Иван Пеев каза: Виж, за Вожда на културата! – може. Нека си живее. Да си поживее. Да си отживее - както му е на сърце. И както му е на душа. И както му е… според културата (му!). Амаа, да не ме учи на култура! Щото такива ги е забъркал, че еша си няма. Ми той, Културна революция сякаш е тръгнал да стъкмява. Ей, Товащищ-Аркадаш-Геноссен-Ефенди Маестро Рашидов!Какъв вожд бе? Вождът ти две думи на кръст не може да каже – едно ми ти просто изречение… Мъ-каа-ааа, а две прости изречения свързва с „… Ъъ-ъъъ-ъъъЪ…“ и нечленоразделно пъшшШ-Шшшкане…
Виж от едно време насам прическата му е винаги у ред, загладен-пригладен е, ама това не може да му скрие Плоското на Аспиринчето, с Една Гънчица, брат ми!… Са-мо Ед-на!… Sorry!
И както сам казваш, такива ги е забъркал, че еша си няма!
Инак, е добро момче, за компания, ако му ходиш по свирката, ако му правиш „еввала“ от време на време – не много!! – само от време на време, защото инак се усеща и пак става зъл, и ако си му колега – да не си по-талантлив от него!… И „равен“ не може да си му!
Освен, ако вече ни си станал Безсмъртен!! Но, ако си още – смъртен, сиреч ако си още сред живите – не може! Само – под него…
Момчето е много чуствително и даже – по женски, ревниво… Дали е талантливо?
Е…? – питаш ме, дали е много, ама мно-оого талантливо?…
Талантливо? – дд-да; ама – мноо-огоо, чак – Аллах керим! – като стане Безсмъртен, тогава ще видим!
Сега, Господ здраве да му дава – по човешки, просто, го казвам, а на нас пък, яка гърбина да дава, ако трябва да му износим щуротиите…
Щото, като култур-началник – отвсякъде издиша. Веждито.
Един култур-началник за 4 години може такива да ги надроби, че свят да ти се завие.Някъде горе четох, една госпожа умно казва, че симфоничен оркестър се отглежда като английска ливада – сто години. След сто години казваш – имам английска ливада или – казваш, имам симфоничен оркестър.
А колко му е да го съсипеш?
Щото, „твое момче“ – ама некадърно отвсякъде! – е обяздил оркестъра и бая време го пришпорва по нанадолнището… юррруш! – даа-а, ама – „твое момче“, като братя сте, даже друг-другиму „Брат“ си викате: „Братко мой“ – „една зидария“ зидате, как да го махнеш?
Аз да поспра дотук, щото продължа ли, то май става дебела…
Жив и здрав, Вежди! Ама, давай, по-кротко. Не си давай много зор. Колкото по-малко – толкова по-добре.
Ей! – Колкото по-малко – ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ! За недомислията става дума.
Аа, и за чашката също – важи. Е, – то си е, божем, твоя лична работа, ама – за здравето е по-добре… А ии-ии – за фасона! – все пак.
Бива ли публична личност – пиян фасон?!
Написа: Стефан Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар