12 правила за умствена хигиена на мозъка

На вниманието на г-н Ангел Грънчаров!

Уважаеми г-н Грънчаров,

Достигнал съм до една мисловна стратегия, която работи безотказно във всички направления: събирам знания за познавателните принципи, по които работи човешкия мозък и параметрите на необходимата му среда на обитаване и свързвам „обществената необходимост” с всичко това. Това не точно стратегия, а изходна позиция за обясняване на природните и обществените явления: целесъобразното от природна гледна точка е онова, което е полезно за работата на мозъка. Не е философски издържано, но действа безотказно.

Представям Ви един материал, с който бих искал да въведа един подход, наречен от мен „когнитивен”. Не зная дали във философията или друга област от знанието има дефиниран такъв подход и по този начин.

С уважение: Никола Ников, 10.04.2010г., гр. Русе.

КОГНИТИВНИЯТ ПОДХОД

Философите от всички школи и периоди са се опитвали да открият универсалния ключ към познанието, опирайки се на известните им научни знания, разработвали свои собствени системи. Някои по няколко пъти през дългия си живот.

Но ако философията – това е любомъдрие – най-напред би трябвало да се потърси отговор на въпроса: какво представлява „органа на любомъдрието” и какви са принципите в организацията на неговата работа.

Защото, ако природата е създала най-съвършения субект във възможността да бъде „обективен”, то няма как да е осъществила тази мисия без да е вложила всичко от себе си в него. Цялата информация, с която е разполагала тя до този момент, е използвала в създаването на обекта за своето отражение, за своето информационно самопознаване.

Най-краткият и най-приятен път към познанието минава през самопознаването. Когато разкрием напълно познавателните принципи, по които се създава организацията на работа на нашия мозък и ги приложим в обяснението на общественото развитие, ще разберем колко лесно се достига до дълго търсените от нас истини. Тогава може и простичко да се отговори на въпроса на Шелинг: „Как така развитието на безсъзнателно-духовната природа стига до възникване на съзнанието, и как, съзнанието, което само по себе си е субект, става обект?”

Както е известно, човешките същества се раждат с огромен за размерите на тялото им мозък, чиято чувствена и мислеща част се състоят само от нервни клетки, без никакви или почти никакви връзки помежду си. До навършване на третата година една част от тези нервни клетки се „стопяват” по закона за програмно отмиране на клетките. Другите биват ангажирани в неговата познавателна (когнитивна) дейност, чиято организация се подчинява на няколко принципа: изследване и осмисляне; създаване на връзки и обединяването им в мрежи; изграждане на модели; имитация; спокойствие; йерархия; програмиране изтриване и препрограмиране; самоунищожение. Това най-добре се наблюдава в първите стъпки на детето при опознаването на света: наблюдава и установява контакт избирателно; събира парченцата информация в един образ и разпознава; отделя едни играчки от други и ги подрежда; попива като гъба и подражава на звуци, жестове, думи, поведение; знае кое къде стои и обича всичко да е на мястото му – „това тук, онова там”; обича да се смее, да се радва и да му се радват; когато му нарушат спокойствието – плаче безутешно, а попаднало в безизходица, когато „не е на неговото”, иска да „избяга”, да се скрие, да напусне този свят и „затваря очички”…

Природата предоставя на човешкото същество „хардуера” на един персонален природен компютър, който ще бъде подложен на програмиране от обществото в което живее: семейство, улица, училище, работна среда … през целия живот. „Хардуерът” е способен да работи и със най-сложният софтуер, а по отношение на възможности по възприемане, съхраняване и обработка на информация надхвърля милиони пъти най-съвършените съвременни компютри.

Освен това, самият мозък е една огромна химическа лаборатория, където всяка секунда се осъществяват милиони химически реакции и тя произвежда за тялото всичките химически „активатори”, които са необходими за неговата работа и съществуване.

Е, не е ли по-практично преди да „обикнем да мислим”, да обикнем персоналната си машина за мислене и да се научим да се грижим за нея??

12 правила за умствена хигиена и отношение към мозъка

1. Приемайте достатъчно количество вода. Мозъкът ви се нуждае най-малко от два литра вода на ден (36 гр. на кг тегло), за да могат да функционират ефективно „електронните му вериги”. Нервната тъкан (клетки, окончания, влакна) в химическия си състав съдържа 85% вода, докато в останалите клетки на тялото водата достига до 55-60%. Поддържане на нормалния воден баланс е от голямо значение за психическото и физиологическото състояние на организма, а неговото системно нарушаване води до редица заболявания с неясен произход и като правило погрешно третирани с медикаменти, вместо с приемане редовно и достатъчно количество вода.

2. Усвовте техниките на дълбокото дишане, задържане на дъха и последователно издишване на тласъци. Мозъкът има нужда от богата на кислород кръв, за да работи добре. Еритроцитите, контейнерчетата, които носят кислород към клетките на мозъка, умират и се раждат всеки ден, а в организма живеят 127 дни. Масата на мозъка е 1 400 – 1 500 гр., но употребява 25% от необходимия за цялото човешко тяло кислород. Кратките почивки, движението, леките упражнения спомагат за доброто кръвообръщение. От друга страна, упражненията за задържането на дишането при малките деца и възрастните, стимулират мозъка към потребяване на повече кислород, което увеличава неговата мощ.

3. Установете режим на балансирано хранене. Приемайте разнообразна храна, като отчитате трите фази на денонощния цикъл: отделяне (0400-1200ч.), приемане на храна (1200-2000ч.) и усвояване на хранителните вещества от организма (2000-0400ч.). По-добре по-малко, но по-често. Повече плодове и течности. Избягвайте приемането на несъвместими храни. Човешкото тяло изработва всички необходими на мозъка аминокиселини с изключение на тирозин. В процеса на мозъчната дейност тирозинът се разлага на две много полезни химически вещества, наречени невротрансмитери: нофедрин и допамин, които способстват за будността и ефективното функциониране на паметта. Тази аминокиселина (тирозин) се съдържа в яйцата, киселото мляко, рибата, пилешкото и свинското месо. По-сложните въглехидрати като зеленчуците, ориза и плодовете, макар и полезни в друго отношение, съдържат аминокиселината триптофан, която забавя функционирането на мозъка. В тази връзка следва да се отбележи, че на «гладен стомах» се помни по-добре. Това от една страна е предизвикано от факта, че цялата енергия на организма, извън необходимата за обмяна на вещества, се насочва към мозъка, т.е. не се изразходва енергия за храносмилане. А от друга страна, както са установили учените от Йейлския университет (САЩ), хормонът, отговарящ за усещането за глад – грелин, има и свойството да увеличава количеството на нервни връзки в мозъка, които имат отношение към паметта. Грелинът може да контролира част от висшите функции на мозъка и дава възможност да се обясни връзката на химично ниво между способностите да учим и метаболизма на енергията.

4. Осигурете на своя мозък седем и половина часа сън в денонощието. Спете в проветрено помещение със свободен достъп на свеж въздух. Най-доброто време за сън е това между 2100 и 0400 часа. Лишаването от сън е начин за сломяване психическата и физическата съпротива на човека.

5. Музиката, звуците с честота между 5 000 и 8 000 херца, са своеобразна храна за мозъка. Ухото играе ключова роля за захранването на мозъка с биоелектричество, чиито клетки, подобно акумулаторни батерийки, постоянно имат нужда от зареждане. Бароковата музика с 66 такта в минута, като фон, е идеална при обучение и запаметяване. В Средновековието, в годините на Ренесанса, най-популярна е била бароковата музика, създадена от гениалния композитор Йохан Себастиан Бах и неговите последователи.

6. Използвайте всяка възможност да упражнявате пръстите на ръцете, китката и говорния апарат. Импулсите, излъчвани към кората на големите полукълба на мозъка при тяхното движение, също така я подхранват с биоелектричество. Чрез такива целенасочени упражнения по-леко и лесно се постигат говорни умения, подобрява се способността да слушаме и възприемаме, както и да разсъждаваме самостоятелно и творчески. Продължителното изпълнение на упражнения с пръстите на ръцете и китката повишава психическата устойчивост при участие в монотонни, еднообразни, безинтересни, продължителни отегчителни действия (омръзване и отегчение) и способства за поддържане на съсредоточено внимание в изнурителни процеси.

7. Насочете своето внимание към усъвършенстване на сетивата си. Разширете полето на зрението си; опитайте се да смесите представите, предизвикани от различни сетивни възприятия; увеличете скоростта на възприемане на информация чрез игри, в които участва като състезателно-оценъчен елемент фактор „време”; повишете възможността си за едновременно възприемане на няколко обекта, от пет до девет.

8. Към изучаването на неизвестен обект започвайте винаги с цялостната картина, като постепенно раздробявате големите неща на по-малки, достъпни единици. Вашият мозък по-лесно получава мотивация за усвояване на ново знание, ако предварително има представа за неговия обем и връзка с миналото знание. От тук нататък следва целеполагането и планомерният подход към ученето.

9. Разработете си удобен начин за представяне на информацията. Разработвайте си непрекъснато система от информационни символи (пиктограми), като същевременно използвате всички сетива за възприемане и представяне на информацията, за да изберете най-ефективните. Редовно провеждайте тренировки по бързо четене, бързо писане и бързо смятане. Опитайте се да усвоите жестомимичната реч.

10. Изработете си чувство за хумор. Свързването на възприятията със „смешното” и „странното” способства да бъдат запомнени по-леко, по-бързо и по-трайно, а смехът помага на мозъка да почива и да се възстановява. Подобно на рекламата за „здрави зъби”, мозъкът, за да бъде „здрав”, постоянно трябва да „дъвче” нещо. Нещо интересно!

11. Не предизвиквайте страх и стрес у другите, ако искате да се покажат от към по-добрата си страна, а и на вас да дадат такава възможност. Поставен под стрес, мозъкът се грижи единствено за оцеляването си, а висшите умствени дейности, включително и мисленето, престават да се осъществяват ефективно. За да се разтовари, мозъкът предава стресовата възбуда от участъка, който е засегнат, към съответния орган, свързан с него, и предизвиква болестни изменения там, ако този орган не реагира по адекватен начин.

12. Разположете работното си място и леглото си с отчитане местоположението на полосите и пресечните зони на геопатогенната мрежа на Хартман. Правилното разположение предпазва от нежелана умора, отпадналост и снижава вероятността от заболявания.

Автор: Никола Ников, 10.04.2010 г., гр. Русе.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo