Чухте ли вица за Веселин Маринов? Аз току-що го прочетох и ми хареса. Той е съвсем кратък. Става дума за виц, в който се казва, че музиката на Веселин Маринов лекува сакатите. Буквално лекувала музиката на тоя човек: един инвалид станал и си тръгнал по време на концерта му!
Искам и още нещо да добавя за тоя човек. За младите, които не знаят, ще кажа: Веселин Маринов възпя през 1994 година - той съществува от време оно, той и на Тодор Живков е пял, такива като него са вечни! - победата на Жан Виденов; оттогава помня оная негова песен за червеното вино, която ехтеше по площадите и улиците, изпълнени с бодри пенсионери, мечтаещи за връщането на социализма и заедно с него на ниските цени. Та под звуците на омайната песен за червеното вино, която изпотеният Васелин Маринов пя на всичките им митинги, под мириса на още по-омайните кебепчета, с които другарите гощаваха изкукуригалите пенсионерки, донесли победата на Столетницата, започна онова управление на комунистите, което след годинка и нещо доведе страната до пълен колапс, до агония, до тотален провал, до катастрофа.
Да, тогава Жанчо Виденов се провали, милият, бабите горчиво плакаха за него, независимо че по негово време им изгоряха всички спестявания, които горките същества си бяха заделили за черни дни; но Веселин Маринов не се провали, напротив, неговият възход почна таман от онуй паметно време. Та си викам на акъла във връзка със спомена за тоя противен екземпляр: нека им на пенсионерите-инвалиди, които ненадейно стават и тръгват да си ходят по време на неговите концерти, нека им: щом още ходят по концертите му, за да си спомнят славното жанвиденово време! Малко им е това непоносимата музика дотам да ги сащиса, че да станат да бягат, забравяйки, че са сакати!
Все пак ако има тоя терапевтичен ефект от звуците на щеметната музика на тоя нагъл червен натрапник, нека да организират повечко концерти с такива нещастни хора, та белким повече хора проходят; та да има известна полза от музиката му, пък и Маринчо Веселинчов (тъй ли се викаше?!) да може да си дострои със събраните парички сарая, който, казват, строял нейде из чудната природа на България...
Искам и още нещо да добавя за тоя човек. За младите, които не знаят, ще кажа: Веселин Маринов възпя през 1994 година - той съществува от време оно, той и на Тодор Живков е пял, такива като него са вечни! - победата на Жан Виденов; оттогава помня оная негова песен за червеното вино, която ехтеше по площадите и улиците, изпълнени с бодри пенсионери, мечтаещи за връщането на социализма и заедно с него на ниските цени. Та под звуците на омайната песен за червеното вино, която изпотеният Васелин Маринов пя на всичките им митинги, под мириса на още по-омайните кебепчета, с които другарите гощаваха изкукуригалите пенсионерки, донесли победата на Столетницата, започна онова управление на комунистите, което след годинка и нещо доведе страната до пълен колапс, до агония, до тотален провал, до катастрофа.
Да, тогава Жанчо Виденов се провали, милият, бабите горчиво плакаха за него, независимо че по негово време им изгоряха всички спестявания, които горките същества си бяха заделили за черни дни; но Веселин Маринов не се провали, напротив, неговият възход почна таман от онуй паметно време. Та си викам на акъла във връзка със спомена за тоя противен екземпляр: нека им на пенсионерите-инвалиди, които ненадейно стават и тръгват да си ходят по време на неговите концерти, нека им: щом още ходят по концертите му, за да си спомнят славното жанвиденово време! Малко им е това непоносимата музика дотам да ги сащиса, че да станат да бягат, забравяйки, че са сакати!
Все пак ако има тоя терапевтичен ефект от звуците на щеметната музика на тоя нагъл червен натрапник, нека да организират повечко концерти с такива нещастни хора, та белким повече хора проходят; та да има известна полза от музиката му, пък и Маринчо Веселинчов (тъй ли се викаше?!) да може да си дострои със събраните парички сарая, който, казват, строял нейде из чудната природа на България...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
1 коментар:
С един приятел скоро обсъждахме българсият национален отбор по футбол...обсъждайки един от играчите, аз споделих: " Е кво сега, момчето има желание, раздава се, и т.н."
Отговорът на приятеля ми беше:
- То ако им трябва някой да се раздава с цялото си душа и сърце - да вземат Веско Маринов! Поне ще се раздаде докрай!
:)
Публикуване на коментар