Валерия Велева е най-гнусното ченгесарско влечуго и истинска вестникарска пачавра - дори по стандартите на българското медийно слугинство

Какво ли още може да се добави? Заедно със своя патрон "агент Бор" женското ченге „Берьоза“ от ТРУП Велева е без съмнение най-гнусното и смрадливо влечуго дори по стандартите на българското медийно слугарство. А то отдавна е счупило белоруско-севернокорейските дъна, защото все пак там „журналистите“ си носят явно униформите, пагоните и званията, и ако нещо сбъркат – „За стеной! Огонь!“

Но обратът в поведението на Вай Валери Биби-Ханъм от Доганбейовия харем е показателен. Едва ли е просветление или угризение - у парцал като нея подобни нравствени състояния са невъзможни. Вероятно Пор е свикал оперативка и е дал инструкциите. Може и някой от собствениците да се е пообадил, знае ли човек.

Аз лично очаквам и към основния си кумир Гоцэ да поохладнеят тактически. Това е ТРУП - толкова мръсна газета, че и некролог да видиш в нея, знай, че в 90% от случаите е пукнал някой голям червен боклук.

Наистина потресаващо събитие е "откритото писмо" на Доган до Велева! И от кого го дочакахме? От два символа на най-гнусното и отвратителното в българския публичен живот. Къде бяха тия двамата, когато българите мряха по опашките?

Единият прибираше милиони в зелено, разсъждавайки за „трансцеденталната субстанция на семантичната еманация като структурна проекция на социаллибералната постдискурсивна идентичност в контекста на метафизичната сугестивност“. А другата?

Писах вчера за нея като за най-гнусното и продажно влечуго. Имах предвид не толкова самата нея като архимръсница и червено ченге, колкото като перфектна комбинация на журналистическо бездарие, слугинство и липса на капка професионален морал. Я да пробвам да пародирам един неин коментар. За кумира й Гоцэ например (когато цъфна в Ирак-чутовен връх на подвизите му):

„Георги Първанов… Просто мъжко момче. Просто-държавник. Истински българин. Човек на думата. И на делото. Тази нощ ние спяхме спокойно. А той? Той не мигна, за да стигне там. В обстрелвания самолет. Сред бомбите, взривовете. При нашите момчета в Ирак. Те посрещнаха като свой върховният главнокомандващ, защото той не се отличава от тях. Същата мъжественост, същата воля, същата преданост към дълга и мира.

А къде беше Костов в тази паметна нощ на Първанов и на цяла България? Свит и съскащ в черната си злоба срещу всичко прекрасно, гърчещ се в своите пъклени замисли и козни…“

И т.н., и т.н…

Та тази пачавра беше институция и медиен авторитет? Всъщност за България нейната кариера е нормална. И най-жалкото е, че й го каза равен по морална низост на самата нея.

Автор: Стамбо

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo