Когато преди време, пишейки своите публицистични и аналитични статии с акцент върху нравствената страна (голяма част от които бяха отпечатани и във в-к СЕДЕМ и във в-к ПРО И АНТИ), бях обвинен от много хора, че съм бил изпадал в някакъв "абстрактен морализъм", в крайно неподходящо "морализаторстване": тогава някои сметнаха моя подход за "еклектичен" и ме сложиха в графата на "дървените философи". Защото политиката и моралът не бивало да бъдат смесвани, защото те били еманципирани една от друга сфери, а смесването им било вредно за "обективния анализ" на случващото се.Ето сега обаче се намери ярък пример, който потвърждава правотата ми, имам предвид грозното, аморално поведение на президента Първанов, което възмути толкова хора. Акцентът върху моралния фактор трябваше да бъде водещ и при оценката на действията на такива безскрупулни играчи в българската политика като Ахмед Доган, Симеон Сакскобурготский, Серьожка Дмитриевич и прочие. Но понеже у нас медиите бяха наложили стереотипа за някакво "обективно говорене" за политиката извън всякакви нравствени акценти, то тия играчи и бяха търпени толкова дълго - за да нанесат тежките поражения, които нанесоха на страната и нацията.
Бляскав пример за абсолютна нравствена нечистоплътност и безскрупулност е поведението на президента Гоце Първанов, от който ако овреме се бяха възмутили повечето от българските некомуноидни граждани, щеше да види втори мандат през крив макарон. Защото, ако си спомняте, тъкмо в навечерието на вторите избори за президент, се доказа, и то чрез собственото му признание, че той е станал президент благодарение на една отвратителна лъжа: че не бил нямал нищо общо с Държавна сигурност и пр. Той си призна лъжата, но нито се покая, нито пък квалифицира стореното като лъжа, ами мигом изобрети теорията за "добрите ченгета", като, разбира се, той бил от "най-добрите" - това шикалкавене беше възприето от обръгналия от лъжи и измами масов гласоподавател като атестат за "нравствена поносимост". Така начело на държавата за втори път застана един доказан лъжльо, което ми даде основание още тогава да пиша, че щом държавен глава ни е един лъжльо, то значи ние сме страна на лъжата, сме мястото във вселената, където да се лъже не е гнусна и отвратителна постъпка, а е нещо "в реда на нещата". Тогава от грозното аморално поведение на президента Гоце Първанов се отврати до дъното на душата си едно нищожно малцинство от нацията, което му позволи не само да се задържи на поста си, ами и да помогне да се извършат всички ония страшни измами, кражби и злоупотреби, които стори любимото отроче на Гоце: тройната разбойническа коалиция.
И какво излезе в крайна сметка? Ами оказа се, че с порядъчно закъснение, както обикновено става, общественото мнение осъзна, че не може и да се търпи лъжата и лъжльовците, и да се живее нормално и човешки. Защото там, където лъжльовците минават за "авторитетни личности", където е загубен нравственият критерий, в такива страни вече всичко е възможно, всичко се превръща в коварни подвижни пясъци, в които потъва и се пропилява цялата обществена енергия. Такива страни сякаш са прокълнати от Бога, са осъдени на бедност, мизерия, недостойнство; понеже душевната мизерия и убогост води до материалната бедност и нищета, а не обратното.
Всичко на този свят се заплаща даже с лихвите. Ние сме прочути с търпеливостта си, а пък най-търпеливи са ония, които са станали безчувствени, които вече са неспособни на нормални човешки реакции, които не могат да се възмутят, когато някой най-нагло ги лъже в очите, безскрупулно ги мами, ограбва, мъчи, когато се издевателства над тях - и с тях. Коренът на нашите беди и проблеми е нашата примиреност пред лъжата, от която тръгват всички пороци, докато само всеотдайността и почитта към истината единствени могат да сложат всяко нещо на точното му място. Нищо не е както трябва в страни, в които лъжльовците се чувстват като жаба в блато, а пък в безнравственото тресавище, в което пребиваваме, и с което сме свикнали така, че ни е даже съвсем уютно, няма как да не се родят най-грозни и ужасни чудовища и влечуги. Един такъв нравствен урод е и нашият любим президент, чието истинско лице някои видяха едва тия дни, и се ужасиха, ала с голямо закъснение. А бедите, които той - и такива като него, именно неговите приятели Доган и цялата остальная кагебистко-ченгесарска сволоч - ни нанесоха в тия 20 години, ще ги плащат с лихвите даже и нашите внуци. Всяко безхаберие се наказва, особено пък безхаберието към най-важните неща, сред които са тъкмо нравствените, духовните неща, ценностите, идеалите, благородните подбуди и пр.
Ето защо свалянето на Първанов от поста му ще е нещо като символична реабилитация на потъпкания морал в българския живот и в българската политика. И Първанов този път трябва да падне непременно. Ако остане, това означава, че нищо не се е променило, т.е. че ние като нация сме неспособни на същностна промяна. И издевателствата над нас ще продължат, защото безнаказаността насърчава безскрупулните играчи, които у нас сега са в апогея си. С това обаче трябва да бъде скъсано, иначе горко ни...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
12 коментара:
Първанов няма да падне, но Дянков току виж се разкарал.
„Ние сме прочути с търпеливостта си, а пък най-търпеливи са ония, които са станали безчувствени, които вече са неспособни на нормални човешки реакции, които не могат да се възмутят, когато някой най-нагло ги лъже в очите, безскрупулно ги мами, ограбва, мъчи, когато се издевателства над тях - и с тях. Коренът на нашите беди и проблеми е нашата примиреност пред лъжата…“
Toва e клишето: българите като цяло били неоправдано примирени и търпеливи към евентуални безобразия на управниците. Така ли? И в какво се изразява това? Дайте примери за това търпение! Как конкретно се проявяват тази търпеливост и примиреност пред лъжата на целокупното българско население? Откъде знаем въобще, че българите са се примирили с лъжата? Това твърдение виси във въздуха.
Друг въпрос е, че медиите и голяма част от т.нар. „елити” очевидно наистина са се примирили с лъжата, респ. са нейни активни проводници. Само че медиите са в ръцете именно на тези продажни елити, затова няма как да са различни. В терминологията на (псевдофилософа) Маркс те обслужват „господстващата класа”. Ето защо не знаем какво мисли „народът” по тези въпроси и дали се е примирил. Всъщност знаем и виждаме, че не се е примирил, защото при първа възможност изхвърли от властта БСП, НДСВ и ДПС.
Иначе търпението съвсем не е порок, а напротив, особено в политиката то често е добродетел. Политикът трябва да умее и да чака, като при това упорито преследва целите си. Това е било качество, което е липсвало на древните гърци, които са били нетърпеливи и лекомислени, ще рече – политически напълно непосособни. Римляните не са имали културата на гърците, но са били велики политици. Когато е трябвало, те са се въоръжавали с търпение. Затова накрая са победили Картаген. Но това не е станало за 1 или 2, а за 120 години.
Някои юристи заявиха, че нарушението на Конституцията от страна на Първанов не било толкова тежко. Смятам, че на гражданина Първанов може и да му се прости едно "лекичко" нарушаване на основния закон, но на Президента на Републиката - никога!
Това, че президент на България все още е един доказан лъжльо е най-ясното и категорично доказателство на тезата ми, че сме страна на лъжата, че сме страна, в която лъжата шествува необезпокоявана от нищо, ерго, сме страна, в която мнозинството от хората са така обръгнали на лъжи и измами, че вече изобщо не се впечатляват когато някой ги лъже, нещо повече, обичат да ги лъжат, този, който ги лъже, го уважават, той им е приятен, а пък оня, който дръзне да им каже истината, мигом им става най-неприятен и най-ненавистен. Тия неща свидетелстват за онази примиреност пред лъжата, от която страдат огромни части от българската природопопулация.
Това е моята теза заедно с доказателството си, което е необоримо. А Вашата реплика по-горе, простете, не е нищо друго, освен проява на дървено философстване; имам чувството, че опонирате без даже да сте разбрали какво всъщност твърдя...
Не искам да опонирам от любов към спора, но не виждам доказателства за тезата за примиренчеството на народа. С подобни емоционални генерализации трябва да сме много предпазливи и да не бързаме при всичко и всяко да укоряваме целия народ и да го подвеждаме под един знаменател. Макар че има сегменти от обществото, които май наистина имат доста примиренчески нагласи, визирам най-вече избирателите на ДПС.
За медиите вече казах – безсмислено е да се очаква от тях критична реакция. Що се отнася до общественото мнение – ние просто не го познаваме. Възможно е да е така, но не знаем. Нека например се проведе обектива и независима анкета с въпрос „Одобрявате ли България да бъде управлявана от лъжци?” Ако повече от 50% са за това начело да са крадци или това им е безразлично, бих се съгласил с Вашата теза, че хората са икли за крадците, или им е все едно. Макар че се съмнявам мнозинството да е за лъжците.
„Това, че президент на България все още е един доказан лъжльо е най-ясното и категорично доказателство на тезата ми, че сме страна на лъжата, че сме страна, в която лъжата шествува необезпокоявана...”
Дори президентът да е доказан лъжец, не виждам какво общо може да има това с общественото мнение и как в резултат на това цялата страна да е страна на лъжата. За мен това е non sequitur. Обстоятелството, че в едно общество има например убийци и крадци не означава, че цялото общество е общество на убийствата и кражбите. Иначе трябва да приемем, че хората одобряват убийствата и кражбите и са се примирили с тях. Но убийства и кражби за съжаление винаги ще има и мнозинството от хората предполагам и надявам се никога няма да ги одобряват.
Бил Клинтън беше доказан лъжец, но гласовете на републиканците не стигнаха да го свалят от поста му и той си изкара мандата докрай. Значи ли това, че Америка е страна на лъжата, че е страна, в която лъжата шествува необезпокоявана от нищо, ерго, че е страна, в която мнозинството от хората са така обръгнали на лъжи и измами, че вече изобщо не се впечатляват когато някой ги лъже, нещо повече, обичат да ги лъжат?
Интересна, направо сензационно интересна теза: значи за да разберем каква част от хората толерират лъжците, да ги запитаме директно дали са сконни да подкрепят лъжците, така ли? А помислете малко, ако обичате. Не е ли парадокс: да питаш податливия спрямо лъжите дали съзнава, че е податлив спрямо лъжите, нима мислите, че ще го признае. То е все същото да попитаме лъжец като Гоце дали съзнава, че е лъжец, Вие какво мислите че ще ни отговори?! Нима очаквате да признае, чее лъжец? Нима смятате, че хора, които всъщност, щом са податливи спрямо лъжите, де факто са стигнали до положение да не могат да различат лъжа от истина, нима смятате, че точно такива хора ще могат да Ви отговорят на въпрос какво им е отношението към лъжците?! Разбира се, че всички ще кажат, че ненавиждат лъжците, но това, че са го казали, едва ли означава, че е точно така. Нима Гоце като каже, че не е лъжец, с това той автоматично престава да е лъжец? Признавам си, удивихте ме с нелогичността си...
Издишате и във втората част на възражението си. Ако се стигне дотам, че доказан убиец (или крадец) стане държавен глава на България, т.е. тия, които са го избирали, са знаели, че е убиец, и пак са го избрали, това означава, че в мнозинството си тази нация е нация, която смята убиването на хора за нещо, достойно за уважение. Работата не е в това, че в обществото имало лъжци, крадци иили убийци, работа е принципно различна: говорим за това какво означава, че президент (държавен глава) на една държава е лице с морално укоримо поведение (лъжливост), а какво пък остава за криминално поведение (убиец или крадец) Украинците ни надминаха, щото си избраха наскоро човек с криминални прояви за президент, давате ли си сметка това какво означава?! Разбира се, става дума за мнозинството от народа, което е обръгнало дотам на всякакви издевателства, че изобщо не се впечатлява от това, че някой си, които е доказан лъжльо, в същото време е и президент, или е убиец, пък в същото време е президент (или съдия, или главен прокурор, какъвто е Филчев)...
Добре, да допуснем, че подобна анкета по една или друга причина няма да свърши работа. Между другото в социологията много важни са формулировките на въпросите. Чрез умело подбрани въпроси и тяхното засичане може да се установят много от скритите дълбинни нагласи, които не може да се проявят с един-единствен въпрос. Но както и да е.
Все пак трябва да има някакъв емпиричен критерии за общественото мнение, иначе вашата теза за безразличието или глупостта на хората става метафизична – не отричам, че МОЖЕ И ДА Е ВЯРНА, но ако е непроверяема, не можем да знаем дали е истинна. Как да разберем какво мислят хората НАИСТИНА за Първанов? Вие привеждате само субективни, емоционални критерии: „Ами струва ми, чини ми се, че на хората им е безразлично дали ги управляват лъжци.” На мен обаче ми се струва, че на хората хич не им е безразлично. Всъщност цялото разочарование от политическия елит и непрекъснатите протестни вотове в България след 1989 идват именно от това – че НА ХОРАТА СЪВСЕМ НЕ ИМ Е БЕЗРАЗЛИЧНО ДАЛИ ГИ УПРАВЛЯВАТ ЛЪЖЦИ И КРАДЦИ. Нима Симеон спечели изборите 2001, защото хората припознаваха в него крадец и мошеник? Напротив, той победи именно защото всички се смятаха, че е чист и ще пребори корупцията. Друг е въпросът защо хората се подвеждат по подобни популисти. Очевидно това се дължи отчасти на политическа незрялост и наивност, но в никакъв случай не е резултат от притъпено морално чувство, злонамереност или безразличие. И неслучайно Симеон и неговата партия изчезнаха в небитието – именно защото хората не понесоха лъжата.
