Вчера почина г-н Станко Станев - пенсиониран от една година учител. Прекрасен човек, личност с най-високи нравствени качества, вярващ християнин, учител, от когото много съм се възхищавал и много съм научил. С г-н Станев бяхме и съидейници, той беше човек-демократ, с десни ценности, горещ привърженик на европеизирането на България. Бог да го прости! Ще го помним с най-добро чувство!Но ето нещо злокобно: за няколко, за 3-4 години в училището, в което работя (ПГЕЕ-Пловдив), умряха четирима учители, или малко преди пенсия, или малко след като са се пенсионирали. От общо 70-80 работещи учители (училището е голямо) умряха четирима. Малко преди пенсия или малко след като са се вече пенсионирали. Това нещо да ви говори, драги ми дами и господа?!
Трима от починалите, за които пиша, бяха учители по математика. Големи специалисти, майстори в учителския занаят и най-уважавани от възпитаниците и колегите си. Г-н Марински, г-жа Й.Господинова и сега г-н Ст.Станев. Учители, които не допускаха никакъв компромис в професията си, който правеха всичко на най-високо ниво, които задаваха най-висок стандарт на работата в това елитно пловдивско училище. Ето, оказва се, че умират предимно и скоропостижно тъкмо най-съвестните, най-добрите учители - защо ли е така?!
Явно учителската професия, особено когато си гледаш работата не през пръсти, а истински, изчерпва човека, изсмуква жизнените му сили, знам ли?! Ето, умряха изтощени малко преди да получат пенсия или току-що след като са я получили. И какво излиза сега, дали пък не се чувства поне малко гузно нашето неблагодарно общество, стига да е способно да осъзнае поне малко истината за ужасното положение, в което са поставени българските учители?! Кой ли от нас ще е следващият в тази машина на смъртта, която се върти на засилващи се обороти?!
Плаче ми се като си спомня как току-що починалият г-н Станев - днес ще му е погребението - редовно пътуваше до София с пловдивската група учители по време на учителската стачка. Той, милият, най-живо се интересуваше и от книгите ми, много ме е подкрепял: последният път, като му поднесох като подарък последната си книга, той дълго спори и настоява да си я плати, та поне с малко да ми помогне. Взе я едва когато плати пълната й цена. И от блога ми се интересуваше много: заради него, впрочем, аз почнах първо да принтирам статиите си и да му ги давам да ги чете, а после се сетих да правя от тях вестник: така се роди в-к ГРАЖДАНИНЪ. А ето, вчера е умрял внезапно, и то не от заболяването, заради което се е подготвял за операция. Най-вероятно е получил инфаркт или инсулт. Не знам, днес ще разбера. Вчера, като се каза тъжната новина, учителите, които бяхме в учителската стая на Професионалната гимназия по електротехника и електроника сякаш онемяхме; защото в съзнанията ни се появи ето този въпрос: "Пак ли си отива колега, и то ето така, и то почти веднага след като цял живот се е раздавал на учениците, на младите, раздавал се е на неблагодарното и толкова жестоко общество?!".
Защо е неблагодарно и защо е жестоко обществото ни ли? Помислете малко: у нас всеки, които се отличава особено пък с извънредни качества и способности, т.е. е личност с някакъв по-висок духовен и интелектуален мащаб, почти винаги е мразен, презиран, подиграван. У нас личностите изобщо не се ценят, особено пък интелигентните хора, каквито по презумпция са учителите. Обществото е оставило духовно най-издигнатите си люде цял живот да живят в мизерия - неизменна спътница в живота на всеки български учител. Капчица благодарност не проявява обществото и държавата за учителите на децата на България, за българските учители. "Какво искат тия бе, какви пари искат бе, и туй, дето получават е много, те нищо не работят бе, клатят си краката на бюрата, работят само по половин ден, какво искат още бе, и туй, дето им дават, е много?! - помните ли този глух ропот, който ехтеше по време на учителската стачка преди три години?! Ето тази неблагодарност, тази жестокост, това престъпно безразличие и недооценяване на толкова благородния труд на учителя убива най-вече според мен. Срам, срам, срам - ще се засрами ли някога поне някой когато осъзнае колко грозно се отнася цялата общност към учителите - тях ги убива всекидневно тъкмо пълната непризнателност на общество и държава спрямо техния толкова значим труд?!
Не ща да пиша повече. Излишно е. Не е нужно някому да обяснявам или пък някого да убеждавам какво точно се случва: ако има сърце и душа всеки би разбрал, обясненията и убежденията са излишни. Мъчно ми е че живея в такова неблагодарно, нехуманно общество, което изобщо не цени труда на духовно най-издигнатите си люде. Срам и резил, позор за всички, на които не им пука за това какво става в българските училища днес! Ето това престъпно безразличие е безжалостният убиец, който покосява всеки ден своите жертви. При нас умряха за няколко години 4-ма най-уважавани учители, а колко ли са умрели в цяла България?!
Бог да прости г-н Станко Станев, един скромен човек, прекрасен учител, личност, излъчваща духовно превъзходство! Такива хора сякаш не са потребни вече на днешните българи: и затова милостивият Бог ги прибира при себе си. За да им спести мъките, породени от това всекидневно пържене на бавния огън на престъпното българско безразличие към учителите и към "сферата на образованието". И милост към живите учители, които още се борят с вси сили на нивата на българската просвета и образование. Тия хора са герои, които заслужават дълбок поклон!
Но де ти някой да се сети за подобно нещо. У нас се покланят предимно на Азиса, на Слави Трифонова, На Ивана, все на ей-такива. А учителите - кой ги знае тях и кой ги пък счита за нещо?!
9 коментара:
RIP.
Има някои статистически студии в различни страни, показващи корелация между определени професии и средна продължителност на живота, но трябва да сме внимателни с такива статистики. Не ми е известно обаче да има конкретна студия за средната продължителност на живота на учители. Като цяло хората с по-високо образование имат средно по-дълъг живот. Това вероятно се дължи не толкова на общата интелигентност, колкото на средно по-високата им здравна култура и начин на живот, по-високи доходи, по-добра храна и по-добри жилищни условия. Стресът, особено когато е ексцесивен, безусловно е фактор, който води до болести и съкращава живота. (Но се твърди, че умерения стрес дори може да е в някаква степен полезен).
Учителската професия има предимството на по-краткия работен ден и дългите ваканции. Не подценявайте ваканциите! Редовните и дълги отпуски и ваканции са много важни за регенерирането на човека. Не знам например как биха се почувствали българите в прехвалените САЩ (иначе несъмнено най-великата демокрация на света), където отпуската е 12 дена и е по-добре да не я взимаш въобще или в най-добрия случай на две порции по шест дена. Само че определено трябва да се направи нещо със заплащането на учителския труд в България. Тези заплати са просто недостойни. Никой не иска милиони. Става дума за пари за едно нормално човешко съществуване. Тези пари трябва да се осигурят. Сигурен съм например, че в България все още има безкрайно много безсмислени и раздути държавни звена – комитети, агенции, институти, инспекторати и какво ли не още, които могат да бъдат закрити. Има и други източници и начини. ЗАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕТО И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО СА НАЙ-ВАЖНИТЕ ОБЛАСТИ и оттам министерства в съвременния свят, не МВР и МО например. Всичко друго е второстепенно. Една страна има ли добро образование и здравеопазване, всичко останало е сравнително лесно. С образованото и здраво население идва и икономическият просперитет. А имаш ли пари, можеш да си направиш и силна армия, ако толкова много искаш. Германия и Япония например днес са слаби във военно отношение, но не защото не могат да се въоръжат, а защото НЕ ИСКАТ. МВР и МНО са важни само в тоталитарните и авторитарните режими. Какво значение има, че народът в Северна Корея измира от глад и болести – важното е армията да е голяма и въоръжена, за да плаши света!
Българите отдавна, още отпреди 9 септенври 1944, се оплакват, че умните и способните в България са подтискани и унижавани и личностите не се ценят. Наистина има много примери за това. Има обаче и много контрапримери. Впрочем и в другите страни по света има много примери за непризнати или неглижирани велики личности и таланти. Това са субективни впечaтления. За да се постигне известна обективност, тук може би също трябва да бъде направено съответното статистическо изследване, което обаче поради липса на ясни критерии кой е личност и дали, кой и как конкретно му е попречил, е трудно. Моето впечатление е, че поне ВЪТРЕ В РАМКИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ в България след 1989 умните и качествени хора се ценят и ако имаш амбицията да растеш, с готовност и желание ти се предоставят такива възможности. За съжаление това не може да се каже за обществото като цяло, доминирано на ключови позиции от комунисти и кадесари, които не искат да изпуснат кокала и наистина се страхуват от знаещите и можещите.
Заплатата на един учител в САЩ, доколкото знам, е около 50 000 долара годишно, което се смята за по-скоро малко за положения труд.
В един коментар за американските учители по този повод се казва: понякога учителите специализират един предмет, но често преподават няколко предмета. Прекарвали ли сте наскоро време с подрастващ? А бихте ли издържали в стая не с един, а с десетки тийнейджъри, като на всичкото отгоре трябва да ги държите концентрирани и да им преподавате материала? Учителите би трябвало да получат и Нобелова награда като компенсация! Да не говорим за образованието, което трябва да имат самите те, а освен това всяка година трябва да участват и в допълнителни курсове и кавлификации.
Из интервю на Владимир Левчев, който известно време преподаваше като учител в САЩ (целият текст на http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-01-12&article=262404):
Една нощ ученик бе застрелян пред училището. Преподавах литература на единайсетокласници, повечето от които изобщо не се вълнуваха от учебния процес. Стотици пъти им казвах, че съм от България, но те през цялото време мислеха, че съм от Германия. Не правеха особена разлика във времето между Гражданската война в САЩ и Виетнамската война, литературата изобщо не познаваха. Това според мен не се дължеше толкова на образователната система, колкото на бедността - много от децата бяха отглеждани от самотни работещи майки, някои от бащите бяха в затвора или войници в Ирак. Имах три цели в класната стая: ДА ПРЕДПАЗЯ УЧЕНИЦИТЕ ДА НЕ СЕ УБИЯТ ЕДИН ДРУГ, ДА НЕ МЕ УБИЯТ МЕН И ДА НЕ ИЗБЯГАТ ОТ ЧАС.
Срещаха се и любознателни деца, които обаче бяха "претопявани" от мнозинството. Имах ученик, дошъл от Африка - стоеше на първия чин, вдигаше ръка и се обръщаше към мен със "сър". Скъсаха го от подигравки. И в началото на втория срок той се появи в клас като останалите: със слушалки на ушите, с черни очила, с качулка на главата и рапърска стъпка. Беше ми много трудно, на всичкото отгоре бях бял и все още имах акцент. Но и на колегите не им бе по-лесно. Бяха много симпатични - половината бели, другите - афро-американци. Имаше и много жени, не знам как се оправяха.
- Имаше ли и други българи, които се препитаваха като учители в американските училища?
- Познавам хора, които са изкарали само седмица като учители и ужасени са избягали. Все пак зависи в какво училище си. Моят приятел Боян Кулов, който беше директор на българското неделно училище във Вашингтон, преподаваше известно време и в едно частно училище. Казваше, че и там не е лесно. Тийнейджърите са си тийнейджъри - тези от богати семейства понякога са по-високомерни и арогантни. Но образованието в частните училища е несравнимо по-добро. Добра възможност за евтино и качествено образование, поне във Вашингтон, са католическите училища. Не е задължително учениците да са католици.
И да отбележа специално за САЩ: те са най-великото и динамично общество в историята на човечеството именно затова. Емигрантите, създали тази държава на голата поляна не са отишли там, за да си дават дълги отпуски и ваканции, отпуски по майчинство, социални осигуровки и помощи и пр., а за да РАБОТЯТ И ПЕЧЕЛЯТ, докъдето и докогато им стигат силите. Това с ужас трабваше да установят и мнозина източноверопейци след 1989, които имаха съвсем превратна представа за тази страна. Озовавайки се там, видяха, че реалността е съвсем различна и това са били илюзии. Който иска спокойствие, умерен, човешки труд, отпуска и социална държава, избира Европа.
Между другото питам кой е по-добре: един американски учител, който взима 4000 долара на месец и живее под наем в някакво апартаментче в краен квартал на безцветен, скучен американски град или пък цял живот изплаща ипотека за къщичката си, а колата и всичките му вещи са на лизинг - или Ангел Грънчаров, който, разбира се, има много по-малка заплата, но предполагам живее в собствен дом в прекрасен град с велика природа, история и архитектура, предразполагащ към философия и творчество (вероятно не в Столипиново), може би има и вила в Долна баня, а вероятно и тази или онази нива и т.н. Трудно е да се каже. Ангел Грънчаров несъмнено има по-малък разполагаем доход, макар че и американецът не се къпе в пари, но, реално погледнато, е далеч по-заможен от американския си колега. Светът е странен и несъизмерим.
На последния анонимен:
Нямах представа, че съм по-заможен и по-доволен не от кой да е, ами от учителите в САЩ! Това ме развесели твърде много! Излиза, че като се жалвам, съм просто един стопроцентов неблагодарник - щом като не оценявам грижите, които "партията и държавата" са ми оказали, та да живея по-добре и от американците! Оказва се, че колегите, които умряха малко преди да се пенсионират или малко след това са умрели от... преяждане, от прекалено спокоен и сит живот, зннам ли вече?! Леле, какъв неблагодарник съм, дали да не ида да си поскубя косите и да се посипя с пепел? Ще чакам да се стопи снега, да напече слънцето, и щом се появи пепел, непременно ще го направя! Благодаря ти, таваришч, за това, че ми помогна да разбера по-добре самия себе си - що представлявам и колко струвам...
Не, г-н Грънчаров, просто и в САЩ е противно. Никъде не остана хубаво място за живеене вече.
За по-доволен не знам, но по-заможен може би. Иначе не ще и питане, тези ваши колеги-учители сигурно не са умрели от добро. Никой не отрича, че учителският труд, ако се върши съвестно, е ужасно стресиращ.
Просто исках да покажа, че нещата на този свят не са така еднозначни и, погледнати от различен ъгъл, може да изглеждат доста различни. И не всичко, което блести, е злато. Никой не оспорва, че САЩ е най-великата демокрация и най-богатата страна на света. От това обче не следва, че средният американец е непременно по-заможен от средния българин. Благосъстоянието на една нация не се измерва само с БВП на глава от населението. Има много, много други фактори, не на последно място разпределението на националното богатство. България е страна, която открай време се отличава с изключително развномерното разпределение на благата (и силен държавен протекционизъм в промишлеността) и липса на големи социални контрасти. Тя никога не е имала свръхбогати и крайно бедни. В този смисъл екстремизмът и крайностите на комунистите на след 9.9.1944 с национализацията и колективизацията си бяха направо излишни, защото, малко пресилено казано, България си беше вече една повече или по-малко социалистическа страна. Имотите и благосъстоянието на българите не са създадени от комунистите, а много преди това. Комунистите само ги разграбиха и прахосаха.
Историците също така ще потвърдят, че българските селяни през повечето време на прословутото турско робство са били, общо взето, по-добре, отколкото селяните в Западна Европа. И със сигурност по-добре от руските селяни, които са дошли да ги „освобождават” и са били изумени от охолството, в което живеят българите. Както са били повторно шашнати 1944. В нашето село те са питали прадядо ми: „это ваше?”и когато прадядо ми отговарял „Да, наше” викали „Ты богат!”
Българите в Османската империя не са се бунтували заради лошите икономически условия, както биха интерпретирали събитията марксистите, а защото са искали национално смоопределение. Лидерите на националоосвободителната борба най-често са били от заможни семейства и съвсем не са били унижените и оскърбените на обществото. А до Балканската война животът в България е бил много евтин и охолен. Заплатата на един чиновник или учител е била 200-250 лева, което според всички свидетелства е било предостатъчно за живеене. Къса е паметта на хората, те все за Тодор Живков си спомнят, но в новата история при Фердинанд българите бяха най-добре. Макар че 1912 по ред причини не може да се сравнява с 2010, освен с много уговорки. След войните и националните катастрофи има спад, но към 1939 България отново се съвзема. Но, както знаем, идва фаталната дата 9.9.1944.
Не всички опира до пари, а българите са по природа и без това са мрънкала, но предполагам, че ако средната заплата стане 1000-1500 лева, въпреки че по традиция ще продължат да е оплакват, ще станат значително по-доволни от живота си. Но мафията точно това иска да предотврати, защото знае, че за да държи хората в подчинение и да подхранва носталгията по социализма, трябва да ги държи в нищета. Иначе току-виж че не останали носталгици и гражданското общество се пробудило.
С голямата част от твърденията Ви съм съгласен и Ви благодаря че написахте тия важни и интересни факти и разсъждения. Не мога само да разбера как така и защо българският учител живее по-добре от американския, ала да не връзваме косур: отдавам го на това, че ний, българските учители, не сме толкова схватливи и интелигентни, за да схванем и оценим колко добре всъщност живеем - и затова оплакванията ни, излиза, са съвсем неоправдани. Впрочем, имаме една колега, която работеше при нас, а от няколко години работи като учител в Чикаго; аз лично не поддържам връзка с нея, но чувам отзиви, че тя съвсем не се жалва толкова, както се жалва синчето на Владимир Левчев, което, разбира се, предпочита нищичко да не работи, и затова му се е видяло така нанагорно да работи като учител, пък и в САЩ; сега то, милото, се е отървало от труд, както и баща му нищичко полезно не свърши през живота си - освен да пише стиховце за бая си Тодара и да получава награди, от него и от следовника му Гоце.
Та не вярвам нашата колега да се върне от САЩ и пак да стане български учител. Имаме и един инженер, който работеше при нас, после почна работа в Париж, работи две години, после се върна за кратко заради кризата, а сега казва че пак се готви да заминава, нищо чудно вече и да е заминал, щото не съм го виждал напоследък; сигурно е заминал. Само, господине (госпожо), дето твърдите, че в Америка учителите са доста по-зле от българските, само, моля Ви, не давайте гласност на туй си твърдение в САЩ, щото нищо чудно американските учители, съвсем отчаяни от положението си в Щатите, да почнат да прииждат на талази тук, у нас, и да искат да стават български учители, щото тогава не знам какво ще правим - ще ни подядат хляба, и тогава ке стане още по-лошо; т.е. ще ни развалите рахатя ако докарате пустите му американци у нас, туй исках да река. Бъдете здрав!
Публикуване на коментар