Представена публикация

Ще се намери ли благодетел, който да помогне да спасим списание ИДЕИ?

Списание ИДЕИ , което издавам от 12 години, е застрашено да умре поради крайната бедност на издателя му, моя милост, учител по философия, ...

сряда, 24 март 2010 г.

Драги колега А.Доган, или "Отворено писмо до г-н консултанта А.Доган, философ"

Днес, разхождайки се из плодоносната нива на българския интернет, попаднах на доста информации и коментари, свързани с консултирането на НЕК от страна на г-н Ахмед Доган и заради получената от него сума от 1,5 милиона лева. Помислих си дали да не напиша и аз нещо по случая, но то да е някак си по-различно, необичайно - иначе нима има смисъл човек да приглася на целия този хор от пеещи така стройно интернетни певци, издигнали патетично своя показалец? И като поставих така въпроса, ми хрумна идея, която (не)скромно казано, оценявам като почти гениална: да напиша по този повод лично, но отворено писмо до Ахмед Доган, което да му изпратя по пощата. Но също така да дам и публичност на писмото, щото иначе се съмнявам да има ефект. Речено-сторено, ето и самото писмо:

ОТВОРЕНО ЛИЧНО ПИСМО до г-н Ахмед Демир Доган, председател на ДПС и народен представител

Изпратено на адреси: гр. София, пощ. код 1616, кв. Бояна, ул. “Беловодски път“ 46, за г-н Ахмед Демир Доган

гр.София, п. код 1301, бул. АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ № 45А, Централа на ДПС, за г-н Ахмед Демир Доган

Драги господин Ахмед Доган,

Тия дни медиите шумят много по Ваш адрес, във връзка с прословутото консултиране от Ваша страна, при което Вие сте били взели, както пишат, някакви си там 1,5 милиона лева. В тази връзка аз пък реших да Ви напиша едно лично писмо, и ето, правя го, започвам своето писмо. Причините, мотивите да се обърна към Вас са няколко:

Най-напред понеже ми е неприятен фактът, че всички слугински медии, които, когато вие бяхте на власт, Ви хвалеха и Ви се подмазваха, сега, когато вече не сте на власт, не пропускат случай да Ви сритат, нежно поглеждайки към новия властелин на България. Когато Вие бяхте на власт заедно с възглавяваната от Вас като мандатоносител коалиция, аз, не крия, в качеството си блогър, всекидневно пишех остри критични материали по повод на Вашето управление, по повод на водената от тристранната коалиция политика. И тъй като елементарната логика изисква след като когато Вие бяхте на власт медиите Ви хвалеха, сега, по принципа "След дъжд качулка", Ви критикуват и нападат, то в такъв случай аз, който тогава Ви критикуваше, и то твърде остро, сега трябва ако не да Ви хвали, то поне да реагира по по-различен начин, щото, повтарям, ми е крайно неприятно да се наредя на страната на Вашите толкова недостойни новопровъзгласени "критици", оплюватели и прочие. Между другото казано, по същата причина моя милост навремето, когато падна премиерът Иван Костов, и когато всички като гладни чакали се нахвърлиха връз него, аз, воден от чисто морални и човешки съображения - неприлично е да риташ, да скубеш, да удряш и да газиш падналия! - го защитих, което ми донесе славата на "костовист"; сега, да пази Господ, нищо чудно да ми излезе друга слава, но както и да е, това са дребни рискове, важна е обаче идеята, същината, истината, човешкият морал.

На второ място ми се иска в някакъв смисъл да Ви подкрепя в този тежък момент и то по личностни, а също така и по колегиални подбуди, понеже и аз съм философ като Вас. Винаги през годините съм бил крайно непрагматичен философ, за разлика от Вас, бил съм някакъв вятърничав идеалист, поради което, за разлика от Вас, не спечелих нищо, впрочем, си спечелих, както е обичайно у нас, само една свита от подигравчии, които всячески ме ругаят и ми се надсмиват, наричайки ме "аутсайдер", "маргинализиран философ", неудачник, чиито книги изобщо не се били продавали, и как ли не още, сега не мога да се сетя. Човешката ненавист и подлост, знайно е, у нас са на висота. А пък завистта е на световно ниво и даже повече от това, достига космически висини. Ето затова и сега Вас Ви нападат и Сульо, и Пульо, и тяхната приятелка стрина Гюргя, както казваше един колоритен политик от недалечното минало. А мен ме нападат по коренно различни причини. Така че в някакъв смисъл съдбата ни е сходна, нищо че това се дължи на коренно различни основания. Знаем, животът е многолик и никой не може да предположи кога кое свое лице ще му покаже.

Та Вие ми станахте симпатичен в този момент, когато всички Ви плюят, осъждат, подритват и прочие. Човешко е да съжалиш падналия и дори да му подадеш ръка, нищо, че това може да ти коства осъдителните погледи на тълпата, всеки от която гледа как да докопа по-голям камък, за да го запрати по "грешника". Ето, тия дни отново ще станем съпричастни на Христовите мъки и Разпятието на българския и на християнския Бог, та си заслужава да се даде един пример с различен знак; моля да се отбележи, че не Ви сравнявам с Христос, но има нещо, което сякаш сродява съдбите ви. Невъзможно е да се обясни какво точно е то на ония, които не разбират, а да се обяснява на тия, дето разбират, е глупаво.

Сега да мина на конкретния случай, който стана повод да Ви пиша. Като се разбра, че сте получил ония 1,5 милиона лева за консултация, всички скокнаха да протестират, а най-гръмогласни в протестите са тъкмо ония, за които е сигурно, че ако даже за миг се бяха оказали във Вашето положение, в положението на мандатоносител на цяло едно правителство, щяха много повече да се омаскарят, да покажат многократно по-голяма лакомия, да се награбят гдето и каквото сварят. Ето това особено ме подразни, а най-вече не мога да приема лицемерния "морален патос", с който се нахвърлят над Вас тия "критици", чието съкровени сънища, убеден съм в това, включват най-вече мечтата ако не да бъдат във Вашето положение, то поне да могат да се докопат до началничеството над някоя митница, та да покажат невиждан замах в кражбите и злоупотребите. Затуй искам и Вам, и тям да кажа в тази връзка следното:

Какво нападате г-н Доган, не ви ли е малко срам?! Човекът с този милион и половина даже показва умереност в злоупотребите, нещо повече бих си позволил да кажа: това не е никаква особена злоупотреба, това е само леко близване на ръцете от страна на човек, който е разпределял порциите в цялата държава, ерго, няма как да не са му били намазани ръцете с мед и други живителни сокове. Голяма работа, че си бил близнал ръцете, за да не капне някоя капка на земята и да бъде погубена в прахта?! Знаем, че тогава държавата и икономиката бяха в цветущо положение, имаше по 5-6 милиарда излишък в бюджета всяка година, голяма работа, че някакви си трохи били паднали в нечий скут и той ги събрал и лапнал - а вий какво щяхте да сторите ако бяхте на негово място?! Я, моля-моля, спрете за малко да се възмущавате, щото да не взема да кажа какво вие щяхте да направите - вие, дето сега толкова се пенявите срещу "страшната злоупотреба" на г-н Доган! Нищо особено не е станало, човекът просто показва похвална умереност и даже скромност с туй милонче и половина, дава пример, че може, даже и когато е изкушен с много власт, при наличие на някакви морални ценности, човек да покаже мяра и способност да се въздържа, да контролира природната си лакомия.

Може би, драги г-н Ахмед Доган, вече все повече се питате що иска такова насекомо като мен от Ваша милост; ще Ви отвърна веднага. Няма да скрия, че ме овладя една порочна и срамна мисъл, но понеже искам да съм докрай честен, ще си призная какво ми мина през ума. И понеже съм убеден, че ще ме разберете, дръзнах да Ви пиша, което в някакъв смисъл е морален жест и доброжелателно протегната ръка в този тежък за Вас момент. Понеже ако задоволите туй, що искам, можете за миг, веднага и безусловно, да затворите големите и мазни усти на Вашите критици и оплюватели. Ето какво ми мина през ума и което най-добросърдечно си признавам.

Аз, г-н Доган, рекох вече, съм бил винаги вятърничав идеалист, а ето че вече живеем във време, в което човек следва да е по-прагматичен, ако иска да постигне нещо. За първи път в живота си проявявам известна прагматиченост, ако го правя не както се прави, моля да ме извините.

Аз от близо половин година съм овладян от една ценна според мнозина идея: издавам със скромните си доходи на обикновен гимназиален учител по философия едно ново философско списание, носещо името ИДЕИ. Излязоха два броя, сега подготвям трети, който трябва да излезе до края на април. Разбира се, успях вече да се разоря хептен и да затъна в дългове, понеже доста пари се наложи да прахосам и за изпращането на списанието по пощата, а го изпратих безвъзмездно на много читалища, библиотеки и дори като подарък на хора, някой от които, както си мислех, нищо чудно и да дръзне да го подпомогне някак; разбира се, никой с нищо не помогна. Все пак живеем в България, да не забравяме това; пък и става дума за философско списание, а не за долните гащи на Азиса - как тогава някой, позволете, да се развълнува по повод на един толкова безинтересен случай?!

Та ето за тази благородна кауза се осмелявам да Ви предложа: с някаква сума от този 1,5 милиона хонорар да подпомогнете излизането на философското списание ИДЕИ, а ако пък искате кардинално да затворите устата на оплювателите си, нищо не Ви пречи да харижете тия всичките пари, за да може списание ИДЕИ да излиза кажи-речи вечно: за една книжка разходите са около 1000 лева, списанието излиза 4 пъти годишно, веднъж на три месеца, аз като го смятам, излиза, че с Вашите пари от хонорара списанието ще излиза цели 3 750 години, ако нещо не греша в сметките, дано не греша! Това си е почти цяла вечност, в която нас двамата с Вас няма да ни има, а списанието ще остане, и ще се превърне едно най-голямо философско дело, равностойно на духовен и човешки подвиг! Давам ви тоя шанс да се обезсмъртите, пък Вие си решавайте...

Убеден съм, че Вие като философ ще оцените смисъла на моето предложение и ще се включите в благородната кауза за издаване на списание ИДЕИ, като го финансирате ако не безсрочно, то поне 100 години; останалите пари от хонорара си задръжте, за да има за какво да Ви завиждат Вашите критици; те заслужават да бъдат дразнени така жестоко, майната им, впрочем, на тях! Ако обаче подпомогнете списание ИДЕИ, то това ще бъде изключително благороден жест от Ваша страна, и тогава не само в мое лице, но и в лицето на всички негови читатели, ще имате най-признателни почитатели и дори обожатели. Още повече че при вашата финансова подкрепа списанието ще може да излиза не в скромните 500 екземпляра, както е сега, а поне няколко пъти повече, което означава, че ще стигне до много повече хора, предимно младежи. Това е равносилно на нравствен подвиг от Ваша страна и той непременно ще бъде оценен от признателните поколения.

Ето това исках да Ви кажа, извинявайте, че се наложи да напиша цяло едно дълго и предълго писмо, с много обяснения, ала пък ако бях изтърсил тъпо "Дай ми малко пари!", разбира се, щеше да прозвучи грозно, никой нямаше да ми обърне внимание, а всички щяха да ме презрат. Аз, естествено, не ща тия пари за себе си, а за българската философия, на която съм просто един скромен труженик, нищо повече. Вярно, главен редактор съм на списание ИДЕИ, но ми се иска във времето, което Бог ми е отредил да съм още на този свят, да утвърдя насоката на списанието, та след това дълги години и след моята, и след Вашата смърт то да продължава упорито да работи на нивата на българската култура, философия и духовност.

Затуй с интерес очаквам Вашия отговор. Имам усещането, че нищо чудно молбата ми да и да получи положителен отговор. Извинете още веднъж, че дадох публичност на своето иначе лично писмо до Вас, но понеже сте обществено-значима фигура, и понеже пиша писмото си в тежък за Вас момент, то се надявам това да има ако не друг, то поне някакъв нравствен смисъл, който Вие, като философ, непременно ще оцените.

Щото, знайно е, и това ние, философите, разбираме най-добре, нравственото превъзхожда всичко останало, има на този свят неща, които с пари не се купуват, а ако пък човекът, имащ пари, сътвори с тях нещо ценно и непреходно, то тогава ще се окаже, че той освен другото богатство е и личностно и душевно богат човек, а пък това, разбира се, е истинското богатство, което "молци не го ядат", по думите на Спасителя на цялото човечество.

С колегиално и най-човешко чувство и с поздрав: Ангел Грънчаров, философ, главен редактор на списание ИДЕИ


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

6 коментара:

Rosen Hinkov каза...

Оценям иронията.

Анонимен каза...

http://templar.blog.bg/politika/2010/03/24/ivan-kostov-za-turciia-i-es-za-doktrinata-quot-atatiurk-quot.517347

Анонимен каза...

Сокола е способен да ти даде пари, апропо :)

Ангел Грънчаров каза...

То не за мен, а за списанието са нужни пари; аз лично съм свикнал да живея без пари и дори ми е по-добре без тях...

Анонимен каза...

Мисля,че сте правилно ориентиран човек понеже търсите пари за култура от Доган а не от борисов понеже премиера ни може би ще ви наплюе ако му поикскате такава услуга.Че е имало кражби имало е да съгласен съм с вас но не ме уверявайте че сега кражбите са по малко.Само му погледнете екипа и ще си дадете сметка за резултатът,който може да даде,а този "екип"мисли само за това как да си върне парите,които е вложил в предизборната си кампания.ЖАЛКО ЗА СТРАНАТА НИ

polskii каза...

На мен ми е много интересно защо винаги се споменава този Борисов да не би да е месия?Все повече започвам да си задавам въпроса толкова ли сме тъпи като нация или просто сме наивни?Нямаше ли друг ами един прост охранител трябва да ни управлява?Той дори няма никакъв речник-"аз стоя ето тука колегата Цветанов еййййй там копае.копае и вади трупове".Няма такива шменти капели- и т.н.Хайде колеги кажете ми какво означава това?-разговор в селската кръчма ли е или може би разговор между чистачите на улицата?