Има и други косвени критерии. Да не забравяме например, че 2006 за Първанов на първия тур гласуваха само около 25% от всички 6,5 милиона избиратели. Следователно 25% от българите така или иначе са го харесвали. Какво обаче е било отношението на останалите 75% към него? Не можем да твърдим, че у всички тях е било отрицателно, най-вероятно е една част да не са го одобрявали, а на друга да им бил безразличен. Следователно покрепата за Първанов още 2006 е била мижава, интересно какво е положенето сега?
Не знам дали криминалното минало на Янукович е било широко известно на украинската общественост, т.е. дали медиите са си свършили работата. Ако украинците са знаели, но въпреки това са гласували за него, това наистина може да е индикатор за морален упадък на обществото.
Факт е, че Гоце, доказан лъжльо, все още е президент, което именно и потвърждава тезата ми, че у нас търпимостта към лъжата е над всяка допустима норма или предел. Представете си какво би станало ако в друга страна се докаже, че някой е станал президент благодарение на една лъжа! Спомняте ли си какво стана с Никсън? Спомняте ли си какво направиха унгарците, когато се доказа, че премиерът-социалист ги е излъгал? Има още примери за страни, в които нетърпимостта към лъжльовците е такава, че доказан лъжльо никога не може да стне президент за втори мандат... у нас обаче може, това нещо да Ви говори?!
Аз обаче съм упорит и не падам по гръб. Нещата не са толкова прости. И в другите страни „готвят само с вода”, България не е някакво изключение. Има предостатъчно примери от най-демократични страни, в които доказани лъжци са избирани и преизбирани, не искам да се впускам в подробности. Не е работа на народа при всяко и всичко да изкача на улицата. Българите доказаха в достатъчна степен своята съпричастност към демокрацията и несъгласието си с лъжата. Пламен Даракчиев:
„Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. Едва ли има друга европейска страна, в която хората да са стояли толкова дълго по улиците и площадите. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите.”
Проблемът не е толкова в народа, а в политическите и медийни елити. Никсън например не си отиде, защото в цяла Америка започнаха масови демонстрации против него, а защото политическите и медийни елити в крайна сметка се настроиха против него. И това най-вече защото имаше двама смели и независими журналисти. Макар че съпротивата на Никсън до последно беше страхотна, някои дори се опасяваха от военен преврат в САЩ. Да, факт, това не е шега! Ако българските медии изпълняваха своя дълг, отявлени политически лъжци не биха издържали повече от два месеца на власт.
Колкото до унгарците, те нищо реално не постигнаха против Дюрчани. Повилняха някой и друг ден, най-вече десните екстремисти, и всичко утихна. Дюрчани накрая наистина подаде оставка, но не в резултат на лъжите си, а на икономическата криза и фалита на държавата. В България може би още не се е разчуло, че Унгария наскоро банкрутира. Е, сега унгарските посткомунисти поне ще загубят предстоящите избори. Унгараците имат своите стари лаври от 1956, но оттогава насам не са направили нищо срещу комунизма. Техният дух е пречупен. Техният преход беше най-„мирният” от цяла Източна Еврропа, там комуниститте най-необезпокоявано трансформираха себе си и страната.
Имат ли политиците право да лъжат? Според решение на американския Върховен съд от октомври 2007 те имат право да лъжат в предизборната кампания!!! С това решение се отменя закон, забраняващ на политиците да лъжат умишлено в предизборната кампания.
Според анкета в Гармания сред младите хора (18-30 години) доверието в политиците е много ниско. На въпроса „Колко политици лъжат според вас?” картината е следната: всеки пети е на мнение, че ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ ЛЪЖАТ, всеки втори е на мнение, че повечето политици лъжат и по-малко от една трета вярват в честността на политиците. Или в цифри: 0% никой, 3% малцина, 25% някои, 51% повечето и 20% всички.
Означава ли това, че американците и германците са безралични към лъжата и тя вече официално е интронизирана в политиката? Ами и така може да се тълкува. Не се фиксирайте толкова върху българите и България и не смятайте, че страната е някакво огромно изключение в света. Светът не е така черно-бял, както понякога си мислим. Мога да дам безброй примери с политици-лъжци в демократинчите страни, чиято кариера продължава и след лъжата, включително за съжаление и сред, така да се каже, нашите, десните политици, но се въздържам.
Публикуване на коментар