Заради злоупотребата с едно право, именно с правото на свободно изразяване, не бива да бъде ограничавана неговата употреба, т.е. ползването от него

С блогъра Марк Виниций (Мартин Осиковски) продължаваме наченатия спор относно свободата на словото. В постинг Силата на словото и словото на силата (2), който е нещо като негова реплика на мое възражение на предишна негова публикация, той пише следното:

Към предния пост ми беше припомнено, че свободата на словото е свещено човешко право. Разбирай - че всеки може да говори каквото си поиска.

Нямам намерение да кометирам нито въпросния коментар, нито публикацията си за една вече несъществуваща Фейсбук група. Бих искал да приведа няколко примера от различни европейски законодателства, които говорят достатъчно ясно сами по себе си. Понеже нямам време да се ровя в извори от първа ръка, ще ползвам Wikipedia. Става въпрос за т.нар. hate speech laws: (следват извадките от различните законодателства на развити страни, които в случая не ни интересуват кой знае колко). А ето и кратката полемика по същностния въпрос за свободата на словото, която започна в коментарите под неговата публикация:

Апостол Апостолов каза: Изобщо, както казва бай ти Ганьо: "Я ела по-наблизо, че да ти дам аз на теб една конституция!"

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че всеки може да си говори каквото поиска - та точно това е свобода на словото!

Всеки може да каже каквото иска, а ако пристъпи някакви граници, каже някакви "лоши неща", той поема пълната отговорност за казаното. Ако има вредни последици от думите му (примерно, оклевети някоя личност или пр.), си има съд, където засегнатата страна може да защити правата си.

При това всеки е невинен до доказване на противното, т.е. никой не може да ми вменява априори вина или виновност за това, че съм бил казал едно или друго нещо.

Тия, които си позволяват ксенофобски приказки, може и да нарушават някакви закони, но вината им следва да се докаже в съда, а правото на изразяване не може да бъде ограничавано от някакви "висши съображения". Иначе свободата ни отива по дяволите...

Марк Виниций каза: Съгласен - и не съвсем. Феноменът "Боян Расате" например е рожба на тоталната липса на всякакъв контрол върху публичното говорене в България. Познайте дали такова нещо е възможно в Германия да речем. Прочее със самото си социализиране дадена свобода или право вече не могат да бъдат абсолютни. Нужно ли е да си припомняме Хобс? ;)

Ангел Грънчаров отвърна: Да оставим Хобс настрана. А "феноменът Боян Расате", доколкото не е само най-банален психиатричен феномен, чисто и просто показва липсата на правосъдие у нас. Понеже ако имахме някакво правосъдие, това екстравагантно лице отдавна трябваше да стои зад решетките и да си урежда проблемите с циганското малцинство непосредствено там, в затвора, примерно в затворническата баня, и то наведен, уж за да подаде падналия сапун на близкостоящия циганин - поради което му се е наложило да постои по-дълго в тази иначе не съвсем удобна поза :-)

Това мога да добавя по "феномена Расате", загадката е проста, а защо още не е натикан в затвора - ами явно някому е доста удобен, щото изпълнява мръсни поръчки, поради което му и плащат добре, за да живее; доколкото знам, той нищо не работи, няма и образование, и се занимава с обикаляне на разните телевизии, където плямпоти все едни и същи ксенофобски баналности и простотии.

Но аз лично не съм съгласен заради такива като Расате да се посегне на право на свободно изразяване, на свобода на словото, което наистина е най-фундаментално човешко право. Заради злоупотребата с едно право не бива да бъде ограничавана неговата употреба, т.е. ползването от него...

Добави в Svejo