Светлана Йорданова – ”Пиперково – извор на живот”, Русе, 2008 г.Пиперково - рецензия на Атанас Ганчев
То селото скоро няма да го има...
... А ти ще пишеш историята му. Ако авторката на краеведското изследване "Пиперково – извор на живот” се бе вслушала в съветите на някои практични хора, свързани със селото и можещи да спонсорират издаването й, то със сигурност тази книга не би видяла бял свят.
Но тая жилава българска традиция – да съградиш дом, да построиш мост, да дариш сиропиталище, да търсиш, съхраняваш, да вникваш в бъдещето - за нея трудност и преграда няма.
И писа ръка Йорданова и намери средства душа Светланина и ето книгата е литературен факт.
Да, не греша с литературно-критическата формулировка, защото в противовес с установеното становище, че всяко краеведско изследване е в най-добрия случай приложна литература и като такава е просто регистриран съпътствуващ момент, осъществен чрез поавата и .
А прибавете към гореизложеното и широко разпостраненото схващане, че този вид литература изисква само умение да компилираш и стуктурираш събрания изворов материал – сигурен знак, че книги като ”Пиперково – извор на живот” почти винаги остават извън полезрението на литературната критика. И аз, независимо, че съм рецензент на една дузина селищни истории и автор на читалищна такава, инстинктивно отбягвам да чета подобни творби, но книгата на Светлана Йорданова ме грабна не само поради възрожденския жаравен идеализъм, не заради изключително съвестната събирателска дейност и богатия фактологически материал, а ме грабна преди всичко личното пристрастие на авторката.
Особено за събития, на които е била не само свидетел, а и пряк участник в тях и за които липсва историческата дистанция и не може трезво да ги оценим:
”Еуфорията от създаването на Демокрация в България не беше толкова голяма, но доведе до излизане от АПК и създаването на ТКЗС ”Урожай” с председател агроном от съседно село. Самият факт, че председател на ТКЗС става човек от друго село, показва успеха на социалистическата система да обезлюди селото...
... На държавно ниво излезе закон за ликвидиране на централизираното стопанство, но хората по места криво го разбраха и буквално ликвидираха наличната собственост...... Тютюнопроизводството се осъществявало до 2004 г. (1995–96 г. – човек от гр. Бяла, а от 2002–2004 г. – с хора от Кюстендилско). Тютюносушилнята работи до 2001 г., когато ”Тютюнева промишленост” – Плевен прибира машините...
... Училището (със сто и шестдесет годишна история – б.а.) е закрито, поради липса на ученици през 2001 година...
... Директивите на Компартията това село да стане селище със затихващи функции са изпълнени... ”
И независимо, че следва структурата на краеведското изследване ”Пиперково – извор на живот” е художествено–документална книга, ”предназначена за наследниците на живелите в него хора, които трябва да знаят корените си”. Трудът и собствените средства по издаването са без значение. Посланието – ако не огън, то поне жарава да остава - е осъществено и резигнацията ми към книги от това естество отстъпи място на резистентността ми към тях.
Благодаря ти, Светлана!
Автор: Атанас Ганчев
(Забележка: Файлът с цялата книга може да се изтегли ОТТУК.)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар