Непристойно и недопустимо е да се развяват аморални подмятания, касаещи личната сфера на политиците

Т.н. "луд доктор Филипов" в своето Дневниче пише хубав коментар, ала в него, както подобава, пуска една стрела срещу двама уважавани политици, и то само и само да балансира, за да не го обвини някой, че има симпатии спрямо сините; а знайно е, че от това по-лошо нема и а се случи на някой да го заподозрат за такова нещо, той мигом изгубва огромната част от почитателите си. Та ето спорния момент в най-новата му публикация, който ме провокира да напиша свой коментар:

И освен това, ако от ГЕРБ се вслушат в съвета на проф. Дайнов да се оттегли Желева и на нейно място да се прати Стефан Тафров или Филип Димитров… Специално за Тафров, като бях в „Монитор”, всяка година за 2-ри февруари го търсехме за интервю. Не знам, мисля, че хора като Дим Дуков и Стефан Тафров могат малко да смекчат мачисткото излъчване на ГЕРБ.

Не само защото моя милост, а не проф. Дайнов пръв предложи на Бойко дипломата Ст.Тафров за наш еврокомисар, но воден от други, много по-съществени мотиви, бях длъжен да реагирам на тази забележка; ето какво написах там най-напред:

Сполай ти, докторе, че пак насочи жилото на разобличението срещу тия мръсни сини, евалла! Разбира се, че са все хомосексуални, разните му там демократи, извратеняци такива - и за еврокомисари ще ми се натискат, айде де! Повтарям, докторе: класовият враг не спи! Продължавай да бдиш срещу синия враг, скъпи ми докторе, у тебе ми е надеждата! Твоята безкомпромисност ме вдъхновява! Слава Богу че твоят меч е винаги наточен да пори и коли тия сини демократи; на европейци ще ми се правят те, на културни ще ми се правят, айде де, педали с педали такива, нали така, докторе?! Бий ги отвсекъде, щото тия пък не се търпят вече! Айде де, за еврокомисари ще ми се натискат гадните сини; нема да стане тая, сичко у нас требе да все от червено по-червено!

Като написах тая безобидна иронична забележчица, веднага се появиха хулители, които ме заръфаха кой където свари. И тази сутрин ми се наложи да им отвърна със следната реч:

Не разбирам защо пък требва да се беснее срещу мен: ний с Доктора просто си обменяме мисли, какво лошо има в това?! Е, на някои им се струва, че ако в дадена група от хора всички не мислят еднакво и нямат абсолютно еднакви оценки за нещата, то това е скандално и анормално; но ний с Доктора сме по-напреднали в мисленето хора и много добре знаем, че различията в мненията и оценките са нещо най-естествено. Щом се замислят двама човека, те вече почват да мислят различно, респективно, докато не мислят, те мислят досущ еднакво. Разбирането, че хората трябва да мислят еднакво и че различията в мненията са аномалия, е архаична останка от комунизма, у нас и доста разпространена, за жалост.

А че на моменти имаме известни различия в оценките с г-н Доктора или че аз се опитвам да му показвам, че на моменти славата му повлия някак си така зашеметяващо и главозамайващо, в смисъл, че почна на моменти да пуска несправедливи заяждания и подмятания спрямо този или онзи (най-вече спрямо злодея Костов, но и срещу други, ето, сега, гледам, обект са му станали дори Ф.Димитров и Ст.Тафров!) само и само за да угоди на хвалещото го мнозинство, това също е нормално. Мисля, че Докторът не смята, че в блога му имат право на коментари само ония, които го хвалят, иначе щеше да напише някъде с най-големи букви следното: КОЙТО НЕ МЕ ХВАЛИ И СЕ ОПИТВА ДА МЕ КРИТИКУВА, ДА НЕ ПРИПАРВА ТУК! (Апропо, така правят други от великите блогъри, които просто трият оня, който не ги хвали.) Аз не съм видял такива думи в блога на Доктора, затуй и чат-пат се обаждам, и то само тогова, когато уважаваният Доктор прекалено съгрешава спрямо истината. Тя, тази последната де, тъй да се рече, от моето ведомство, тя е от ведомството на философите. Та затуй се обаждам чат-пат...

Ето, примерно, сега Докторът дръзва да подхвърля непристойни намеци спрямо двама уважавани и достойни люде - спрямо Ф.Димитров и Ст.Тафров, и то единствено на основанието, че били, мръсниците, сини. (Тук човек неволно се сеща за Хитлеровата мъдрост: "Не му стига, че е евреин (негър), ами е и комунист! Не му стига, че е син, ами е и... хомосексуален!". Прощавай, Докторе, ако има нещо!) И, предполагам, за да угоди на червенушковците сред своите почитатели. Аз смятам обаче, че е непристойно и е недопустимо да се развяват такива аморални подмятания, касаещи личната сфера на тия хора, особено пък от талантлив и възпитан човек като г-н Доктора. Който, бидейки пищещ човек, в някакъв смисъл въздейства на много хора и дори възпитава.

И понеже уважавам нашият Доктор, му казвам какво мисля директно в очите; ако бях подлец, щях да си мълча, за да се радвам след това как той почва да пропада в тресавището на аморализма, самозабравянето, подлостчиците, някои вършени у Нашенско и срещу заплащане най-вече. Ала понеже съм философ, му правя добро с критиките си - умните хора разбират, че критиките са по-ценни за пишещия, отколкото хвалбите; т.е. дори може да се каже, че хвалбите са по-скоро вредни! - ала някои не разбират това, и ето че ме захапаха, бил съм превъртял, изпростял и не знам какво си още. Но хора всекакви де, на секи човек не може да угоди, а и не требе да се старае в тази насока...

Ето обаче че Докторът, бидейки умен и предимно мислещ човек, разбира колко ценни са моите забележки към спорните твърдения в неговите текстове, и, предполагам, ми е даже признателен, че го подтиквам със забележките си към доброто и истината; ала още не е стигнал дотам открито да ми признае благодарността си. Но аз и не ща да ми е благодарен, а понеже добре знам, че е умен събеседник, ми е твърде приятно просто да правя опити да разговарям с него. Щото съм много диалогичен човек. Е, няма значение, че г-н Докторът, както подобава за известен и уважаван човек у Нашенско, мълчи и много-много не обръща внимание на задевките на някакъв си там пигмей като мен, важното е, че поне са налице някакви опити за водене на диалог, а другото в един момент ще дойде само.

Та днешното ми послание към г-н Доктора, ако позволите, уважаеми дами и господа, е следното: Продължавай да дерзаеш, Докторе! Отечеството има нужда от такива като теб! Все така смел бъди, ала гледай и да не кривваш от правия път на човешкия морал, щото тъкмо той е най-ценното, което ний, человеците, изобщо имаме - и което ни отличава от зверовете и от насекомите...

Добави в Svejo