Победа, пораждаща ентусиазъм: благодарение и на блоговете съзнанието на общността узря дотам, че е задействана процедура за сваляне на Г.Първанов!

Втори ден се мъча да напиша "програмния документ" на списание ИДЕИ, или, другояче казано, неговия "манифест". Имам много записки по тази тема, ала ми се иска текстът да бъде кратък и въздействащ. Не ща да се разпилявам с много думи, но май нататък отиват работите: трудно е с възможно най-малко думи да се изрази повече смисъл. Особено много това важи за философията.

Та по тази причина зарязах всякакви други писания, особено пък коментарите по политически теми. Какво бил казал Бойко, Цветан Цветанов или Цачева, странно, хич, ама хич не ме вълнува. Сравнено с мащаба на това, за което мисля и пиша, злободневните политически проблеми ми изглеждат съвсем нищожни, потискащо дребнави и безинтересни. Два дни не съм писал никакъв коментар и както е тръгнало, няма и да пиша. За сметка на това обаче писането на сериозен философски текст като този, с който съм се захванал, ми доставя, наред с мъките, и едно неизразимо удовлетворение.

Разбира се, за мълчанието си получих суровата, но справедлива присъда на читателите на блога: бройката на посетилите блога ми се стопи десетократно. И знаете ли как приемам това? Ще ви кажа, дано ме разберат ония, които все още се отбиват натук.

Сега разбирам, че в блога ми са идвали предимно фенове на политическите коментари, т.е. на онзи жанр, който ми е най-неприятен, в който пиша от немай-къде, бих казал даже с погнуса. Онова, което истински ме вълнува, именно сериозните, смислени, най-важни и прекалено човешки въпроси, именно философските въпроси, добре знам, не е търсена стока на нашия "пазар" на... как да го определя?... ами на нашия пазар интернетни емоции. И ето моя извод от цялата работа.

Ще престана да пиша за политика, или поне ще пиша възможно най-рядко и то в един ракурс, в който никой у нас не пише за политика: философския. Съжалявам, но нека пострадат малко феновете на всекидневните политически анализи; те, впрочем, бързо ще се пренесат и приютят на други места, където прекалено много се пише за политика. А тук, в моя блог, нека да се учреди свободно пространство, в което ще се говори и пише за истински потребното ни - на което обръщаме най-малко внимание. Или изобщо не обръщаме никакво внимание. Аз ще пиша за онова, за което никой не пише. А политически глашатаи у нас - с лопата да ги ринеш, под път и над път.

И ето как вече отчасти сякаш се сбъдна една от моите мечти: политиците да се занимават с политика, а пък философите да имат спокойствието да се занимават с философия, с истинските, със съдбовно важните въпроси. Ето пример: политиците подеха Гоце Първанов и сега ще му правят импийчмънт. Аз моя импийчмънт на Гоце направих в блога си още преди четири години, а пък в живота си още когато за това Гоце току-що бях чул: тогава он беше активист на ченгесарско-националистическия комитет за спасяване на... Кърджали, сиреч, за разпалване на вражда и на ненавист между българи и турци. Гоце винаги си е бил най-обикновен терорист. Аз моя си импийчмънт отдавна съм му го дал. Ако някой беше послушал мен, Гоце отдавна нямаше да се кипри като български президент. Ама кой ли ти слуша у нас философите?!

Да, а ето че сякаш ги послуша някой. Безскрупулен политически играч като Гоце най-сетне е на прицела на голяма група политици и му е задействана процедура за импийчмънт, за сваляне от поста, който той оцапа и орезили до крайна степен. Аз се отървах от Гоце, нека сега политиците да се занимават с него, а на мен ми се отваря време за писане за истински сериозното и значимото. С този факт, че Гоце вече е подет от политиците, които свалиха от раменете ми тежкото бреме да пиша всекидневно за това вредно и мръсно откъдето и да го погледнеш ченге, аз считам своята мисия на "интелектуалец" за изпълнена успешно, бих казал даже бляскаво. Лаская се от мисълта, че и аз съм допринесъл поне малко за това гражданското съзнание у нас да узрее дотам, че да приеме за съвсем естествена мисълта, че Гоце трябва непременно да си ходи у Сирищник - или у Газпром. Изпълнил съм си достойно своята мисия на философ, който по презумпция трябва да вижда много по-надалеч от останалите. И понеже се сбъдна това, което съм искал, аз със задоволство си отдъхвам, поне що се казае за печалния случай "Гоце" - и се нахвърлям върху онова, за което съм мечтал: да се занимавам със своите си работи.

Пиша това, а се усещам: де да беше само Гоце! А има още много други като него шмекери, с които трябва да се борим докогато общността не ги види в истинския им лик. Ето защо имам опасението, че скоро пак ще се хвърля с жар в политическата битка. Знаете, че не мога да мълча. Но в пролуката между два случая, в отворилото ми се блажено време, искам да поработя върху истински значимото. Ето затова пиша своя философски манифест. Лек ден на всички, а аз с удоволствие бързам да се захвана с онова, което е на сърцето ми.

И така, ще завърша със следното: благодарение и на блоговете съзнанието на общността узря дотам, че е задействана процедура за сваляне Г.Първанов от поста, който той оцапа и орезили до крайна степен: това е огромно постижение, в което и моя блог има принос. По тази причина със задоволство и със съзнание за изпълнен дълг се оттеглям в чертозите на чистата философия, където ми е и мястото. Днес празнувам тази победа, поради което ентусиазмът ми за занимания с философия нараства стократно...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo