Наистина дойде време разделно - не само в средите на т.н. политически елит, но и сред цялата нация, сред гражданството. Сега е време, в което ще се покаже кой кой е - и то наистина, а не за какъвто иска само да се представи. Хубавото на случващото се е тъкмо това по необходимо протичащо разграничаване, което изключва шикалкавенето и увъртанията. На какви и какви сега ни се налага отново да се делим? - ще промълви в тази ситуация някой объркан, някой неразбиращ какво се случва, някой паникьосан от толкова измами и издевателства човечец.
Ще отговоря така.
България е страна и народ, изтерзани от зловредните последици на комунизма и неговото мъчително разпадане, които ние обозначаваме по най-различни начини: бандитизъм, разбойничество, мутрагенщина, ченгесарщина, мафиотщина, безогледно крадене, каквото никой никъде и никога не е виждал и срещал (е, срещали са го и другаде де, не сме толкоз специални, и в Русия толкова се краде, и в Средна Азия; никъде другаде не се краде както у нас и у тия родствени ни държави!). В тия паметни години на българския преход, когато трябваше да се трансформира из основи цялата собственост - и на тая основа живота в цялата страна да бъде поставен на съвсем други основи! - се породи една прослойка от "най-активни люде", бивши борци, ченгета от ДС, техни подлизурковци от "ентелегенцията" и от средите на юрналия се към личния си просперитет "политически елит", все най-лакоми за плюскане, за кражби, за "присвояване", безскрупулни, готови и кръв да леят, само и само да са отгоре, да командват парада, да са отпред на парадите, на банкетите, на лапането на "баницата" и прочие, и тъй нататък.
Та тази прослойка подобно на октопод охвана цялата социална структура, обхвана така яко страната в пипалата си, че се задушавахме кажи-речи във всичките тия 20 години, в които бяхме тероризирани, ограбвани на няколко пъти до шушка, чрез хиперинфлации, чрез бандитски пирамиди и банки, чрез източване на държавните предприятия, чрез бандитски провеждана или пък отлагана дълго "приватизация", по какви ли не начини, кой от кой по-изобретателни и разбойнически.
Излишно е да описвам какво правеше октоподът, който две десетилетия жадно и ненаситно смука жизнените сили и сокове на нацията ни - за да я доведе комай до пълно изтощение. Имаше периоди, в които бандитите преживяха своето паметно "златно време", в което те триумфираха и блестяха на най-предните места; примерно такова беше времето на печално известния проф. Беров (и на неговия политически наставник, именно Президента Желев), времето на Премиера Сакскобурготски и на съселчето Дмитрич. Имаше и периоди, в които властници като Костов се опитаха да попритеснят разбойниците, разгащили се прекалено - поради което тия същите ореваха цялата Вселена и надигнаха вой до небесата, а пък после дълго и жадно си отмъщаваха за нечаканите унижения.
Пример: кампанията по оклеветяването и оплюването на същия този Костов, когато той падна от власт тъкмо благодарение на бляскавия политически заговор на ченгетата от ДС и на мафията, довел до властта мадридското чучело. Тази кампания беше щедро платена от бандити като Майкъл Чьорни, Илия Павлов и други такива, а пък като операция беше осъществена от добре известните ни "интелектуални" изпълнители на мръсни поръчки като К.Кеворкян (агент от ДС "Димитър"), Тошо Тошев (агент от ДС "Бор"), Слави Тифонов и вся осталная.
До вчера, съвсем наскоро, положението изглеждаше съвсем безнадеждно: мафията сякаш щеше да векува необезспокоявана от нищо. Така поне смятах аз, понеже имах някакви смътни подозрения, че и Бойко Борисов не е съвсем "ни при чьом", що се отнася до някакви негови някогашни зависимости от октопода - предвид миналото му като "честен застраховател" и пр. Но ето че сега ситуацията коренно се промени - да се надяваме; засега изглежда така, дано не преживеем поредна серия от разочарования.
Фигурите по шахматната дъска на българската политика в този момент взеха да се нареждат като за пред решаващо сражение: "белите" от едната страна, а "черните" от другата, готови за атака и за всякакви мръсни номерца; щото тази битка с октопода съвсем не може да се сравнява с джентълменската игра на шах-мат. Ето как се разграничиха двата лагера, при положение, че със огромна увереност трябва да твърдим, че октоподът има свои подставени лица в средите на политическите сили, които иначе в момента стоят срещу него. Което и му дава възможност във всеки момент да предизвика реванш, включително до степен да се обърне положението пак в негова полза.
И тук съвсем не е за изключване варианта за предизвикване на остра политическа криза - чрез активиране на подставените лица на октопода в средите на управляващата партия и на партиите, които я подкрепят ("Атака" и СИНЯТА КОАЛИЦИЯ). Битката и войната този път ще бъде наистина безпощадна. От изхода й зависи какво бъдеще ни чака - или ще си (о)станем най-бедна бандитска и бананова республика от кланов средноазитски и олигархично-руски тип, или ще се откъснем от тази злотворна възможност и ще се наредим до цивилизованите и свободни народи от Европейския съюз. Сред които сега изглеждаме подобно на изпаднал от алкохолизъм и разврат, дрипав и беден далечен роднина, изглеждащ в очите и в обонянието им като някакъв смръдльо, от който всички се гнусят, ала стоически понасят - понеже все пак са великодушни джентълмени и аристократи.
Коварствата на октопода са безброй, той има зловещ арсенал от подкупи, убийства, шантажи, изнудвания, съблазнявания и какво ли не още. Нищо чудно да се намерят начини да бъде изнудван самият връх на днешното управление, имам предвид Бойко Борисов и неколцината му най-приближени. За всеки все нещичко за изнудване ще се намери, няма безгрешни под това небе, така че трябва да очакваме какви ли не, дари и най-коварните и неподозирани изненади. Обаче трябва да сме наясно още сега, че безчет са подлостите на общия враг на нацията - и на онази част от политиците, която показва държавническа воля да отнеме държавата от костеливите ръце на мафията и да я върне отново на гражданите. Ето предварителната предислокация на силите преди началото на решаващото сражение, което тепърва ще се отпочне - или ще заглъхне преди да е започнало в резултат на задкулисни манипулации и шантажи:
За българо-руската комуно-ченгесаро-кагебистка мафия, разпростряла пипалата си навсякъде като октопод, твърдо играят:
1. Целият ченгесариат от ДС, облагодетелствал се невероятно разкошно от прехода, който се напи подобно на лаком кърлеж, имал късмета да попадне в благодушно стадо от овце. Излишно е да споменавам, че от тия среди са основните играчи, тук най-комфортно е разположен не кой да е, ами самият Президент на Републиката Георги Първанов (агент "Гоце"), тук са другите довереници на кръсниците на мафията, като се почне от Ахмед Доган, мине се през разни стратегически играчи или кукловоди от кръга "Монтерей" и също откровено мафиотските политически представителства, предимно свързани с БСП и НДСВ, тук също трябват да бъдат отнесени най-близките и доверени изпълнители на най-мръсни политически поръчки като Яне Янев, Волен Сидеров и други такива.
2. Излишно е да споменавам, че цялата елитна мафиотска свита, която изредих в т. 1, е на пряко подчинение на мафиотските кланове на руската кагебистка олигархия, тя дължи положението си на нея и получава заповеди директно от нея; както виждате, работата става прекалено дебела; забелязвате ли как руския натиск върху българското правителство уж относно "енергийните проекти" е тайнствено синхронизиран с развитието на ситуацията около октопода?!
3. Във всички партии на парламентарното мнозинство мафията, предполагам, разполага с доверени лица, със "спящи клетки", с "политически подводници", които в сгодния момент ще бъдат активирани, за да забият нож в гърба на управниците; и ще забият този нож тъкмо в момента, когато тяхната намеса ще изиграе решаваща, съдбовна роля;
4. Хранениците на мафията из средите на "журналистите", на "медийната олигархия", на ония първенци на нашия "ентелектуален елит", които за пари са способни на всякаква мерзост. Които само търсят кому да се продадат. За такива няма морална скрупул, те са готови да забият нож директно в гърба на оня, пред когото вчера са хвалили най-подлизурски и то в очите. Такива нямат свян и те се нещастни само когато никой не ще да им поръча някаква мръсотийка; а иначе ликуват и се чувстват на седмото небе, щом са сити, нищо че са омацани с фекалии от главата до глезените.
Това е от едната страна. А от другата какво имаме?
Имаме една изтерзана от кражби, злоупотреби, издевателства благодушна нация, която се отличава с търпеливостта си, с издръжливостта си на всякакви гаври. Но която все пак успя някак си да излъчи на последните избори едно мнозинство, което в момента държи страната в свои ръце. Ще се радвам ако Бойко Борисов удържи на обещанията си и покаже твърдост в битката с мафията; сега има ресурса да удържи и да спечели победа, която наистина ще го обезсмърти, ще го сложи в редицата на най-изтъкнатите и заслужили държавници на България. Ако се пречупи, ще си остане един най-презрян лъжльо и позьор, каквито в българската политика с лопата да ги ринеш. Нека жестоката, но заслужена съдба на Симеон, използван като изтривалка от мафията, бъде пример и упование за сегашния Премиер. Ако иска да го сполети същата зла участ, пажалуйста, нека заповяда да се прекърши и да заиграе по свирката на мафията.
До Бойко Борисов също са, предполагам, шепа хора, които, нищо чудно, да са движени от някакви идеалистични държавнически пориви. Примерно, възможно е да излезе, че такъв е Цв. Цветанов, а пък и неколцината от младоците-министри, които ми се виждат свестни. Твърдо до Бойко Борисов в битката срещу мафията е изпатил стар боец като Иван Костов и неколцина от неговото обкръжение. И кой друг? Аз лично не се сещам - вие ако се сещате, подсетете ме. Май други съвсем няма.
Е, има и една част от интелектуалците, от духовните водачи на нацията, които не бидоха купени, които си останаха чисти, които сега ще подкрепят битката срещу мафията от най-благородни, чисти, бих казал даже рицарски подбуди. Такива са, примерно, Едвин Сугарев, чието поведение рязко контрастира със злополучната участ, сполетяла Явор Дачков, продал се на мафията, направил доста мръсотийки, заради които ще си остане завинаги презрян и от свои, и от чужди; щото мерзавците даже мерзавците не ги уважават. Кои други от интелектуалците ще подкрепят безкомпромисната битка с мафията ли? Ами не знам, не се сещам кои други. На пръсти се броят тия, за които се знае твърдо, че не могат да бъдат купени: Иво Инджев е един от тях. Това е.
Моя милост, колкото и нескромно да звучи, също с всички сили и със скромните си възможности, ала с горещ ентусиазъм ще подкрепи войната и битката срещу ченгесаро-кагебистката мафия, понеже вятърничави индивиди като мен не знаят друг стимул освен някакви изстрадани с живота си идеалистични и ценностни подбуди, от които няма да отстъпят никога.
Аз лично доста, и то съвсем честно и открито съм писал за съмненията си спрямо Бойко Борисов; не съм крил подозренията си, че нищо чудно той да е поредния ченгесарски проект. Сега искам да заявя, че ако в случая се окаже, че "творението се е обърнало срещу своя творец", то моя милост ще излезе на улицата, ще раздере дрехата си от тежкото чувство на разкаяние и ще посипе главата си с пепел - понеже ще ме е срам заради тия несправедливи обвинения, които съм имал срещу "народний кумир".
Ще призная тогава окончателно, че не ме бива за политически анализатор, щом съм допуснал такава грозна грешка - и ме е сполетяло такова срамно опровержение. И тихо ще се оттегля в чертозите на философията, където скромно ще доживея отредените ми дни...
Ще отговоря така.
България е страна и народ, изтерзани от зловредните последици на комунизма и неговото мъчително разпадане, които ние обозначаваме по най-различни начини: бандитизъм, разбойничество, мутрагенщина, ченгесарщина, мафиотщина, безогледно крадене, каквото никой никъде и никога не е виждал и срещал (е, срещали са го и другаде де, не сме толкоз специални, и в Русия толкова се краде, и в Средна Азия; никъде другаде не се краде както у нас и у тия родствени ни държави!). В тия паметни години на българския преход, когато трябваше да се трансформира из основи цялата собственост - и на тая основа живота в цялата страна да бъде поставен на съвсем други основи! - се породи една прослойка от "най-активни люде", бивши борци, ченгета от ДС, техни подлизурковци от "ентелегенцията" и от средите на юрналия се към личния си просперитет "политически елит", все най-лакоми за плюскане, за кражби, за "присвояване", безскрупулни, готови и кръв да леят, само и само да са отгоре, да командват парада, да са отпред на парадите, на банкетите, на лапането на "баницата" и прочие, и тъй нататък.
Та тази прослойка подобно на октопод охвана цялата социална структура, обхвана така яко страната в пипалата си, че се задушавахме кажи-речи във всичките тия 20 години, в които бяхме тероризирани, ограбвани на няколко пъти до шушка, чрез хиперинфлации, чрез бандитски пирамиди и банки, чрез източване на държавните предприятия, чрез бандитски провеждана или пък отлагана дълго "приватизация", по какви ли не начини, кой от кой по-изобретателни и разбойнически.
Излишно е да описвам какво правеше октоподът, който две десетилетия жадно и ненаситно смука жизнените сили и сокове на нацията ни - за да я доведе комай до пълно изтощение. Имаше периоди, в които бандитите преживяха своето паметно "златно време", в което те триумфираха и блестяха на най-предните места; примерно такова беше времето на печално известния проф. Беров (и на неговия политически наставник, именно Президента Желев), времето на Премиера Сакскобурготски и на съселчето Дмитрич. Имаше и периоди, в които властници като Костов се опитаха да попритеснят разбойниците, разгащили се прекалено - поради което тия същите ореваха цялата Вселена и надигнаха вой до небесата, а пък после дълго и жадно си отмъщаваха за нечаканите унижения.
Пример: кампанията по оклеветяването и оплюването на същия този Костов, когато той падна от власт тъкмо благодарение на бляскавия политически заговор на ченгетата от ДС и на мафията, довел до властта мадридското чучело. Тази кампания беше щедро платена от бандити като Майкъл Чьорни, Илия Павлов и други такива, а пък като операция беше осъществена от добре известните ни "интелектуални" изпълнители на мръсни поръчки като К.Кеворкян (агент от ДС "Димитър"), Тошо Тошев (агент от ДС "Бор"), Слави Тифонов и вся осталная.
До вчера, съвсем наскоро, положението изглеждаше съвсем безнадеждно: мафията сякаш щеше да векува необезспокоявана от нищо. Така поне смятах аз, понеже имах някакви смътни подозрения, че и Бойко Борисов не е съвсем "ни при чьом", що се отнася до някакви негови някогашни зависимости от октопода - предвид миналото му като "честен застраховател" и пр. Но ето че сега ситуацията коренно се промени - да се надяваме; засега изглежда така, дано не преживеем поредна серия от разочарования.
Фигурите по шахматната дъска на българската политика в този момент взеха да се нареждат като за пред решаващо сражение: "белите" от едната страна, а "черните" от другата, готови за атака и за всякакви мръсни номерца; щото тази битка с октопода съвсем не може да се сравнява с джентълменската игра на шах-мат. Ето как се разграничиха двата лагера, при положение, че със огромна увереност трябва да твърдим, че октоподът има свои подставени лица в средите на политическите сили, които иначе в момента стоят срещу него. Което и му дава възможност във всеки момент да предизвика реванш, включително до степен да се обърне положението пак в негова полза.
И тук съвсем не е за изключване варианта за предизвикване на остра политическа криза - чрез активиране на подставените лица на октопода в средите на управляващата партия и на партиите, които я подкрепят ("Атака" и СИНЯТА КОАЛИЦИЯ). Битката и войната този път ще бъде наистина безпощадна. От изхода й зависи какво бъдеще ни чака - или ще си (о)станем най-бедна бандитска и бананова республика от кланов средноазитски и олигархично-руски тип, или ще се откъснем от тази злотворна възможност и ще се наредим до цивилизованите и свободни народи от Европейския съюз. Сред които сега изглеждаме подобно на изпаднал от алкохолизъм и разврат, дрипав и беден далечен роднина, изглеждащ в очите и в обонянието им като някакъв смръдльо, от който всички се гнусят, ала стоически понасят - понеже все пак са великодушни джентълмени и аристократи.
Коварствата на октопода са безброй, той има зловещ арсенал от подкупи, убийства, шантажи, изнудвания, съблазнявания и какво ли не още. Нищо чудно да се намерят начини да бъде изнудван самият връх на днешното управление, имам предвид Бойко Борисов и неколцината му най-приближени. За всеки все нещичко за изнудване ще се намери, няма безгрешни под това небе, така че трябва да очакваме какви ли не, дари и най-коварните и неподозирани изненади. Обаче трябва да сме наясно още сега, че безчет са подлостите на общия враг на нацията - и на онази част от политиците, която показва държавническа воля да отнеме държавата от костеливите ръце на мафията и да я върне отново на гражданите. Ето предварителната предислокация на силите преди началото на решаващото сражение, което тепърва ще се отпочне - или ще заглъхне преди да е започнало в резултат на задкулисни манипулации и шантажи:
За българо-руската комуно-ченгесаро-кагебистка мафия, разпростряла пипалата си навсякъде като октопод, твърдо играят:
1. Целият ченгесариат от ДС, облагодетелствал се невероятно разкошно от прехода, който се напи подобно на лаком кърлеж, имал късмета да попадне в благодушно стадо от овце. Излишно е да споменавам, че от тия среди са основните играчи, тук най-комфортно е разположен не кой да е, ами самият Президент на Републиката Георги Първанов (агент "Гоце"), тук са другите довереници на кръсниците на мафията, като се почне от Ахмед Доган, мине се през разни стратегически играчи или кукловоди от кръга "Монтерей" и също откровено мафиотските политически представителства, предимно свързани с БСП и НДСВ, тук също трябват да бъдат отнесени най-близките и доверени изпълнители на най-мръсни политически поръчки като Яне Янев, Волен Сидеров и други такива.
2. Излишно е да споменавам, че цялата елитна мафиотска свита, която изредих в т. 1, е на пряко подчинение на мафиотските кланове на руската кагебистка олигархия, тя дължи положението си на нея и получава заповеди директно от нея; както виждате, работата става прекалено дебела; забелязвате ли как руския натиск върху българското правителство уж относно "енергийните проекти" е тайнствено синхронизиран с развитието на ситуацията около октопода?!
