Вчера бях в София, минах по книжарниците и открих, че е излязла книга под заглавие, което звучи твърде интригуващо: Какви ще бъдат философите на утрешния ден? Изборът на заглавие, особено когато е сполучлив, има голямо значение за грабването на вниманието на потенциалните читатели. Но тази книга ме впечатли не просто защото съм философ, един вид е от "моята сфера", а защото още от заглавието открих, че поставя един изключително важен въпрос, а именно:Ще възвърне ли философията влиянието си върху съвременниците - каквото, безспорно, подобава да има в един свят, в който са разклатени фундаменталните основания на самия човек - и на неговия живот?
Аз лично смятам, че философията е обречена да възвърне влиянието си върху съзнанието на съвременния човек - ала за да се случи това трябва философите да се върнат при своето призвание, нещо повече, ще кажа, пък и дори това да зазвучи прекомерно високомерно в нечии уши, философите следва да се върнат при мисията си, по отношение на която са незаменими. Всъщност, не става дума единствено за т.н. "професионални философи", а за философията в един пределно широк смисъл, а именно като търсене от всеки човек на собствените си екзистенциални, ценностни, мирогледни, духовни темели. Ако някой се заеме да твърди, че това последното не касае "истински съвременните хора", такъв явно не знае какво казва, впрочем, той нищо и не казва, ала едва ли някога ще го осъзнае.
Та с оглед на казаното от днес почвам да чета тази книга, още във влака се нахвърлих върху нея. Концепцията на книгата е изключително оригинална: да ни запознае с идеите на шест (!) от най-влиятелните съвременни философи, а също и да даде думата на всеки от тях сам да каже онова, което най-много го вълнува. Така че това не е просто очерци от втора ръка за дадени философи, както обикновено се прави, а тук имаме съчетание на представянето на идеите на философа с това как той сам би определил фокуса на заниманията си. Това е много оригинално. Поради което очаквам плодотворният подход да доведе до добри плодове.
От време на време ще информирам читателите на този блог за най-интересните мисли, които съм открил в нея. Ако някой пък, било блогър или читател, желае сам да я прочете и след това да организираме дискусия върху идеите, които сме открили в нея, то това ще бъде прекрасно. Да се споделят идеи, важни мисли, пък даже и чувства е една от потребностите на човека, която е израз на едно философско по същината си настроение и поведение.
А това последното, впрочем, е една съвсем човешка потребност; ето защо аз продължавам да смятам, че философско и човешко всъщност изцяло съвпадат. И какво ли в такъв случай би означавало ширещото се твърдение, че модерните хора били нямали нужда от философия? Нима нямат нужда от себе си, от човешкото в себе си? И нима нямат нужда от човечност? Нима наша неотменна участ е все повече да се обезчовечаваме?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар