”, в който изводът накрая беше: “По-добре малоумен и щастлив, от колкото умен и нещастен”. Е, нека всички станем малоумни, за да сме щастливи !
Не съм съгласен с такава трактовка. Това е философията на обречен човек.
Моите уважения за патоса и чувствата, но не разсъждавай така публично на глас над неща, които касаят само твоята философия към живота, щом уж не искаш да ги втълпиш и на други, които се колебаят между двата полюса. Това е голяма отговорност!
Да, светът ще се разпадне, ако не разбере скоро, че е тръгнал в грешна посока, където материалното е приоритет и ценностите се рушат със страшна сила. Но не приемането на действителността е решение на проблема. А трябва да се борим с това зло, тъй като след време няма да имаме изобщо шанс за бленувания “хубав живот”.
Автор: Кольо Семков
Уважаеми Тишо, Философията на живота не съдържа само четири точки и не се обяснава така просто и лесно. Няма значение дали разсъждаваш за себе си или искаш да наложиш своята теза на останалите. Щом си го пуснал в публичното пространство, значи търсиш най-малкото подкрепа и съчувствие.
Има предизвикателства, има борба между чувства и приоритети, в които ти влизаш с помъдряването или изглупяването без дори да усетш и няма как да се пребориш с тях само с лозуги. Тук често звънят най-тънките и деликатни чувства на душата.
Твоята теза прлича на сюжета от един позабравен, но много реалистичен филм “Чарли”, в който изводът накрая беше: “По-добре малоумен и щастлив, от колкото умен и нещастен”. Е, нека всички станем малоумни, за да сме щастливи !
Не съм съгласен с такава трактовка. Това е философията на обречен човек.
Моите уважения за патоса и чувствата, но не разсъждавай така публично на глас над неща, които касаят само твоята философия към живота, щом уж не искаш да ги втълпиш и на други, които се колебаят между двата полюса. Това е голяма отговорност!
Да, светът ще се разпадне, ако не разбере скоро, че е тръгнал в грешна посока, където материалното е приоритет и ценностите се рушат със страшна сила. Но не приемането на действителността е решение на проблема. А трябва да се борим с това зло, тъй като след време няма да имаме изобщо шанс за бленувания “хубав живот”.
Автор: Кольо Семков
Няма коментари:
Публикуване на коментар