Идеи към една нова философия и стратегия на образованието в България

На българското образование му е потребна не реформа, а същинска и очистителна духовна революция

От много време се подготвям и глася да напиша статия (или по-скоро поредица от статии), в която да развия едно по-съвременно разбиране за смисъла на образованието изобщо; понеже си давам сметка, че тъкмо в това отношение у нас са загубени ориентирите, поради което нещата са в такова окаяно положение. Идеята на едно отговарящо на потребностите на съвременността образование, сиреч, философията на едно такова образование, е първото, за което следва да мислим в този момент; а пък, разбира се, мисленето трябва да предхожда реформаторските действия, за които управниците постоянно тръбят, ала де факто нищо не предприемат. Единственото, което може да подтикне едни решителни действия по промяна на крайно тежкото статукво в българското образование е открояването на една ясна, промислена, основателна, смислена идея (или философия) на съвременното, на отговарящото на нуждите на съвременността образование. Ето в тази насока ми се ще да разсъждавам тук, а също ми се иска най-вече да предизвикам една по-съдържателна дискусия, каквато, за жалост, по упоменатата причина, все още не може да се отпочне.

Ще се постарая да изразя мислите си накратко, без прекалено детайлно обосноваване, понеже смятам, че по-голямата част от нещата, за които ще стане дума, са до такава степен назрели, че са станали вече саморазбиращи се, станали са едва ли не очевидни. Иска се обаче честност да бъдат признати. Ако нещо обаче е истина, то трябва да бъде прието със смирение - и за какво тогава "признаване" от наша страна тук може да става дума?!

Също така ще се постарая да изложа мислите си ясно, предпазвайки се от изкушението на нищо неказващото пустословие, което е такъв повсеместен дефект на говоренето или на писането, особено когато стане дума за "проблемите на нашата образователна система". Самият факт, че у нас се говори постоянно за някаква система, без изобщо да се схване дори и това, че думата "система" в случая явно обозначава това фатално обстоятелство, че в такава интимна сфера на духовен живот, каквато по начало трябва да е образованието и формирането на личността, "системата" несъмнено означава, че е задушен, потиснат, дори усмъртен тъкмо живота и живеца на едно смислено, отговарящо на нуждите на съвременния човек образование. Там, където се е настанила "системата", там е изчезнал животът, там вее единствено смразяващото кръвта в жилите дихание на смъртта. И ако в оня "светъл период на образованието", свързван със социализмо-комунизма, системата явно е била необходима - та нали тогава целта беше да бъде ликвидирана самата възможност за някакъв духовен живот изобщо, не просто в образованието?! - то в условията на свобода системата е изцяло вредна, тъй като гаси, потушава, унищожава всичко живо и обичащо живота, всичко онова, което може да вирее и да дава плодове както в сферата на образованието, така и в цялостния живот на човешката общност. Ето как една езикова недомислица, свързана с постоянната несмислена употреба на думата "система" несъзнателно обозначава този безспорен факт, че българското образование отдавна се намира в агония, дори в кома. От това състояние трябва да се излезе непременно и колкото се може по-скоро.

Явно първото, от което трябва да изходим, е, че на българското образование трябва да се вдъхне живот, от него трябва да бъде прогонена надвисналата от десетилетия сянка на смъртта. Всичко онова, което носи живот, което насърчава живота, трябва да бъде приветствано и подкрепено; всичко онова, от което вее леденото дихание на смъртта, от българското образование трябва да бъде безпощадно гонено. Което означава, че в българското образование най-напред трябва да бъде убита тъкмо "системата", предпоставката за неговата агония и смърт. (ОЩЕ >>>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo