Списание “ИДЕИ“ - голямото духовно пътуване на съвременна България започна

Предпечатната подготовка на втората книжка на списание ИДЕИ е направена и тя днес-утре заминава за печатницата. Иска ми се списанието да бъде отпечатано седмица преди края на януари, макар че добре знам колко са натоварени печатниците в този период на годината. Помолих издателя да направи максимално възможното списанието да излезе навреме, ще му досаждам оттук-нататък всеки ден, дано замисълът този път точно съвпадне с реализацията.

Смятам, че втора книжка се получи превъзходна: в нея читателят ще намери изключително богати на идеи текстове, преводни и от наши автори. Темите на статиите са в широк диапазон на човешко-философската проблематика; надявам се, че по-издигнатият в духовно отношение съвременник знае поне това, че философията нищи ("разнищва") най-значимите проблеми, които вълнуват човека; в този смисъл "философско" и "човешко" изцяло съвпадат. Следователно прецени сам доколко си пълноценен човек ако изобщо не се вълнуваш от това, което философията говори и казва.

Корицата е направена по същия модел както тази на кн. първа, само че този път на нея ще бъде изобразен Платон, докато на кн. първа беше изобразен Сократ. Ние, екипът, който прави списание ИДЕИ махме малък, но разгорещен спор за това лика на кой философ да бъде изобразен на втората книжка. Моя милост поддържаше, че трябва да бъде изобразен лика на Имануел Кант; останалите смятаха, че трябва да се тури там изображението на Платон. Не му е мястото сега да споменавам какви аргументи имаха двете страни, но в крайна сметка победи демокрацията (мнозинството) и затова аз приех на втора книжка да бъде Платон, като, разбира се, на трета книжка вече ще бъде Кант. Тогава няма да отстъпя така лесно.

Защото просто смятам, че тия портрети на корицата не трябва да се обвързват с една историческа, времева или културна последователност, нито пък със субективните пристрастия на този или онзи, но трябва да обозначават и символизират богатството на идеи, въплотено и изразено с лика на този или онзи велик философ, т.е. на многоликата и символно наситена поредица на такива философи от всички епохи, нации, култури. Смятам, че няма нищо лошо и портрета на професор Димитър Михалчев да бъде сложен на някоя от по-предните книжки, понеже трябва да се намекне, че в България, щом е имало философия, нищо не пречи да има и сега. За което именно и работи списание ИДЕИ.

По финансовата страна на проблема не ми се говори даже. Знаете, че списанието разчита главно на абонатите си, които до този момент се броят на пръстите на едната ръка. От абонаменти, от приходи от първата книжка (която главно беше безвъзмездно подарена на читалища, библиотеки, училища и университети) и дарения до този момент съм събрал почти половината от нужните пари. И толкова. Другата половина трябва да осигуря аз. Болно ми е да споделя, че никой дори от авторите в списанието (а всички са наясно със ситуацията в това отношение) не дръзна да се бръкне и да помогне с нещичко списанието да излезе; макар че в същото време мнозина ще са намусените, чиито текстове просто няма как да излязат във втора книжка. Не ща да коментирам този факт.

Както и да е, радващото е, че ще има и втора книжка. Безкрайно съм радостен да споделя това с читателите на блога. Никой за нищо не укорявам, понеже тук става дума за ценности и за наличието и отсъствието на някакво чисто съзнание; но нали ако всичко в тази насока беше перфектно, то тогава от списание като списание ИДЕИ просто нямаше да има нужда. Ето че реалностите просто оправдават съществуването му. Аз лично смятам, че то по необходимост става нещо като орач в една отдавна запустяла и обрасла с бурени и плевели нива. Нивата на българската духовност. А трябва да се оре и да се сее, време е за оран и сеитба...

(Забележка: Използваната в заглавието мисъл принадлежи на г-н Атанас Ганчев от Русе, приятел и автор на списание ИДЕИ)

Добави в Svejo