3. Във всички партии на парламентарното мнозинство мафията, предполагам, разполага с доверени лица, със "спящи клетки", с "политически подводници", които в сгодния момент ще бъдат активирани, за да забият нож в гърба на управниците; и ще забият този нож тъкмо в момента, когато тяхната намеса ще изиграе решаваща, съдбовна роля;
4. Хранениците на мафията из средите на "журналистите", на "медийната олигархия", на ония първенци на нашия "ентелектуален елит", които за пари са способни на всякаква мерзост. Които само търсят кому да се продадат. За такива няма морална скрупул, те са готови да забият нож директно в гърба на оня, пред когото вчера са хвалили най-подлизурски и то в очите. Такива нямат свян и те се нещастни само когато никой не ще да им поръча някаква мръсотийка; а иначе ликуват и се чувстват на седмото небе, щом са сити, нищо че са омацани с фекалии от главата до глезените.
Това е от едната страна. А от другата какво имаме?
Имаме една изтерзана от кражби, злоупотреби, издевателства благодушна нация, която се отличава с търпеливостта си, с издръжливостта си на всякакви гаври. Но която все пак успя някак си да излъчи на последните избори едно мнозинство, което в момента държи страната в свои ръце. Ще се радвам ако Бойко Борисов удържи на обещанията си и покаже твърдост в битката с мафията; сега има ресурса да удържи и да спечели победа, която наистина ще го обезсмърти, ще го сложи в редицата на най-изтъкнатите и заслужили държавници на България. Ако се пречупи, ще си остане един най-презрян лъжльо и позьор, каквито в българската политика с лопата да ги ринеш. Нека жестоката, но заслужена съдба на Симеон, използван като изтривалка от мафията, бъде пример и упование за сегашния Премиер. Ако иска да го сполети същата зла участ, пажалуйста, нека заповяда да се прекърши и да заиграе по свирката на мафията.
До Бойко Борисов също са, предполагам, шепа хора, които, нищо чудно, да са движени от някакви идеалистични държавнически пориви. Примерно, възможно е да излезе, че такъв е Цв. Цветанов, а пък и неколцината от младоците-министри, които ми се виждат свестни. Твърдо до Бойко Борисов в битката срещу мафията е изпатил стар боец като Иван Костов и неколцина от неговото обкръжение. И кой друг? Аз лично не се сещам - вие ако се сещате, подсетете ме. Май други съвсем няма.
Е, има и една част от интелектуалците, от духовните водачи на нацията, които не бидоха купени, които си останаха чисти, които сега ще подкрепят битката срещу мафията от най-благородни, чисти, бих казал даже рицарски подбуди. Такива са, примерно, Едвин Сугарев, чието поведение рязко контрастира със злополучната участ, сполетяла Явор Дачков, продал се на мафията, направил доста мръсотийки, заради които ще си остане завинаги презрян и от свои, и от чужди; щото мерзавците даже мерзавците не ги уважават. Кои други от интелектуалците ще подкрепят безкомпромисната битка с мафията ли? Ами не знам, не се сещам кои други. На пръсти се броят тия, за които се знае твърдо, че не могат да бъдат купени: Иво Инджев е един от тях. Това е.
Моя милост, колкото и нескромно да звучи, също с всички сили и със скромните си възможности, ала с горещ ентусиазъм ще подкрепи войната и битката срещу ченгесаро-кагебистката мафия, понеже вятърничави индивиди като мен не знаят друг стимул освен някакви изстрадани с живота си идеалистични и ценностни подбуди, от които няма да отстъпят никога.
Аз лично доста, и то съвсем честно и открито съм писал за съмненията си спрямо Бойко Борисов; не съм крил подозренията си, че нищо чудно той да е поредния ченгесарски проект. Сега искам да заявя, че ако в случая се окаже, че "творението се е обърнало срещу своя творец", то моя милост ще излезе на улицата, ще раздере дрехата си от тежкото чувство на разкаяние и ще посипе главата си с пепел - понеже ще ме е срам заради тия несправедливи обвинения, които съм имал срещу "народний кумир".
Ще призная тогава окончателно, че не ме бива за политически анализатор, щом съм допуснал такава грозна грешка - и ме е сполетяло такова срамно опровержение. И тихо ще се оттегля в чертозите на философията, където скромно ще доживея отредените ми дни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар