Ако нашите русофили бяха надделели и тогава, пък и сега, България отдавна да беше не в Европейския, а в Руско-средноазиатския съюз!

Човек не знае какво да рече вече. Пак е 3-ти март. Днес пак ще се произнасят най-прочувствени речи, ще сияят блеснали от немислене ведри очи, разхитително ще се подхвърлят патетични епитети, бедни откъм духовност измъчени клишета, ще ечат в ефира изтъркани баналности, всякакви суперлативи и също лицемерни емоции, показващи единствено разпространеността сред немислещите "народни маси" на някаква абсурдна и отвратителна душевно-нравствена патология.

Начело на тия манифестации на продажничество и на най-крещящо национално самоунижение, в които се изроди честването на 3-ти март особено напоследък, откакто България е член на Европейския съюз, естествено, ще е (п)Резидентът на Республиката Гоце Първанов, довереното лице на Кремъл у Задунайская, тук, няма как, на най-предно място ще са и юнаците от "Атака", които ще си покрещят на воля против Запада и ще покажат с биене на чела в цимента коленопреклонните и челоломните си чувства към "Матушката-Освободителка". Интересно е, че "русофили" у нас в последно време са най-вече вмирисаните от евтина ракия, неумити и невчесани последователи на "Атака", доколкото изобщо още има такива, както и водещите се в бляскави лимузини доверени лица на Северната Империя, които у нас се подвизават като "честни бизнесмени" с кагебистко-ченгесарско-комуноиден корен. „Братята-руснаци“, „освободителите“, „вечната признателност“, преклонението ничком пред Големия брат, който ни мислел винаги доброто и се жертвал за нас единствено заради голямото си сърце. Патриотизъм до шия, ама в пурпурна русофилска мантия. Тържества, овации, ритуали, молебени, облечени с руски униформи ветерани, идилия – как пък кажи-речи никой не проумява гигантската по пошлостта си манипулация, на която сме свидетели? И защо мълчат историците, не разбирам ето това?!

Да, датата 3-ти март е дата, в която е подписан мирен договор между две империи – Руската и Османската. Слага се край на войната, понеже Англия е предупредила руснаците, че ако влязат в Цариград, ще си имат проблеми. В селото Сан Стефано, намиращо се наблизо до Цариград, е подписан договорът, в клаузите на който се предвижда създаването на българска държава. Или възстановяване на българската държава. Четири месеца по-късно обаче е подписан друг договор, с който апетитите на Русия са отрязани и Българско Княжество е създадено само в Северна България. „Освободителката“ Русия с охота подписва този договор, защото самата тя няма особен интерес от създаването на силна българска държава.

Но българска държава не се конституира с тези договори, в които няма наш подпис. Това става по-късно, когато се написва Конституцията. Българската държава и българската свобода особено блясва по-късно, например когато българите против волята на „Освободителката“ съединяват двете части на Отечеството и прокламират единна и свободна България. Но тия неща стават наистина по-късно. Независимостта на Българското Царство е провъзгласена едва в 1908 г. А на 3-ти март 1878 г., оказва се, е създадена територия в просторите на България, намираща се под окупационния контрол на руската войска. Това ли празнуват така разпалено днешните ни русофили? Нима с това искат да признаят, че техен идеал е намиращата се под руска окупация българска земя?!

Та днес наистина една разпалена русофилска оргия ще обхване българските простори. Нито една друга страна не празнува замяната на една окупация с друга, но пак от чужда сила. Една империя е заменена от друга, а на нас пак ни е отредена съдбата на… доминион. Подвасално княжество. И ако нашите русофили бяха надделели и тогава, пък и сега, то България отдавна да беше не в Европейския съюз, а в… СССР, сега ОНД. За това, че сега сме в Европейския съюз трябва да благодарим най-напред на нашите истински патриоти като Захари Стоянов и Стефан Стамболов, които в най-решаващия момент доловиха коварната мисъл на Руската империя да ни прави „Задунайская губерния“ и направиха всичко за да спасят България от едно друго, не по-малко жестоко робство. Аз не знам някой от сегашните ни русофили да вземе да твърди, че руското робство било „по-добро“ от турското. Питайте поляците за това, те ще ви кажат истината, защото са го преживели…

Горките русофили от Атака особено са най-симпатични, наистина. Гоце Първанов усуква, но Сидеров си казва което му е на сърцето. Поради което чистосърдечно си признава кому служи "Атака". На Русия служи и на Путин, ето на кой. И се бори уж срещу „турците“. Забележете добре, не срещу Доган, а срещу… „турците“, които ни били клали, бесели и драли живи. Това е сюблимния момент от свръхпатриотичната му реч. Тази ненавист срещу „турците“, която разпалва разгащилия се наш най-арогантен позьор е нещо, от което трябва да се заинтересува прокуратурата.

Днешните турци не носят капчица вина за това, което е ставало някога. Така че да се насъскват „турци“ срещу „българи“ и да се провокират нови кланета на фона на това, което стана съвсем наскоро в „братска Югославия“ на Милошевич, е крайно опасно в места като нашето, където се иска една искра, за да пламне пожар. Ще го питам тогава къде ще бяга този разпасал се кресльо и позьор, ако успее да разпали пожар или пък нови кланета?!

В Москва ще бяга, къде другаде? Едва ли Сидеров живее с представите на 19-ти век, едва ли е с толкова изостанало съзнание. Просто му е поръчано да играе опасна игра. Аз знам кой му е поръчал тази игра. Лесно е да се досетите и вие. Просто не трябва да му позволим да я доиграе до логичния й финал. Чували сте за масовите гробове в Сребреница, нали? Ако не искате и у нас да има наша си Сребреница, Сидеров трябва да замълчи и да поседи превантивно в затвора за разпалване на междуетническа ненавист.

Иначе пак ще иде в затвора, ама след като по картата на България се появят няколко поне наши Сребреници.

Не трябва да му позволим това, нали така, господин Главен прокурор?!

(Забележка: Виж в тази връзка още и поне това: Да обичаш България не означава непременно желание да я харижем на Русия и също статията на Ст.Стамболов, наречена Защо Русия пречи на Съединението?.)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo